Решение № 438 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000617 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 93/13.07.2023 г. по т.д. № 216/2022 г. на ОСПазарджик в неговата част, с която е осъдено „С.-С.“ЕООД-гр.С. да заплати на „С.г.“ЕООД-гр.В. на основание чл. 265,ал.1,предл.2 от ЗЗД сумата 12 204 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноски за заплатена ДТ в размер на 488,16 лв.

Жалбоподателят „С.-С.“ООД-гр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 19.08.2023 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявеният срещу от него насрещен иск да бъде отхвърлен. Като ответник по насрещния иск в производството пред окръжния съд оспорва този иск като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „С.г.“ЕООД-гр.В. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 4.10.2023 г. Като ищец по насрещните искове в производството пред окръжния съд 1 предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал.1 във вр. с чл. 265, ал.1,предл.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 12 204 лв. лв., представляваща заплащане на дейност по довършване на изпълнението на съоръжението оркестрина, състоящо се от преправяне, монтиране и сглобяване на метална конструкция съгласно изискванията на дружеството, обективирано във фактура №****/14.10.2022 г., издадена от доставчик „С.“ООД-гр.В. на дружеството „С.г.“ЕООД-гр.В. като получател, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба по насрещния иск. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

С подадената на 14.12.2022 г. искова молба ищецът „С.-С.“ЕООД-гр.С.

(след 9.03.2023 г. „С.-С.“ООД) претендира да бъде осъден ответника „С.г.“ЕООД-гр.В. да му заплати сумата 34 567,20 лв., представляваща незаплатена услуга за произведена метална конструкция съгласно фактура №*****/10.08.2022 г., и сумата 989 лв., представляваща законна лихва върху посочената главница за периода от 1.09.2022 г. до 12.12.2022 г. Със съдебното решение от 13.07.2023 г. окръжният съд уважава исковете, като приема, че между страните е бил сключен договор за изработка на съоръжението оркестрина, който е бил изпълнен от ищеца, но ответникът като възложител не му е заплатил възнаграждението в размер на исковата сума, поради което присъжда претендираните от ищеца две суми. Решението на окръжния съд в тази негова част не е обжалвано и е влязло в сила. Установено е следователно наличието на договорно правоотношение между страните по договор за изработка на оркестрина, с оглед изпълнението на работата по който ищецът е издал на ответника фактурата от 10.08.2022 г.

С отговора на исковата молба от 6.01.2023 г., уточнен с молба-насрещен иск от 18.01.2023 г., ответникът „С.г.“ЕООД-гр.В. предявява срещу „С.С.“ЕООД-гр.С. насрещен иск за присъждане на сумата 12 204 лв., представляваща заплащане на дейност по довършване на изпълнението, 2 състоящо се от преправяне, монтиране и сглобяване на метална конструкция съгласно изискванията на дружеството, обективирано във фактура №****/14.10.2022 г., съгласно която търговското дружество „С.“ООД-гр.В. е извършило за „С.г.“ЕООД-гр.В. ремонт преработка пана, хиксове, 2 бр. ферми комплект, колона, рамки за каси, фургони на стойност 12 204 г. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е 10 170 лв., ДДС 20% е 2 034 лв. и сумата за плащане е 12 204 лв. Ищецът по насрещния иск твърди, че единственото извършено изпълнение от дружеството „С.-С.“ЕООД на изработката на оркестрина представлява доставянето в насипно състояние на различни метални елементи и че е обективно невъзможно изсипани и струпани в обекта на „С.г.“ЕООД железа да бъдат третирани, първо, като завършена конструкция и, второ, като конструкция, отговаряща на предоставено задание. Твърди, че реално не е получавало изготвена цялостна конструкция от „С.-С.“ЕООД и не е приемало какъвто и да било документ, свидетелстващ завършването на СМР или поръчка. Твърди, че при установяването на липсата на готова оркестрина дружеството е направило опит за доброволно разрешаване на ситуацията и предложение за завършване на насипните метални части в цялостна конструкция, но завършване, сглобяване и изработка на подобна готова конструкция оркестрина не е налице. Твърди, че затова със собствени средства и усилия е заплатило на дружеството „С.“ООД-гр.В. сумата 12 204 лв., представляваща заплащане на дейност по преправяне, монтиране и сглобяване на метална конструкция съгласно изискванията на дружеството. Твърди, че в резултат на допълнително направените интервенции предоставените от ищеца насипни материали са преработени, сглобени и монтирани в обекта на „С.г.“ЕООД.

Затова претендира за присъждане на сумата 12 204 лв.

С отговора от 7.02.2023 г. на насрещната искова молба ответникът по насрещния иск „С.-С.“ЕООД заявява, че той е предал на 10.08.2022 г. поръчаната му за изработване оркестрина и от тогава до датата на получаване на исковата молба дружеството „С.г.“ЕООД бездейства и не заявява свои претенции. Заявява, че ищецът по насрещния иск не оспорва, че е приел лично изработената оркестрина и нито в отговора на исковата молба, нито в насрещния иск се твърди за недостатъци на получената работа. Счита, че тъй като поръчващият не е възразил веднага след приемането на работата, то тя е била приета без възражение, още повече че фактурата е осчетоводена в ДДС 3 дневника за покупките му и е ползвал съответния данъчен кредит.

С молбата от 6.03.2023 г. ищецът по насрещния иск „С.г.“ЕООД заявява, че оркестрината е голямо съоръжение и за да бъде приета трябва да бъде завършена в цялост като изделие-оркестрина. Заявява, че „С.-С.“ЕООД не посочва това да е направен и никъде не е обективирано завършването на оркестрината, поради което е невъзможно да бъде прието наличието на изпълнение. Заявява, че изпълнителят твърди, че е извършил напълно изработването на оркестрина по задание, а не е представено нито какво е това задание, според което те смятат, че са завършили изделието, нито какво точно е самото завършено от ищеца изделие.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че когато възложената работа е извършена с недостатъци за възложителя „С.г.“ЕООД се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265,ал.1 от ЗЗД възможности, сред които е заплащане на разходите, необходими за отстраняването им, която възможност в случая е избрал ищецът по насрещния иск. Съдът приема за установено, че завършеното изделие не е било предадено на ищеца по насрещния иск (било е на елементи, опаковани и се е наложило преправяне), поради което той е ангажирал дружеството „С.“ООД да довърши изделието оркестрина, като го сглоби и „изправи“ като конструкция, за което е заплатил 12 204 лв., видно от представената фактура. Съдът приема за установено, че ищецът по насрещния иск не е отправил писмено възражение, а е приел работата - доставената му и изготвена оркестрина като съоръжение на отделни елементи, които са били опаковани. Съдът приема, че от свидетелските показания на свидетеля Й.Н., работещ в „С.“ООД, се установява, че при разпечатването и сглобяването на конструкцията са открити редица недостатъци и несъвпадения, а за да бъде сглобена и изправена са били извършени дейности, посочени в показанията му, които са на стойност 12 204 лв. Съдът преценява, че ищецът по насрещния иск не е направил възраженията си своевременно, като твърди, че при сглобяването открил недостатъците и уведомил ответника, а, от друга страна, ответникът по насрещния иск не установява при уведомяване за възникналите дефекти и недостатъци да е поел инициативата сам да ги отстрани, като между страните няма уговорен срок, в който да се направят възраженията, тъй като липсва писмен договор, поради което те са направени своевременно от 4 ищеца и ответникът по насрещния иск дължи тяхното заплащане. Затова съдът уважава насрещния иск, като осъжда „С.-С.“ЕООД да заплати на „С.г.“ЕООД исковата сума 12 204 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата 18.01.2023 г. (датата на подаването в съда на молбатанасрещен иск).

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната негова част, тъй като по делото е установено, че на 10.08.2022 г. „С.г.“ЕООД изцяло и без забележки приема изработеното от „С.-С.“ЕООД, който извод е направил окръжния съд при разглеждането на първоначалния иск и той се подкрепя и от изричната покана, изпратена до ответника, осчетоводяването на процесната фактура за изработване на оркестрина, както и от изводите на приетото заключение на ССЕ, включително поисканото от „С.г.“ЕООД възстановяване на ДДС. Посочва, че съдът е приел за установено, че техническа документация не е представена по делото от никоя от страните. Твърди, че тези два извода са в противоречие с последващия извод на съда, че приетата работа имала недостатъци и те са вследствие на действия на изпълнителя „С.-С.“ЕООД. Заявява, че не е задължение на изпълнителя „С.-С.“ЕООД да сглобява оркестрината, а да произведе отделните детайли и точно тези отделни детайли са доставени и предадени на възложителя, като всички детайли са опаковани отделно според показанията на свидетеля, поради което „С.-С.“ЕООД е изпълнило точно и стриктно договореното. Заявява,че според показанията на свидетеля той е заведен в един склад и му е обяснено, че трябва да сглоби оркестрината, като по делото липсват документи и свидетелски показания, които категорично да обосноват и докажат, че обект на отстраняване на недостатъците са детайлите, изработени от „С.-С.“ЕООД. Заявява, че според показанията на свидетеля са сглобили съоръжението, което трябвало да изглежда като оркестрина, с преработване и с допълнителни работи го укрепили, но основанието на издадената фактура е различно, а именно ремонт преработка пана, хиксове, 2 бр. ферми комплект, колона, рампа за каси, фургони, като в решението съдът не прави анализ на разминаването между свидетелските показания и основанието за издаване на фактурата, с която „С.г.“ЕООД претендира, че е заплатило отстраняването на недостатъците. Посочва, че монтажът и укрепването извън проекта, който не е представен от ищеца по насрещния иск, не са свързани с отговорност по чл. 265 от ЗЗД. Заявява, че следва да се 5 отчете и фактът, че оркестрината представлява беседка за музиканти и към нея няма фургони, а те са съвършено друго съоръжение, което нито е свързано, нито е необходимо за оркестрината, а във фактурата не е посочена негова стойност, което е от значение за установяване на насрещната претенция по размер. Твърди, че окръжният съд не е разгледал и не се е произнесъл по направени от дружеството възражения относно това, на първо място, че исковата претенция не е конкретизирана дали е с или без ДДС, като в диспозитива на решението също не е посочено дали присъдената сума е с ДДС или без ДДС, на второ място, за размера на исковата претенция, и, на трето място, че вписаното основание на издадената фактура, с която се твърди, че се доказват разходи за поправка на недостатъци на изработеното, се разминават с изложението в насрещния иск. Заявява, че съдът е постановил да се заплатят и лихви върху главницата, но ако се вземе предвид, че сумата е с ДДС, то тогава не е посочено на какво основание се начислява лихва върху дължимия данък при положение, че той не се дължи за плащане от „С.г.“ЕООД, а държавата му го заплаща (и по двете сделки, тази между „С.г.“ЕООД и „С.-С.“ЕООД и тази между „С.г.“ЕООД и „С.“ООД, държавата заплаща дължимото ДДС на „С.г.“ЕООД), поради което съдебното решение е неправилно в тази му част и постановява неоснователно обогатяване за ищеца по насрещния иск със сумата на присъдената лихва за забава върху ДДС.