Разпореждане № 2486 от 27.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2486 гр. Благоевград, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210100780 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е въз основа на заявление подадено от „А.” ЕАД, с ЕИК , седалище и адрес на управление: чрез пълномощник за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. В.“, за следните суми:

-сумата от 971,67 евро /деветстотин седемдесет и едно евро и шестдесет и седем евроцента/ - главница за периода от 19.01.2025 година до 15.03.2026 година по Договор за паричен заем № 6106685 от 20.12.2024 година, сключен между „В.“ и К. М. К., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „В.“ АД в полза на „А.” ЕАД по силата на сключен на 28.11.2025 година Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от дата 28.11.2025г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.04.2026г. до окончателното изплащане;

-сумата от 1419,92 евро /хиляда четиристотин и деветнадесет евро и деветдесет и два евроцента/ - договорна лихва за периода от 19.01.2025г. до 15.03.2026г.;

-сумата от 87,58 евро /осемдесет и седем евро и петдесет и осем евроцента/ - мораторна лихва за периода от 20.01.2025г. до 06.04.2026г.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем № 6106685 от 20.12.2024 година, сключен между „В.“ и К. М. К. и Общи условия.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е 1 нередовно, като с изрично Разпореждане № 2043/06.04.2026 г., Разпореждане № 2122/08.04.2026г. и Разпореждане № 2265/17.04.2026 г., е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности подробно посочени в разпорежданията, като внесе дължимата се държавна такса, както и конкретизира дали има извършени плащания от длъжника по кредита, ако такива има - в какъв размер са плащанията, както и за погасяване на какви задължения са отнесени същите, както и да посочи как е формирана общата дължима сума по кредита от 5011,64 лв. (с еврова равностойност от 2562,41 евро), която е посочена в заявлението, като индивидуализира по размер: предоставената в заем сума (чиста стойност на кредита), възнаградителната лихва, застрахователни премии, възнаграждение за поръчителство и други видове такси (в случай, че има такива), както и да представи доказателства за сключения договор за цесия и Приложение №1 към него, с които се твърди, че са прехвърлени вземанията на новия кредитор – заявителя и, че длъжникът е уведомен за цедиране на вземането. На заявителя е указано, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде върнато.

Съобщенията за без движение са връчени на заявителя, като видно от данните по делото в указания срок са депозирани молби, от които е видно, че заявителят е внесъл дължимата се държавна такса в размер на 42,15 евро.

Представени са Общите условия към договора за кредит. Отделно от това в депозирана молба е посочил, че преди цесията от страна на длъжника са заплатени 99,57 лева /50,91 евро/, които са отразени при формиране на претенциите в заявлението. По отношение изискването за представяне на договор за цесия се посочва, че същият се явява ненужен от гледна точка на чл.

411, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 410, ал. 3 ГПК. Отделно от това се обръща внимание на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение на заповедното производство и необходимата информация по него, като се цитира съдебна практика по дела от 2019 година, 2020 година и 2021 година на Окръжен съд Пловдив, Софийски окръжен съд, Окръжен съд Габрово и Софийски градски съд.

Съдът след като се запозна с депозираното заявление, молбите на заявителя намира, че заявителят не е изпълнил в пълнота на дадените от съда указания с Разпореждане № 2122/08.04.2026г. и Разпореждане № 2265/17.04.2026 г., по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона, което представлява процесуално бездействие, имащо за последица отхвърляне на подаденото от „А.” ЕАД, с ЕИК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, тъй като срокът е преклузивен и след изтичането му се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие.

С оглед отразеното в заявлението, че кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 5011,64 2 лева, от които договорната лихва е уговорена в размер на 3011,65 евро, съдът намира, че от съществено важно значение е заявителят да посочи как е формирана общата дължима сума по кредита от 5011,64 лв. (с еврова равностойност от 2562,41 евро), която е посочена в заявлението, като индивидуализира по размер: предоставената в заем сума (чиста стойност на кредита), възнаградителната лихва, застрахователни премии, възнаграждение за поръчителство и други видове такси (в случай, че има такива). Същото е необходимо с оглед представения договор, според който главницата е в размер на 2000, 00 лв., а общият размер на всички плащания възлиза на 2706,15 лв. В тази връзка е неясно посоченото в т. 5 от заявлението, че отпусната в заем сума ведно с уговорената лихва е в размер на 5011,64 лв. Същото е необходимо с оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи, но от страна на заявителя единствено е посочено, че по кредита са извършени плащания в размер на 50,91 евро, без да се отстранят посочените по-горе нередовности.

На следващо място, заявителят не е представил изискуемите по чл. 410, ал. 3 от ГПК документи, а именно договора за цесия и Приложение № 1.

По отношение на цитираната от заявителя съдебна практика, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно Определение на Съда от 06.02.2024 година /Предюдициално запитване по искане на „П.“ , „А.“ ЕАД и „С.“ / по дело С- 425/23г, СЕС е взело следното решение: чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото пертендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи.

В тази насока е и Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Т.“ ЕАД/, съгласно което СЕС е взело решение, чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвет от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед - е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответния договор може да 3 продължи да действа без каквито ти да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл.

411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед. В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 от ГПК.

Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013 г.

II т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр. № 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на I т. о на ВКС; Опр. № 187 от 11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на I т. о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на II т. о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. II т. о ТК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - изложение на обстоятелствата в пълнота, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т. 2. б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г. В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, същите не са били отстранени, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. /Определение № 521 от 20.05.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 233/2022 г./.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за паричен заем между длъжника и "В" и последвала цесия между "А." /цесионер/ и "В." /цедент/.

Допълнително основание за отхвърляне на заявлението е и обстоятелството, че към заявлението си цесионерът не е приложил сключен 4

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2025 г и приложение № 1 от дата 28.11.2025 г., с което да установи материалноправната си легитимация.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от заявителя, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия, (какъвто е настоящия), на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има това прехвърляне действие по отношение на него - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В случая договорът за цесия не е представен със заявлението, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи е следвало да се представят по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.