Определение № 837 от 08.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 837 гр. Варна, 08.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900557 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Черноморие-А.Д.“ ЕООД, с ЕИК 813086263, със седалище и Адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цар Самуил“ №24, представлявано от С.А.Т., със съдебен адрес: гр.Варна, ******, чрез адв.К.А. Д., против Й. В. Й., с ЕГН ********** и Д. Б. Й., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.Варна, ****** и със съдебен адрес: гр.Варна, ул.*******, чрез адв.П.В., с която предявен иск с правно основание чл.268, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 75000лв., съставляваща частичен иск от общо дължимите 219828.83лв., представляващи стойността на направени от първия в качеството му на изпълнител по сключен между страните през м.юни 2017г. Предварителен договор, разходи за проучване и проектиране на обект: Сгради със смесено предназначение и обществено обслужване“ в ПИ ***, УПИ XXXIV-208, кв.3, район “Владислав Варненчик“, гр.Варна; за издаване Разрешение за строеж №181 от 28.11.2017г. на Гл.архитект на Община Варна и откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, по който договор е налице отказ от страна на възложителите-ответници, след като изпълнението по него е било започнато, както и за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се деловодни разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на иска. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на ищцовата страна за евентуално пропускане на срока за подаване на отговор на ИМ, доколкото съобщението до ответниците е връчено на 28.02.2022г., а отговора е постъпил на 09.03.2022г., т.е. преди изтичане на двуседмичният срок.

1

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника.

В срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който оспорват доводите изложени в ДИМ.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Изложеното важи и по отношение на искането на ищеца за изискване на т.д.

№1167/2018г. на ОС Варна и преписката по издаване на Разрешение за строеж №181/28.11.2017г. изд. от Гл.архитект при Община Варна/, ведно с одобрените проекти, както и искането на ответниците за предоставяне на възможност в първо по делото съдебно заседание да представят препис от Решение №2912 от 27.06.2019г. по гр.д.№17119/2018г. на РС Варна.

По отношение на искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза и съдебно счетоводна експертиза, съдът не дължи произнасяне понастоящем, предвид евентуалният му характер, а и защото не са формулирани задачи на експертизите, което препятства проверката на допустимостта и относимостта им. Ето защо съдът следва да се произнесе по искането в о.с.з., с оглед евентуалното му уточнение и формулиране на задачи.

Искането на ответниците за допускане до разпит на общо четирима свидетели, за установяване на невъзможността на ищеца да завърши възложеното, следва да се уважи при условията на чл.159, ал.2 от ГПК, като им се даде възможност да се ползват от показанията на двама свидетели при режим на довеждане. Искането на ищецът за събиране на гласни доказателства следва да се остави без уважение, доколкото същото се основава само с принципа за равнопоставеност, без да се сочат конкретни факти и обстоятелства, които ще се установяват или че с разпита на свидетелите ще се опровергават показния на насрещните такива.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди 2 взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Черноморие-А.Д.“ ЕООД, против Й. В. Й. и Д. Б. Й., с която предявен иск с правно основание чл.268, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 75000лв., съставляваща частичен иск от общо дължимите 219828.83лв., представляващи стойността на направени от първия в качеството му на изпълнител по сключен между страните през м.юни 2017г. Предварителен договор, разходи за проучване и проектиране на обект: Сгради със смесено предназначение и обществено обслужване“ в ПИ ***, УПИ XXXIV-208, кв.3, район “Владислав Варненчик“, гр.Варна; за издаване Разрешение за строеж №181 от 28.11.2017г. на Гл.архитект на Община Варна и откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, по който договор е налице отказ от страна на възложителите-ответници, след като изпълнението по него е било започнато, както и за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че през м.юни 2017г. между страните е сключен Предварителен договор за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж, строителство и въвеждане в експлоатация на сграда, като ищецът има качеството на “строител“, а ответниците качеството на “възложители“ и “собственици“ на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-30 от 19.06.2007г. на Изп.директор на АК, с адрес на ПИ: гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, с площ по кадастралната карта от 8961 кв.метра, а по документ за собственост с площ от 9070кв. метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс, с номер по предходен план: квартал 3, парцел XXXIV-29017, 29015, 29027 и 29028, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

*** и ***. Твърди се, че в изпълнение на визираното в т.1, б.“а“ от предварителния договор задължение за проучване и проектиране на сградите изцяло за сметка на дружеството, на 01.08.2017г. ищецът в качеството на “възложител“ е сключил Договор за проектиране с “Агора 66“ ООД, в качеството на “проектант“. Твърди се, че в изпълнение на този договор, “Агора 66“ ООД е изработило идейно решение и идеен проект с цел получаване на разрешение за строеж, както и технически проект за обект: Сгради със 3 смесено предназначение и обществено обслужване в ПИ с идентификатор *** /УПИ XXXIV-208, кв.3/, съдържащ всички изискуеми от закона проектни части, така както те изрично са посочени в чл.1 ал.1 и ал.2 на Договора за проектиране. Поддържа се, че изготвените проекти, са изцяло в съответствие със съгласувана със съответните дружества Виза за проектиране на основание чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и Комбинирана скица №26 от 12.05.2017г. Поддържа се още, че всички проекти са изработени според изискванията на ЗУТ и Наредба №7 за ПНУОВТУЗ в обем и съдържание, съгласно Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Твърди се, че въз основа на съгласуван и одобрен идеен инвестиционен проект на 28.11.2017г. е издадено Разрешение за строеж №181 от 28.11.2017г. на Гл.архитект на Община Варна, влязло в сила на 25.01.2018г., за поетапно извършване строеж на Сгради със смесено предназначение и обществено обслужване, находящи се в УПИ XXXIV-208 /ПИ с идентификатор ***/, кв.3, по плана на Паркова зона за обществено обслужване /ОП.З/, р-н “Владислав Варненчик“, гр.Варна, Първи етап-блок 1, вх.“А“, Втори етап-блок 1, вх.“Б“, Трети етап-блок 2. Твърди се, че на 12.12.2017г. изготвените от “Агора 66“ ООД инвестиционни проекти за предвидените за построяване сгради също са одобрени от Гл.архитект на Община Варна. Ето защо се поддържа, че задължението на ищецът за проучване и проектиране е изпълнено изцяло преди изтичане на срока по т.2.7 от предварителният договор. Твърди се, че процесните идеен архитектурен и инвестиционни проекти предварително са съгласувани със собствениците /ответниците/, като проектите са съобразени с техните желания, съгласно т.2.4 и т.2.5. от предварителният договор. Поддържа се, че в изпълнение на т.3.1 от предварителния договор, на 28.12.2017г. между страните е сключен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, който е обективиран в Нотариален акт №104, том IV, рег.№3901, дело №486 от 2017г. на Нотариус с рег.№012 на НК. Сочи се, че с този договор за суперфиция ответниците са учредили в полза на ищеца право на строеж за построяване на Тяло “А“ от Сграда №1, състояща се от две девететажни сгради /тяло “А“ и тяло “Б“/ с мансарден и подпокривен етаж, с РЗП 8589.40кв.м. на цялата сграда №1 включваща двете тела, срещу задължението на последния да построи със собствени сили и средства, като предаде на първите напълно завършен вид 9 самостоятелни обекта в тяло “А“ от сграда №1 за които собствениците-учредители си запазват правото на строеж. Сочи се, че при сключване на договора за учредяване право на строеж, са представени Архитектурен проект, одобрен на 12.12.2017г. от Гл.архитект на Община Варна и Таблица за площообразуване от лицензиран оценител. Сочи се, че на основание чл.157 и чл.158 от ЗУТ на 26.01.2018г., е сключен задължителния за този вид строителство /трета категория/ Договор за строителен надзор между ищеца, в качеството на “възложител“ от една страна и “Диалекс“ ЕООД, в качеството на “консултант /изпълнител/“. Сочи се още, че на 02.02.2018г. между ищеца и “Диалекс“ ЕООД е сключен и Договор за консултантска дейност. Твърди се, че на 02.03.2018г. е съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа: Сгради със смесено предназначение и обществено обслужване-Първи етап: Блок 1, вх.“А“ /Акт обр.2/, като на 27.03.2018г. строителството е спряно, поради: прекратяване на Договора за строителен 4 надзор по взаимно съгласие на ответниците и ищеца. Сочи се, че с оглед изискванията на Наредба №3 от 31.07.2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, е съставен Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /Акт обр.10/, т.е. в съответствие с действащите нормативни разпоредби строителството на обекта е спряно по взаимно съгласие на страните. Твърди се, че в последствие нов договор за строителен надзор не е сключван, като причината довела до спиране на строителството не е отстранена и респективно не е съставен задължителния в този случай Акт за установяване на състоянието на строежа и строителните и монтажни работи при продължаване на строителството /Акт обр.11/, след съставянето на който акт закона допуска да се изпълняват СМР, т.е. да продължи строителството. Поддържа се, че съгласно т.5.1 от предварителния договор ответниците в качеството на собственици, са се задължили да прехвърлят на ищеца 3000кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, след разделянето му на два самостоятелни поземлени имота.