Решение № 22738 от 11.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22738 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110163338 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 341116/25.10.2024 г. на „НФ“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одесос“, ***А, представлявано от управителя Б.П., срещу Н. Б. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл.

516, ет. 2, ап. 6, Й. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„Връбница-1“, бл. 516, ет. 2, ап. 6, и А. Б., роден на ********** г., ЛК № AZ745867, издадена на 12.09.2008 г., с адрес: Арта, ***, Гърция.

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от „НФ“ ООД срещу Н. Б. Н., Й. А. Б. и А. Б., с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗКНИП и чл. 86 ЗЗД, за следните суми:

1. 6 380,29 лева, представляващи възнаградителна лихва върху неплатена главница по Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г. за периода от 29.11.2021 г. до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва за периода, считано от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, и 2. 843,84 лева, представляваща възнаградителна лихва върху неплатена главница по Договор за заем № 523-СФ-27.08.2019 г. за периода от 29.11.2021 г. до 29.05.2022 г., ведно със законна лихва за периода, считано от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които по ч. гр. д. № 39576/2022 г. по описа на СРС, 53 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните били налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на Договор за заем № 528-СФ28.08.2019 г. от 28.08.2019 г. и Договор за заем № 523-СФ-27.08.2019 г. от 27.08.2019 г. Сочи, че съгласно Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г. от 1

28.08.2019 г. е предоставена на длъжниците сумата от 30 500 лв. по посочени от заемополучателя банкови сметки, при фиксиран годишен лихвен процент 25%, като същите е следвало да заплащат ежемесечно, съгласно погасителен план към договора, дължимата лихва и част от главницата, с общ размер на месечната вноска от 895,22 лв., платими ежемесечно до 29-то число на месеца, като датата на първата вноска е била 29.09.2019 г.

Твърди се, че при заплащане на първите вноски длъжниците са върнали част от предоставената заемна сума (главница) в общ размер на 9 289,85 лв., която се приспада от предоставената главница в размер на 30 500 лв., поради което остатъкът от невърнатата главница възлиза на 21 210,15 лв.

Сочи, че съгласно чл. 2.2., б. „ж“, чл. 2.2., б. „о“ и чл. 2.2., б. „и“ от Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г. от 28.08.2019 г. страните са се споразумели, че дължимата от заемополучателя лихва в посочения размер се разпределя и начислява ежемесечно до 29-то число на месеца. Годишният процент на разходите се равнява на дължимата лихва – 25 %.

Поддържа, че към 29.05.2022 г. длъжниците не са заплатили на дружеството дължимите вноски, включващи възнаградителна лихва за периода от 29.11.2021 г. до 29.05.2022 г., с оглед на което дължимата възнаградителна лихва е в общ размер на 6 380,29 лв., изчислена върху остатъчната главница от 21 210,15 лв. за периода от 29.11.2021 г. до 29.05.2022 г.

Сочи, че съгласно Договор за заем № 523-СФ-27.08.2019 г. от 27.08.2019 г. е предоставена на длъжниците сумата от 4 500 лв. в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент 25%, като същите е следвало да заплащат ежемесечно, съгласно погасителен план към договора, дължимата възнаградителна лихва и част от главницата, с общ размер на месечната вноска от 132,08 лв., платими ежемесечно до 29-то число на месеца, като датата на първата вноска е била 29.09.2019 г.

Твърди се, че при заплащане на първите вноски длъжниците са върнали част от предоставената заемна сума (главница) в общ размер на 1 370,57 лв., която се приспада от предоставената главница в размер на 4 500 лв., поради което остатъкът от невърнатата главница възлиза на 3 129,43 лв.

Сочи, че съгласно чл. 2.2., б. „ж“, чл. 2.2., б. „о“ и чл. 2.2., б. „и“ от Договор за заем № 523-СФ-27.08.2019 г. от 27.08.2019 г. страните са се споразумели, че дължимата от заемополучателя възнаградителна лихва в посочения размер се разпределя и начислява ежемесечно до 29-то число на месеца. Годишният процент на разходите се равнява на дължимата лихва (25%). Фиксираният лихвен процент се разпределя на равни месечни вноски и се дължи ежемесечно – до 29-то число на месеца, като лихва за изминалия период.

Поддържа, че към 29.05.2022 г. длъжниците не са заплатили на дружеството дължимите вноски, включващи и възнаградителна лихва, за периода от 29.11.2021 г. до 29.05.2022 г.

Поради неплащане на задълженията по сключените два договора за заем от страна на заемополучателя и ответниците за периода от 29.11.2021 г. до 2

29.05.2022 г., дружеството е образувало ч. гр. д. № 39576/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за гореописаните суми.

При тези твърдения моли съдът да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответниците поддържат, че задължението в размер на 6 380,29 лв. е дължимо на основание Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г., като заемът е в размер на 30 500 лв., като съгласно клаузите на договора и нотариалния акт, а и приложената таблица на погасителен план, размерът на месечната вноска е 895,22 лв., платима до 29-то число на месеца. В заявлението е посочено, че от 29.09.2019 г. са заплатени 27 вноски, след което плащането е преустановено.

Посочен е период от м. 09.2019 г. до м. 11.2021 г., със съответните вноски е върната заемна сума – главница в размер на 2 289,85 лв.

Сочат, че задължението в размер на 4 500 лв. е дължимо на основание Договор за заем № 523-СФ-27.08.2019 г., като заемът е в размер на 4 500 лв.

Съгласно клаузите на договора и нотариалния акт, а и приложената таблица на погасителния план, размерът на месечната вноска е 132,08 лв., платима до 29то число на месеца. В заявлението е посочено, че от 29.09.2019 г. са заплатени 27 вноски, след което вземането е преустановено. Посочен е период от м.

09.2019 г. до м. 11.2021 г. , със съответните вноски, в които е върната заемна сума – главница в размер на 1 370,57 лв.

Навеждат твърдения, че за посочения период са внасяли дължимите суми ежемесечно съгласно погасителния план, като е внасяна сумата, посочена в двата договора, а именно: по Договор за заем № 523-СФ27.08.2019 г. – 132,08 лв., и по Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г. – 895,22 лв. Сочат, че през 2021 г. Н. Барцули е направила две вноски в размер на 4 476,10 лв. Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г. и 660,40 лв. Договор за заем № 523-СФ-27.08.2019 г., които не са посочени като внесени по кредита. Оспорват размера на претендираните вземания с доводите, че същите не са изчислени правилно.

Поддържат още, че методът на изчисляване на фиксирания лихвен процент не съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, поради което съответната клауза следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

При тези твърдения молят съда да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от доказателствата по делото е видно, че между „НФ“ ООД, в качеството му на заемодател, Н. Б. Н. в качеството на заемополучател, и Й. А. Б. и А. Б. в качеството им на ипотекарни длъжници, 3 са налице облигационни правоотношения, породени от сключени договори за заем, а именно – Договор за заем № 523-СФ-27.08.2019 г. и Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г. Съгласно чл. 4.1 от първия договор, заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя сума в размер на 4 500 лв., а съгласно чл. 4.1 от Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г., заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя сума в размер на 30 500 лв.

Договорите са с идентично съдържание – заемните суми са предоставени за срок от 60 месеца, с крайна дата на връщане 29.08.2024 г., на анюитетни месечни вноски до 29-то число на месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 25% и годишен процент на разходите в размер на 25 % (чл. 2.2. от договорите за заем).

Съдът приема за установено, че лицата Й. А. Б. и А. Б. нямат качеството „длъжник“ по процесните договори, а същите са лица, учредили ипотека върху свой съсобствен имот за обезпечаване на чужд дълг.

Последното е видно както от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, така и от преамбюлите на договорите, в които те изрично са посочени като „ипотекарни длъжници“, а Н. Барцули – като заемополучател. Освен това, паричните суми са постъпили по банковата сметка на последната, видно от представените от ищцовото дружество платежно нареждане и разписка, както и от разпоредбата на чл.

4.1.1. от процесните договори. На последно място, адресат на задълженията за връщане на заемните суми, ведно с всички лихви, такси и неустойки по договорите, е посочен единствено заемополучателят – чл. 5.3. и чл. 5.4. от договорите за заем.

Не е спорно, че на 28.08.2019 г. „НФ“ ООД и ответниците са сключили договор под формата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 165, том III, рег. № 12208, дело № 529 от 2019 г. на нотариус Цветанка Симеонова-Николова, рег. № 030 в регистъра на НК, с който за обезпечаване на вземанията, възникнали по силата на Договор за заем № 523СФ-27.08.2019 г. и Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г., ответниците са учредили в полза на ищеца договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот – МАГАЗИН № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 4. 153 по КККР на гр. София с адрес: гр. София, район „Красна поляна“, бл. 87, вх. „Е“, ет. 1, обект № 5.

Установява се, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на заемополучателя заемните суми по двата договора. Заемната сума по първия договор е получена от заемополучателя на 27.08.2019 г., за което същият е подписал разписка. Сумата – предмет на Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г., е била преведена на ответника Н. Барцули по посочената в договора банкова сметка на 28.08.2019 г., видно от представеното по делото платежно нареждане.

Установено е за безспорно, че поради неизпълнение от страна на длъжниците „НФ“ ООД е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 22.07.2022 г., по което е образувано ч. гр. д. № 39576/2022 г., по описа на СРС, 53 с-в, приложено към 4 настоящото производство. На 31.10.2022 г. е издадена Заповед № 31123 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК заедно с изпълнителен лист, вследствие на което срещу Н. Б. Н., Й. А. Б. и А.

Б. е образувано изпълнително дело № 1689/2022 г. по описа на ЧСИ Галин Костов, с рег. № 924 на КЧСИ. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена за сумата от 6 380,29 лв. – възнаградителна лихва върху неплатена главница по Договор за заем № 528-СФ-28.08.2019 г., за периода от 29.11.2021 г. до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 843,84 лв., представляваща възнаградителна лихва върху неплатена главница по Договор за заем № 523-СФ-27.08.2019 г. за периода от 29.11.2021 г. до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 144,50 лв. – държавна такса, и 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

По делото е прието заключението на вещото лице В. С. по допуснатата и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, чиято задача е да даде отговор на въпроси относно размера на възнаградителната лихва по двата договора за заем за съответните периоди, размера на извършените до момента на изготвяне на експертизата плащания по договорите, както и размера на задължението на длъжниците към момента на изготвяне на експертизата.