Решение № 285 от 19.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000324 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД – гр. София, ЕИК121130788, подадена чрез адв.

С. Д. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 27 от 01.04.2022г., постановено по т. д. № 170/2022г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която въззивното дружество е осъдено е осъдено да заплати на Д. В. В. от гр.

Добрич, горницата над 20 000лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, виновно причинени при пътнотранспортно произшествие на 28.03.2021г. от водача на л. а. „БМВ“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - гр. София, ведно с лихва за забава, считано от 05.08.2021г. (датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция) до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

По т. 1 и т. 2 от обстоятелствената част на жалбата се излага, че не са доказани по безспорен начин предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ 1 за увреждащия л. а. „БМВ“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, т. е. твърди се недоказаност на иска по основанието, въпреки че решението на ОС- Добрич не е обжалвано от ЗК „Лев Инс“ АД и е влязло в законна сила в осъдителната част за сумата 20 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва. По т. 3 и т. 4 от жалбата застрахователят релевира оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според него е завишен и не отговаря на принципа на справедливост, и се оспорва правилността на извода на окръжния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице с твърдения, че неправилната и неадекватна субективна преценка на ищцата при предприемане на внезапно пресичане по пешеходна пътека е допринесла за настъпването на ПТП и причиняването на неимуществени вреди. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за сумата над 20 000лв.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Добричкият окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Д. В. В. от гр. Добрич срещу ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, за присъждане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от получени травматични увреждания вследствие на ПТП от 28.03.2021г., виновно причинено от И П С като водач на л. а. „БМВ“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество със застрахователна полица № BG/22120002968027, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.08.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

Решението на ОС – гр. Добрич, с което осъдителният иск е уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, 2 спорът е правилно квалифициран, като за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 05.05.2021г. ищцата, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявила пред застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. По тази претенция, по която е образувана щета № 0000-1000-03-21-7278/05.05.2021г., е определено обезщетение в размер на 7 000 лв., което не е прието от пострадалото лице по съображения за силно занижен размер, неотговарящ на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Още преди подаването на исковата молба на 20.10.2022г. въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на 28.03.2021г., в резултат на което на ищцата са причинени телесни увреждания– средна телесна поведа, изразяваща се в счупване на шийката на дясната раменна кост, което е довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период от около два месеца, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на определение по НОХД № 1055/2021 г. по описа на РС – Добрич, с което на основание чл. 382 от НПК във вр. чл. 24, ал.

3 от НПК, е одобрено постигнатото споразумение по чл. 384 НПК между РП – Добрич и И П С - водач на застрахования л. а. „БМВ“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ.

Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за обезщетяване на вреди от деликт, в случаите, при които е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е вида и характера на вредите, причинно– следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.

Тъй като решението на ОС- Добрич не е обжалвано от ЗК „Лев Инс“ АД и е влязло в сила в осъдителната част, с която на исковете на пострадалото лице са уважени за сумата от 20 000, следва да се приеме, че между страните е безспорно установено, включително и със сила на пресъдено нещо, 3 наличието на всички посочени по – горе елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с правно основание чл. 432 КЗ.

Предвид забраната на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК за пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, допустимите за обсъждане спорните въпроси от тези, повдигнати от застрахователя с въззивната жалба, са тези, които не са свързани с основанието на исковата претенция, а с размера на обезщетението, определено по правилото на чл. 52 ЗЗД, в това число за липса на причинно – следствена връзка между част от вредите – болки и страдания за период по – дълъг от обичайния период на възстановяване от полученото травматично увреждане, както и за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадало лице.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и заключението на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени травматични увреждания – контузия на дясната раменна става, счупване на горния край на раменната кост на дясната ръка, които са в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Лечението, приложено по отношение на пострадалата обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства и обездвижване с мека превръзка – ортеза, е оценено от вещото лице д-р Д Д. като отговарящо на медицинските стандарти за добра медицинска практика; оздравителният период е протекъл в рамките на 7-8 месеца, съпътстван с множество физиотерапевтични процедури, продължаващи и към момента, при обичаен период за възстановяване при подобен тип травми – 3-4 месеца. Констатациите на експерта за състоянието на пострадалото лице към момента на прегледа са за ограничение на активните и пасивни движения в дясната раменна става и отслабена мускулна сила, характерна за синдром на ротаторния маншон на рамото. Подобрение на 4 състоянието би могло да настъпи при продължаване на физиотерапевтичните процедури, евентуално оперативна интервенция чрез артроскопия.

В тази връзка, не кореспондират със заключението на експерта твърденията в жалбата, че травматичното увреждане няма неблагоприятни последици в нормалния битов живот и физическите дейности – безспорно установено е състояние на увредения горен крайник, съставляващо остатъчно явление от травмата - ограничени движения на раменната става, както и болков синдром.

Във връзка с твърденията в жалбата, че единствената причина за по– дългия възстановителен период на пострадалата Д. В. В. се дължи само и единствено на избраното от нея лечение и на субективните й решения, взети в хода на възстановителния процес, съдът намира следното:

Както от съдържанието на представеното на съда в писмен вид заключение на назначената съдебно – медицинска експертиза, така и от отговорите на уточняващите въпроси, зададени от съда и страните при изслушване на заключението, по никакъв начин не може да се изведе становище на експерта, че пострадалото лице е избрало неправилен подход за лечение и това е удължило оздравителния процес за период по- голям от обичайния. Според вещото лице проведеното неоперативно лечение отговаря на медицинските стандарти на добра медицинска практика; при подобни фрактури подходите са два – оперативно лечение чрез кръвна експозиция и неоперативно лечение – имобилизация с мека превръзка тип ортеза, като решението за подхода се взема от специалист травматолог, а не от пациента.

Субективният момент при неоперативния подход може да има значение доколкото с мека превръзка може да се получи разместване на фрагментите, напр. по време на сън, но за подобни обстоятелства няма данни. Не са установени и придружаващи заболявания на ищцата, които да са хронични, или други нейни предходни травми, които да са повлияли на възстановителния процес.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Г П К и Г М В, без родствени връзки с ищцата. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие 5 между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число от мотивационната част на СМЕ относно характерните за травматичните увреждания физическо състояние и страдания на пострадалото лице, няма основание тези показанията да не се кредитират и от въззивния съд.

Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да се приеме за установено, че преди инцидента пострадалата е била общителен, весела и лъчезарна, а след ПТП настъпила рязка промяна у нея в емоционален план – напуснала работа, стояла в къщи сама, затворена в себе си, депресирана, като се терзаела, че е зависима от помощта на близките си за елементарни ежедневни нужди - обличане, къпане, ходене до тоалетна и др .

Получените травми са свързани неминуемо с понасянето на болки и страдания и затрудняват в значителна степен битовото обслужване на пострадалата. Пълно възстановяване функцията на травмирания крайник не е настъпило.

Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалата, степента на увреждане от процесното ПТП, продължителността на лечение, отражението на претърпяната травма върху психо емоционалното й състояние, обосновават извод за значителни физически болки и страдания и съществени негативни емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и продължава да търпи като последица на причинените телесни увреждания.