Определение № 1463 от 23.11.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 23.11.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Ирина Стоева като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20211100604399 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпил частен протест срещу определение на СРС, НО, 102 състав от 15.07.2021г., с което съдът се е произнесъл по жалба на П.П.П. чрез упълномощен повереник (адв. Л.П.) срещу постановление на СРП от 06.11.2020г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3286 - ЗМ-273/15г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“, пр.пр. НСН 41/2018г. по описа на СРП за престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 4 вр. с ал.1, пр. 3 НК.

Съдът е отменил атакуваното с жалба постановление и е дал указания, свързани с приложението на материалния закон, както и указания, свързани с оценка на доказателствения материал. В атакуваното определение първоинстанционният съд е приел за установено, че деянието на двамата обвиняеми е съставомерно по чл.213а НК, тъй като злоупотребата с процесуални права е направомерно действие. СРС е посочил, че дори и да се касае за правомерно действие, свързано с упражняването на процесуални права деянието на двамата обвиняеми е съставомерно по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213а, ал.2, т.4 НК (изнудване при условията на чл. 213а НК). Отделно от това съдът е отправил критика към доказателствения анализ в постановлението на СРП, като е констатирал, че от същия следва да бъдат изключени приобщените по делото звукозаписи. Въз основа на тази 1 констатация първоинстанционният съд е приел, че СРП е следвало да обсъди останалите относими доказателствени източници, от които би могла да бъде изведена информация за фактическите обстоятелства, при които са били проведени срещите между пострадалото лице и двамата обвиняеми. В този смисъл са наведени доводи и за липсата на мотиви относно релевантните факти, от значение за крайния изход на делото.

В досъдебното производство са привлечени в процесуалното качество на обвиняеми лица Ч.П. (л.8, том 4 ДП) и Д.И. (л.9, том 4 ДП). Двамата обвиняеми са упълномощили защитник – адв. П. с приложено по делото пълномощно (л.33, л.35, том 4 ДП).

Прекратяването на наказателното производство от прокурора е извършено след като преди това по същото наказателно производство срещу двамата обвиняеми е бил внесен обвинителен акт и след жалба на определение по чл. 248, ал.1, т.3 НПК въззивният съд със свое определение № 5217/22.11.2018г. по ВНЧД 4484/2018г. е приел за установено, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липсата на формулирани фактически твърдения за конкретните действия или изрази, с които двамата обвиняеми отправили заплашване за увреждането на имущество, с липсата на описание на конкретното имущество, както и поради факта, че не била описана връзката на увреждането с действията на обвиняемите.

Съдебното производство, образувано в СГС, е второ по ред, след като с определение от 09.09.2021г. е било прекратено за администриране на постъпилия протест съгласно изискванията на чл. 342, ал.2 НПК, както и с указания за администрирането на жалба от защитника на обвиняемите – адв.

П., постъпила в деловодството на СГС на 23.08.2021г., т.е. - след образуване на производството пред СГС (17.08.2021г.).

Протестът и жалбата са процесуално допустими.

Това е така, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават процесуална легитимация за това.

При собствена проверка на доказателствата, относими към администрирането на делото, съдът констатира, че обвиняемите Ч.П. и Д.И. са получили съобщение за атакуваното определение на СРС съответно на 16.08.2021г. и на 01.11.2021г., като не са упражнили лично правото си да 2 депозират жалба срещу него. Жалбата на адв. П. (защитник на обвиняемите) е съобразена със срока по чл.243, ал.7 НПК с оглед налично по делото съобщение от 18.08.2021г. за определението на съда и регистрацията й в деловодството на 23.08.2021г. В срок е бил подаден и протестът на СРП, тъй като същият е депозиран в деловодството на СРС на 03.08.2021г. при налични доказателства за получено съобщение от 27.07.2021г. относно определението на съда, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство.

При размяната на съдебни книжа между участниците в производството, изброени в чл.243, ал.4 НПК, е постъпило възражение от процесуален представител на юридическото лице срещу доводите в протеста. Жалбата на защитника на обвиняемите лица и протестът са администрирани съгласно изискванията на чл. 342, ал.2 НПК.

СРС е администрирал и възражението срещу протеста, постъпило от повереника– адв. П..

В протеста се поддържа анализа на доказателствата и правната оценка на фактите, изложена в отмененото постановление за прекратяване на наказателното производство. Изразява се становище, че нито е установена специалната цел по чл. 213а НК да бъде оказана принуда спрямо друго лице да се разпореди с вещ, нито са установени действия на принуда. Релевира се доводът, че не е съставомерно заплашването с действие, чрез което се упражняват процесуални права. Предлага се съдът да отмени определението на СРС и да потвърди постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

В постъпилата на 23.08.2021г. от упълномощения защитник на обв. П. – адв. П. жалба срещу определение на СРС, НО, 102 състав от 15.07.2021г. се релевират доводи, че в обжалваното определение е възпроизведена изцяло фактическата обстановка в постановлението на СРП. Оспорва се единствено правната оценка на фактите в атакуваното определение. Подлага се на критика констатацията на СРС, че решаващият делото прокурор не се е произнесъл по въпроса дали е налице съставомерна принуда по чл. 214 НК.

Изразява се съгласие с изводите на прокурора, че поначало заплашване с извършването на правомерни действия, в частност – с упражняване на правото на жалба, не осъществява състав на престъпление, в т.ч. и на 3 престъпление по чл.214 НК. Оспорват се изводите на СРС, свързани с доказателствената стойност на звукозаписи от проведените срещи на П.П. с двамата обвиняеми.

В допълнително становище от 08.11.2021г. защитникът моли съдът да съобрази изложените в жалбата и протоколите за предявяване на разследването аргументи.

В постъпилото възражение срещу протеста от страна на упълномощения повереник се предлага въззивният съд да потвърди определението на СРС. Повереникът посочва, че в атакуваното определение първоинстанционният съд е изложил прецизни мотиви за наличието на съставомерно деяние. Твърди се, че СРС е извършил и прецизна оценка на доказателствения материал. Навежда се довод, че заплахата с правомерно деяние е съставомерна в случаите на чл.214 НК, а не по смисъла на чл.213а НК. Повереникът поддържа становището си, че в досъдебното производство са събрани доказателства чрез показанията на св. П. и св. Н. за неправомерна принуда именно по чл.213а НК под формата на заплашване с тежки последици и с увреждане на имущество, което засяга патримониума на св. П..

Посочва се заплашването за злоупотреба с процесуални права по същество е заплашване с неправомерно действие. Повереникът изтъква, че от заплашването са настъпили тежки последици за пострадалия, тъй като в резултат на заплахата биха могли да бъдат блокирани негови инвестиционни намерения и да настъпи фалит на дружеството, което представлява и управлява. Във възражението се посочва, че заплашването, отправено от обв.

Д.И. на 18.02.2015г., осъществява съставомерно деяние. В подкрепа на този извод повереникът посочва, че изпълнението на исканото от обв. И. имуществено разпореждане със сумата от 200 000 евро не би могло да повлияе по какъвто и да е начин върху обективната екологична оценка на проекта, към който пострадалият е имал инвестиционни намерения.

Повереникът изтъква, че деянието на обв. П. е съставомерно, тъй като предлагал различни варианти за усвояване на сумата от 200 000 евро, вкл. чрез фиктивни сделки и договори за несъществуващи услуги. Относно невъзможността да бъдат ползвани записите на проведените с участието на обвиняемите разговори във възражението се изтъква, че за попълването на доказателствата в тази насока е достатъчно да бъде проведен разпит на свидетелите М. Н. – журналист, Д.С. – оператор и А.С. –IT специалист за 4 възприетите от тях обстоятелства, както и за фактите, които са възприели, след като прослушали записа.

Въззивният съд, след като съобрази доводите на страните, мотивите, изложени в атакуваното определение на СРС и доказателствения материал, намира за установено следното.

По същество протестът и жалбата, подадена от защитника на двамата обвиняеми са основателни.

СРС е приел за установена следната фактическа обстановка, като същата е възпроизведена без изменения от постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Обвиняемият Д. И.И. бил председател и член на Управителния съвет на сдружение за извършване на общественополезна дейност „К. за у.р.” с ЕИК:

****. В посочената организация членували около 50 екологични организации, а самото сдружение се занимавало с разнообразна дейност, вкл. и мониторинг на градската среда. Като екологична неправителствена организация, създадена в съответствие с националното законодателство, сдружението попадало в кръга на „Засегнатата общественост” по смис. на § 1, т.25 от ДР на ЗООС и формално имало правен интерес при оспорване на процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС.

Обвиняемият Ч.П. П. упражнява адвокатска професия. Той бил член в Софийска адвокатска колегия (САК) от 06.03.1996г. Срещу него нямало образувани дисциплинарни производства и нямало налагани дисциплинарни наказания. На 14.11.2014г. между Община Пирдоп, представлявана от кмета - свидетеля Ц.Ц., в качеството му на „доверител”, и ТД „П. и партньори” ЕООД с ЕИК: ****, представлявано чрез пълномощника си обв. Ч.П., в качеството му на „довереник”, бил сключен договор за консултантско обслужване. Предмет на договора бил: да извършва консултантско обслужване на доверителя, в т.ч., но не само: изготвяне на договори, анекси и споразумения, пълномощни, декларации, писмени становища, молби, жалби, възражения и др. В договора било уговорено, когато е необходимо процесуално представителство, довереникът да осигурява квалифициран юрист, чиито услуги се заплащат съгласно Закона за адвокатурата.

5

В същото време св. П.П.П. – пострадал съгласно предявените обвинения от извършено от двамата обвиняеми престъпление бил управител и съдружник в „С.Е.Д.М.” ООД с ЕИК: ****. Търговското дружество било регистрирана през 2006г. с цел приложение на проект за газификация на територии, отдалечени от газопреносната мрежа. Проектът обхващал девет общини на територията на Република България, измежду които били и Общините Пирдоп и Златица. Проектът за газификацията на самостоятелна територия - община Пирдоп и община Златица започнал през 2010г. и се изпълнявал в съответствие със Закона за енергетиката (ЗЕ) при действащ лицензионен режим. С решение № 143 от 27.09.2012г. на Общинският съвет на Община Пирдоп било дадено съгласие, територията на общината да се обособи, като самостоятелна територия за разпределение на природен газ и снабдяване с природен газ от краен снабдител. Общинският съвет на Община Пирдоп дала съгласие дружеството на св. П. „С.Е.Д.М.” ООД да изработи устройствен план и схема за газификация на община Пирдоп, в съответствие със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Бизнес-план за лицензиране на Дружеството на територията на община Пирдоп, в съответствие със ЗЕ.

Процедурата за лицензиране била регламентирана в ЗЕ и Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Процедурата по лицензирането приключила за Община Пирдоп през 2013г., а за Община Златица - през 2014г., като на „С.Е.Д.М.” ООД били издадени съответно лиценз № Л-415- 08/23.09.2013г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за извършване на дейността „Разпределение на природен газ на територията на Община Пирдоп” и лиценз № Л-41512/23.09.2013г. за извършване на дейността „Снабдяване с природен газ от краен снабдител” за същата община, като с лицензите били определени условията и сроковете за започване на лицензионната дейност. С последващо Решение № ИЛ-415-12/2014г. на ДКЕВР горните решения били изменени, като към лицензионната дейност освен Община Пирдоп били включени Общините Златица и Стрелча.