Решение № 90 от 17.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000604 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №19586 от 30.05.2025г. от „Банка ДСК“ АД – гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616 - чрез пълномощника и юрисконсулт Г. А., със съдебен адрес: *** против Решение № 193 от 05.05.2025г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по т.д. № 724/2023г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК 121830616 против М. А. С.

((М.А.S.) роден на ***г.,с идентификационен номер ***, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор ***, искове за осъждане на М. А.

С. ((М.А.S.) роден на ***г.,с идентификационен номер ***, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор *** да заплати на „Банка ДСК“ АД – гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616 сумата 14204.67 лева, представляваща главница (капитА.зирани лихви) по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 16.02.2015 г., сумата 7 714.43 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 1

29.11.2023 г., сумата 895.01 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 28.07.2021г. до 29.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят „Банка ДСК“ АД – гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616 - чрез пълномощника си юрисконсулт Г. А. изразява несъгласие с аргумента на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено нарушение на чл.18, ал.3 от ЗКСД, което води до недействителност на договора за кредит. Счита, че договора е действителен, съдържа всички изискуеми реквизити и че е породил вА.дно правоотношение между страните. Твърди, че договорът за кредит е действителен, тъй като е бил съобразен с въведените от законодателя изисквания за задължително съдържание на същия, което съответствало и на това определено с типовия договор по чл. 7 от ЗКСД. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва бил посочен в чл. 7 от договора като същият не превишава определения от закона размер.

По отношение на извода на първоинстанционния съд за нарушение на чл.17, ал.4 от ЗКСД, предвид извършената капитА.зация на възнаградителната лихва, е изразено становище, че лихвата се дължи по силата на чл.23, ал.3 от същия закон, при това като компонент на главницата, тъй като такава е била изричната воля на страните. В жалбата са оспорени изводите за нА.чие на анотоцизъм и нарушаване на чл. 24 от ЗКСД. В подкрепа на това е споменато, че не може да се говори за идентичност между капитА.зация на лихва и антоцизъм, както и че в случая не се нарушава чл. 10, ал. 3 от ЗЗД по причина, че се касае за особен вид кредитиране, при което за дълъг период от време кредитополучателя на дължи изпълнение.

Дори и да се приеме, че е нА.це анатоцизъм и че това води до начисляване на лихва в по-голям от предвидения в договора максимален размер от 7 %, счита, че това евентуално може да обоснове извод за нищожност на отделна клауза, но не и до реА.зиране на хипотезата на чл.17 ал.4 от ЗКСД. Намира, че при такава хипотетично нищожна клауза, кредитополучателят би дължал договорения размер възнаградителна лихва от 7 % годишно върху реално усвоената сума по кредита.

Посочва, че лихвеният процент бил фиксиран и не е променян и той се 2 прилага през целия срок на договора. В тази връзка изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че в договора не е посочен размер на Твърди, че договорът и ОУ с а били предоставени преди подписването на договора на кредитополучателя за запознаване. Същият ги е приел, за което се е подписал. На тази база се прави извод за спазване на изискванията на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД.

Оспорва и извода на първоинстанционния съд относно липса на изготвен към договора погасителен план. Посочва, че с оглед спецификата на конкретния кредит и съгласно чл.24 ал.1 от ЗКСД общиятразмер на задължението на кредитополучателя се формира едва след изтичане на гратисния период, затова и погасителният план се изготвя след този период.

Посочва, че в случая краят на гратисния период е настъпил на 30.06.2021г. и след тази дата е съставен погасителния план. Намира също, че липсата на погасителен план не води до нищожност на договора, тъй като това не е сред основанията, изрично посочени в чл.17 ал.6 от ЗКСД, за разлика от чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Намира неприложими разпоредбите на ЗПК по този въпрос, тъй като съгласно чл.24 ал.2 от ЗКСД погасителния план се съставя след гратисния период, т.е. той не би могъл да бъде съставен към датата на сключване на договора.

Въззиваемата страна М. А. С. ((М.А.S.) роден на ***г.,с идентификационен номер ***, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор ***, с деклариран адрес в страната гр. ***, не е депозирал отговор по въззивната жалба. Същият е редовно уведомен на 07.01.2026г. като му е връчен препис от постъпилата въззивна жалба. В първоинстанционното производство ответникът е бил уведомен на 10.09.2024г., като му е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. Горното се установява от приложеното удостоверение /сертификат/ с №***г., съставено от Централния орган на Обединеното кралство по чл.6 от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965 г. За съдебното решение е уведомен на 08.08.2025г. В съдебно заседание на 20.02.2026г. въззиваемият се представлява от адв. С. Ш., който представя писмено становище и поддържа същото в съдебното заседание относно неоснователност на въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД.

3

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените доводи, намери за установено следното:

Окръжен съд е сезиран с искова молба, предявена на 30. 11.2023г.от „БАНКА ДСК“ АД – гр. София, ЕИК 121830616 против М. А. С. ((М.А.S.) роден на ***.,с идентификационен номер ***, с постоянен адрес и адрес за кореспонденция съгласно договор ***, с деклариран адрес в страната *** и настоящ такъв: гр. ***. В обстоятелствената част на същата се твърди, че на 16.02.2015 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на него се твърди, че банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 36 000 евро /70 409.88 лева/ за заплащане на семестриални такси за обучение в М. у. - гр. Пловдив при общи условия неразделна част от договора. Твърди се, че кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца считано от изтичане на уговорения гратисен период. Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен /чл.2 и 3 от договора/. Посочва се, че съгласно чл.10.2 от Общите условия – неразделна част от договора лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като в последния случай се капитА.зирала годишно. Посочва, че общият размер на капитА.зирана към главницата лихва за гратисния период е 7262.73 евро /14204.67 лева/.

Посочва се, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника бил месец юни 2020г., т.е. на 30.06.2021 г. изтекъл споменатия по- горе гратисен период. Така първата дата за плащане на погасителна вноска била била 28.07.2021 г., но на същата такова не било извършено. Твърди се, че липсват плащания и на следващите падежни дати. Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба е нА.це неизпълнение в размер на 29 месечни вноски от по 528.27 лева за периода от 28.07.2021г. до 28.11.2023 г. Твърди се, че съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора при забава в плащането на вноската за главница същата от деня следващ датата на падежа се олихвява с 4 договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта.

Според ищеца, неплащането на месечните вноски за 29 поредни месеца е породило в патримониума му потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с исковата молба и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата от ответника - кредитополучател.

Петитумът съдържа отправено искане ответникът да заплати на ищеца следните суми: - 23 262.73 евро /45 497.95 лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - явяващи се главница по договора, от които 16 000 евро /31 293.28 лева/ усвоена сума и 7262.73 евро /14 204.67 лева/ капитА.зирана към нея лихва, 3 944.32 евро /7 714.43 лева/ - договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11. 2023 г. вкл., 457.61 евро /895.01 лева/ - изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11. 2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

От страна на ответника не е подаден отговор на исковата молба.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно сключването на процесния договор, както и че ищецът въз основа на същия е извършил преводи на семестриалните такси за обучение на ответника общо в размер на 31 293.28 лева. Прието е обаче, че процесният договор не отговаря на изискванията за необходимо съдържание, тъй като в същия не е посочен размера на фиксирания лихвен процент възнаградителна лихва, който ще бъде прилаган. Приел също, че е нарушена и забраната кредитополучателят да не бъде задължаван да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Нарушаването на същата се извежда от предвиждането в чл. 10 от ОУ натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва да се капитА.зира годишно. Посочено е, че така тя става част от задължението за заплащане на главница и върху нея се начислявала договорната възнаградителна лихва в размер на 7 %. Правото на банката да начислява възнаградителна лихва през гратисния период не е отречено от съда с оглед предвижданията в ЗКСД, но е подчертано, че с този нормативен акт не е отменена общата забрана за олихвяване на изтекли лихви въведена с 5 разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Прибавянето на натрупаната през гратисния период лихва към главницата и последващото олихвяване на база новия й размер създавало ситуация, при която реално дължимия лихвен процент по кредита надвишавал този определен в чл. 20 от ЗКСД. Така за кредитополучателя се създавА. и задължения за връщане на суми различни от тези изрично посочени в чл. 24 от ЗКСД. С оглед противоречието на цитираните договорни клаузи със закона, е приел, че са нА.це основания за недействителност на договора и поради това на основание чл.17 ал.6 от ЗКСД е осъдил кредитополучателя да върне само чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи. Така е намерил, че исковете за заплащане на сумата 7262.73 евро /14 204.67 лева/ - главница, представляваща капитА.зирана лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане, сумата 3 944.32 евро /7 714.43 лева/ - договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11. 2023 г. вкл., и сумата 457.61 евро /895.01 лева/ - изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 29.11. 2023 г. вкл., следва да се отхвърлят.