Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14064 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54164/2025
Вид
Определение № 14064
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14064 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110154164 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 54164/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „С.“ ЕООД срещу „А.“ ООД, като се твърди, че между страните на 16.10.2024 г. бил сключен договор за счетоводно обслужване. Поддържа, че с оглед уговореното по договора първоначално ответника изпълнявал задълженията си, макар и да не предоставял отчет за изпълнената дейност. Навежда доводи, че били правени опити да се осъществи кореспонденция с ответника с оглед предоставянето на информация, включително с оглед евентуални проблеми, като било изискано обяснение от ответника и защо НАП било констатирало системни и недопустими нарушения. Излага съображения, че насрещната страна не била отразила и не била уважила исканията, въпреки неизпълнението на задълженията по договора. Твърди, че по договора било уговорено месечно възнаграждение в размер на 700,00 лева, но ответника претендирал и била заплащана сумата от 1500,00 лева – без наличието на анекси по договора или кореспонденция между страните за постигане на съгласие. Поддържа, че въпреки едностранното вдигане от цената сумите по издадените от ответника фактури са били заплатени, като въпреки това последният бил прекратил едностранно договора на 01.09.2025 г., поради което последващи плащания по претенции на последния не били извършвани. Инвокира доводи, че за периода от 16.10.2024 г. до 01.09.2025 г. е надплатил без основание сумата от 4140,00 лева, която сума била получена от ответника без основание. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане на ССчЕ по задачи формулирани в 1 исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума. Твърди, че за процесния период няма извършени плащания на дължими суми от страна на ищеца, като сочи, че подобен извод не можело да се направи и от представените доказателства, поради което претенцията била недоказана, а представения по делото договор касаел други лица. Поддържа, че с оглед липсата на плащания и предвид наличието на кореспонденция между страните е упражнил възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 ЗЗД, като е преустановил счетоводното обслужване на ищеца. Навежда доводи, че от представените по делото доказателства се установявало, че за периода м.07.-м.09.2025 г. дължимото за счетоводното обслужване било в размер на 4500,00 лева, поради което нямало как да се формира за периода дължима разлика в претендирания размер от ищеца, тъй като за посочения период дължимата сума към ответника не била заплатена. Излага съображения, че в случая се касаело за опит за злоупотреба с право, като ищецът целял да се обогати за сметка на ответника. Аргументира, че страните се намирали в трайни търговски отношения, поради което не можело да се приеме, че определянето и калкулирането на цената за счетоводните услуги е станало без съгласието на страните, което се установявало от представените по делото фактури и платежни към тях, като плащането се извършвало по издадените фактури, а обслужването се извършвало периодично, като прави извод за приложението на чл. 292, ал. 1 ТЗ. Твърди, че ако ищецът е имал възражения е следвало да ги направи своевременно, а не година след като отношенията между страните били приключили. Поддържа, че счетоводните услуги са предоставяни на валидно правно основание и то до момента, когато ищецът бил взел решение да стане неизправна страна по договора, което водело и до невъзможност да претендира вземания по договора. Излага съображения, че по отношение на част от твърдените услуги от ищеца по договора, то нямало сключен договор, тъй като се касаело за различен вид услуга. Твърди, че е бил изправна страна по договора, като включително нямало данни за наличието на проверки или ревизии от НАП по отношение на ищеца. Инвокира доводи, че процесния договор е бил сключен между различни страни. Прави доказателствени искания по реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи по делото писмени доказателствени средства, както и за допускането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С., при режим на призоваване, за установяването на факти свързани с това, че след промяната на управителя на ищеца, последният е спрял да заплаща задълженията си, както и за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 186 ГПК да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП за изискване на информация. Иска исковата молба да бъде върната като недопустима, евентуално претенциите да бъдат отхвърлени.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Неоснователен е отводът за нередовност на исковата молба, който е направен от ответника. В случая в исковата молба и уточнителните молби са изложени ясно и точно обстоятелствата на които ищецът основава претенциите си, като между обстоятелствената част и петитума на исковата молба не е налице твърдяното от ответника противоречие.

Следователно отводът следва да бъде оставен без уважение.

За да възникне претендираното спорно материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по договор за счетоводно обслужване, който да е бил прекратен pro futuro или да е развален с действие ex 2 nunc, или ищецът е да е платил повече от уговореното на ответника; 2. ищецът да е заплатил на ответника претендираните вземания 3. да липсва правно основание – т.е. наличието на годен юридически факт, който да породи правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени права (блага).

Ищецът има процесуалното задължение, т.е. носи доказателствената тежест да установи пълно и главно (арг. чл. 154. ал. 1 ГПК) първите две материални предпоставки, а ответника следва да установи пълно и главно третата материална предпоствка или че е заплатил претендираните суми, съответно да установи обстоятелствата на които основава направените в отговора на исковата молба правоотлагателни (дилаторни) възражения за право на задържане, поради неизпълнен договор – т.е. наличието на облигационно отношение по двустранен договор, като ищеца не е изпълнил задълженията си по него, а ответника явно или тацитно е възразил срещу неизпълнението, като е заявил, че задържа изпълнението (няма да изпълни) на задълженията си по договора, докато ищеца не изпълни насрещното си задължение по договора.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като същите са процесуално допустими, а предвид предмета на правния спор се явяват и относими и необходими за решаване на същия.

Настоящият съдебен състав намира на следващо място, че направеното доказателствено искане от ищеца за допускане изслушването на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно. С оглед предмета на правния спор и предвид разпределената доказателствена тежест, доказателственото искане се явява и необходимо и относимо, поради което следва да бъде уважено. В случая обаче, съдът намира, че следва да прецизира на основание чл. 195, ал. 1 ГПК задача, която е формулирана от ищеца, а именно вещото лице следва да изследва дали процесните фактури и за процесния период са били двустранно осчетоводени от ищеца и ответника, като ако по същите са налице плащания да посочи сумите, които са заплатени, съответно от кое лице са извършени плащанията.

По отношение на доказателствените искания на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства и издаването на СУ по реда на чл. 186 ГПК, съдът намира, че същите са направени своевременно, поради което са процесуално допустими, но фактите за които се иска събирането на гласните доказателствени средства, а така и фактите, чието установяване се цели със СУ по чл. 186 ГПК са неотносими към предмета на правния спор, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

На следващо място, съдът намира, че по искането по чл. 183 ГПК, което е направено от ответника следва да се произнесе в първото о. с. з., след като предостави възможност на страната да уточни изрично дали твърди, че в обективната действителност не съществува договор за счетоводно обслужване.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.05.2026 г. от 10,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за нередовност на исковата молба, направен от ответника с отговора на исковата молба.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението на ССчЕ по задачи формулирани от ищеца в исковата молба и служебно прецизираната задача от съда в мотивната част на настоящото определение при депозит в размер на 250,00 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийският районен съд.

НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М., тел. 0., която да бъде уведомена.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С., при режим на призоваване, за установяването на факти свързани с това, че след промяната на управителя на ищеца, последният е спрял да заплаща задълженията си.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за издаване на СУ по реда на чл. 186 ГПК за установяване на информация от НАП посочена в отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ответника, че срок до о. с. з. следва да прецизира доказателственото си искане по реда на чл. 183 ГПК, като изрично посочи дали твърди, че договорът, чието представяне се иска в оригинал не съществува като такъв в обективната действителност.

УКАЗВА на страната, че при неизпълнение на указанията, съдът ще се произнесе по доказателственото искане, съобразно наличните по делото данни.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. ***; Юлиана Шулева Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел. *** в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82Програма%20%22Спогодби%22 .