Решение № 3589 от 28.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3589 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110209226 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 9872/14.04.2026 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на основание чл. 53 от ЗАНН на П. А. М., ЕГН: ********** за административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер 15833.88 евро.

Въззивният жалбоподател П. М. обжалва назателното постановление.

Излага във въззивната жалба чрез упълномощения си защитник адвокат Б. Г. доводи за неговата незаконосъобразност. В подадената жалба се твърди, че НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според адвокат Б. Г. НП е издадено от некомпетентен орган, понеже АНО е установил, че нарушението е извършено на 11.2.2026 г. в 19:22 часа, на път в с. Долни Богров на около 200 м. от Разтоварище при бивш Стопански двор. Пътят, описан като място на извършване на нарушението в АУАН и НП не бил част от републиканска пътна мрежа, а бил със статут на път за стопански нужди, горски и ведомствен път.

В жалбата се заявява, че самият АНО издал НП е описал в мотивите за издаване на същото, че МПС-то е спряно от органите на 05 РУ-СДВР на място 1 различно от описаното място на извършване на нарушението в АУАН № 0011163 и НП № 9872/14.04.2026 г. В жалбата се посочва, че измерването с електронна мобилна везна модел DFW-KR № 118844 от контролните органи на АПИ по време на проверката било извършено върху частично останала асфалтова настилка на територията на бившия стопански двор - ПИ № ***, а не на път в с. Долни Богров на около 200 м. от Разтоварище на бивш стопански двор. Настилката била неравна, а според инструкцията за работа с техническо средство, измерването следвало да се извършва върху хоризонтална, равна и стабилна повърхност. Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП в то посочения час 19:22 на 11.02.2026 г. П. М. не е управлявал и извършвал превоз на товари, а е бил извън МПС-то марка „***“, модел ***, рег. номер ********** от сутринта на 11.02.2026 г., а МПС-то било паркирано. В жалбата се твърди, че за разлика от нередовността на акта , която може да бъде санирана при допускане нередовност в него, ако е безспорно установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, такава възможност не е предвидена за НП. Жалбоподателят посочва, че в процесното наказателно постановление е налице съществен порок, изразяващ се в липса на ясно, точно и недвусмислено описание на нарушението. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в наказателното постановление следвало да бъдат посочени нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Изискването не било формално. Имало фундаментално значение, както за правото на защита на наказаното лице, така и за възможността на съда да извърши реален контрол върху законосъобразността на административно наказателния акт.

АУАН бил съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено , не обосновавали всички обективни признаци от състава на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно, че управлението на товарния състав, освен че е с натоварване на осите, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че в нарушение на установения за това ред. В случая, подробно били посочени изискванията на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за максимално допустимите натоварвания на осите на въпросното МПС, както и съответните превишения, без обаче да се посочва, че в същата наредба - раздел III, са визирани реда и условията за движение на тежките и извънгабаритни превозни средства. В случая в обстоятелствената част на АУАН изобщо не се сочат релевантни към горното нарушение обстоятелства - имало ли е или не издадено разрешение за движение на тежкото ППС и съответно заплащане на дължимата такса, които са предпоставка за това дали тежкото ППС се е движело без да спазва установения ред по смисъла на чл. 173, ал. 3 от ЗДвП. /Решение № 58 от 27.2.2026 г. по адм. н. д. № 1015/2025 г. на Районен съд - Дупница.

Освен изложеното до тук в жалбата като основание за отмяна на НП се 2 посочва и че АУАН е бил съставен и в нарушение на изискванията на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП като контролните органи не са уведомили жалбоподателя, а още по-малко осигурили възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от ЗП, което нарушава правото му на защита, доколкото последиците за заплащането на компенсаторна такса води до отпадане на административно наказателната отговорност. Според жалбоподателят при издаване на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП, според която при установяване на нарушение по чл. 177, ал. 3, т.1, чл. 179, ал. 3, т. 3 от този закон и по чл. 55, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността за заплати таксата по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата. Видно от чл. 28 от ЗП било, че при установено нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от този закон, както и по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна отговорност. В този случай се освобождават от АНО и всички други лица, които могат да носят такава, във връзка с конкретното пътно превозно средство. При така съставения АУАН не е била предоставена възможност на жалбоподателя съобразно гореописаните разпоредби да заплати компенсаторна такса и да бъде избегната цялата последваща процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП. В жалбата се посочва, че разпоредбата на чл. 189е от ЗДвП не е абстрактна правна възможност, а една допълнителна гаранция за правото на защита на лицето, поради което неизпълнението на същата се явява съществено процесуално нарушение. Нарушението било съществено по своята същност, тъй като се касае за императивна правна норма, която засяга правото на избор на нарушителя да заплати компенсаторна такса или да откаже да заплати същата и да му бъде съставен АУАН, като пропускът за предоставянето на тази възможност опорочила производството още в началния му етап и е основание за отмяна на процесното наказателно постановление. /Решение № 122 от г. по адм. н. д. № 270/2026 г. на Районен съд - Сливен/.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ не се явява и е изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание се явява свидетелят А. М. А., ЕГН:

**********, който заявява, че на 11.02.2026 г. по време на изпълнение на служебните си задължения, около 19:20 ч., в село Долни Богров на 200 метра от разтоварище при бивш стопански двор и при поискано съдействие от Пътна полиция, са извършили проверка на МПС с четири оси, превозващи земна маса и са извършили замерване с ролетка за пет метра и електронна мобилна везна. Установили, че натоварването на трета и четвърта ос на ППС е 23 455 3 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 000 тона. На водача свидетелят съставил АУАН, който му предявил лично и му го връчил, ведно с разписка, че актът му е прочетен на място.

По делото е депозиран отговор от ст. юрк. П. А. К. от Областно управление - София и процесуален представител, съгласно пълномощно П344/25.06.2026 г., с който иска от СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира, че са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Ст. юрк. твърди, че в акта и в НП се съдържат основни индивидуализиращи белези на превозното средство, във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби/ДР/ на Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. К. твърди, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, във връзка с чл. 3, т. 2 от същата наредба, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е издадено НП с наложена административна санкция - глоба, т.е. същият е превозвал товар, който се явява извънгабаритен, за което е необходимо наличието на разрешение/квитанция от управляващата пътя администрация, каквато в случая водача не е имал.

Ст. юрк. твърди, че видно от НП изрично е посочено, че проверката е извършена по сигнал от служители на 05 РУ-СДВР и поискано съдействие от Агенция „Пътна инфраструктура“, по компетентност по повод спрени ППС-та, превозващи земна маса с указано място на спиране на ППС-тата гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, път I-1, км 241+211, т. е мястото за извършване на нарушението е посочено. Описаното в АУАН и НП като място за извършване на проверката с. Долни Богров на около 200 м. от Разтоварище при бивш стопански двор не е релевантно на място на извършване на нарушението. Чл.

53, ал. 2 от ЗАНН категорично посочвал, че пороците на акта не са пречка за издаване на НП, ако е установено по безспорен начин деянието, авторът и неговата вина. Постановление 5 от 1968 година на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали НП е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това доколко- те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението в процесния казус са установени от разпитания по делото свидетел и от приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства. В отговора на ст. юрк. се посочва, че за да не бъде глобен жалбоподателят е следвало да се подаде заявление, съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. по приложения към наредбата образец, в администрацията, управляваща пътя АПИ, за да бъде издадено Разрешение за превоз на извънгабаритен товар и да се заплати дължимата за това такса. При направената проверка, жалбоподателят не е представил разрешително за платени пътни такси, 4 поради което според К. правилно и законосъобразно му е съставен АУАН, а в последствие с НП му наложена предвидената в ЗДвП глоба.

На следващо място ст. юрк. посочва, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи, тъй като разпоредбите на ЗДвП и ЗП определят компетентността за съставяне на АУАН и НП в зависимост от принадлежността на пътя към републиканската, както е в случая или общинската пътна мрежа. Според ЗДвП и ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Агенция „Митници“ за нарушения по републиканските пътища.

Актосъставителят имал такова качествою, той е заемал длъжността главен инспектор - контрол по РПМ, поради което АУАН е съставен от кръга на компетенциите на посоченото длъжностно лице. Съгласно разпоредбите на ЗП и ЗДвП НП се издават за републиканските пътища от Управителния съвет на Агенцията или упълномощено от управителя длъжностно лице от Агенцията.

Разпечатката съдържа 21 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0065da15-71e5-45e7-b50e-2ba743193a02