Решение № 4604 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4604 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20261100504407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от С. А. Д. – длъжник по изп.д. №1673/2025г., 27 участък по описа на СИС при СРС, срещу разпореждане от 17.03.2026 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да прекрати изпълнителното производство по изп.д.

№1673/2025г., 27 участък.

В жалбата е направено искане за освобождаване на жалбоподателя от внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Жалбоподателят С. А. Д. излага съображения за неправилност на обжалвания акт – твърди, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист, е погасено (чрез прихващане по друго дело, както и по давност) и за това е налице признание на взискателя. Поддържа още, че изпълнителният лист е обезсилен. Позовава се и на други нарушения - с твърдение за нищожност на образуваните изпълнителни дела (настоящото и предшестващите го по същия изпълнителен лист), нарушение на териториалната компетентност при прехвърляне на делата; както и нищожност на изпълнителните действия поради липса на валидно вземане. Позовава се още на свръхобезпечение (чл.

442а ГПК) – неколкократно налагани запори и несеквестируемост на 1 възбранено жилище (чл. 444, т. 7 ГПК).

Взискателят К.Н.Д. оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 433 от ГПК за прекратяване на изпълнението. Сочи, че е изготвена счетоводна експертиза по изпълнителното дело за внасяне на яснота за размера на дълга по изпълнителното дело към момента на изготвяне на експертизата. Сочи, че по гр.д. 9293/2015 г. по описа на ПРС между страните е извършено прихващане на насрещни задължения с част от вземането, за което е издаден изпълнителния лист, въз основа на което е образувано настоящото изпълнително дело, с което е налице частично погасяване на дълга, като остатъкът от задължението е изчислен от вещото лице, назначено по изп.дело № 20251110401673. Сочи, че дължимата от С. Д. сума не е погасена, поради което не са налице предпоставки за вдигане на запори или възбрани върху имуществото на длъжника. В частта, в която се иска прекратяване на изпълнителното дело, поради изтекла погасителна давност /чл. 110 от ЗЗД/ взискателят счита, жалбата за недопустима.

Държавен съдебен изпълнител в мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд намира следното:

Изпълнителното производство е образувано първоначално като изп.д. № 20157510400055 по описа на ЧСИ Е.Д. с рег. № 751 по молба на взискателя К.Н.Д. за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника С. А. Д..

Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №3376/2013 г. на РС – Перник, за сумата от 10 966,67 лв. – главница и 1 743,64 лв. разноски – дължими след уважаване на иск по чл.30 ЗН.

По молба на взискателя К.Д., изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ Р.А. с рег. № 848 под № 20208480400760. С последваща молба от 09.01.2023 г. взискателя е направил искане изпълнителното дело да бъде прехвърлено при ЧСИ М.Б. с рег. № 838, преобразувано под № 20238380400134. Изпълнително дело № 1673/2025г., 27 участък е образувано в СИС при СРС на 03.09.2025г., изпратено от ЧСИ М.Б., въз основа на подадена от взискателя молба.

2

Установява се, че с влязло в сила решение от 04.12.2017 г., постановено по гр.д. № 9293/2015 г. по описа на РС – Перник, е извършено съдебно прихващане на задължение на взискателя К.Н.Д. към длъжника С. А. Д., с вземането по процесния изпълнителен лист до размера на по- малката сума.

Във връзка с направеното прихващане взискателят К.Д. е навел искане за извършване на съдебно-счетоводна експертиза по изпълнителното дело относно размера на дълга на С. Д.. По изпълнителното дело е приета съдебносчетоводна експертиза, от която се установява, че остатъкът на дълга на С. Д. по изпълнителното дело в размер на 9 460.63 лева, като задължението към взискателя е в размер на 8 593,28 лв., а за такси и разноски в изпълнението – 867,35 лв.

Постъпило е искане от длъжника изпълнителното дело е да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК. С обжалваното разпореждане от 17.03.2026 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Посочената разпоредба очертава като допустим предмет на обжалване отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, като в тази си част жалбата е подадена в законоустановения срок и следователно е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са изрично посочени в закона – чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В настоящоот производство не е налице никое от основанията за прекратяване на изпълнителното дело, посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК, нито основание за прекратяването, предвидено в специален закон, а само такива основания могат да бъдат съобразявани от съдебния изпълнител, респективно в производството по контрол за законосъобразност на неговите действия. Други въпроси относно съществуването и погасяването на изпълняемото право могат да бъдат основание за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 ГПК, когато са установени с влязъл в сила съдебен акт.

3

Доводите на длъжника за погасяване на вземането, предмет на изпълнителния лист по давност, за антидатиране на документи и фалшиви подписи и за нищожност и липса на валидно вземане, не могат да бъдат преценявани от съдебния изпълнител, нито от съда в производството по чл.435 ГПК при обжалване на изпълнителни действия. Поради това същите няма да бъдат обсъждани.

Недоказани са твърденията за обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело – по делото не е представен акт на съда в подобен смисъл.

Неоснователно е твърдението на ищеца за погасяване на вземането, предмет на принудително изпълнение. Видно от приетата по делото счетоводна експертиза, след съдебното прихващане, извършено по друго гражданско дело между същите страни, непогасеният остатък от дълга е в общ размер на 9 460.63 лева. Липсват данни сумата да е погасена, няма вписани извършени погашения на гърба на изпълнителния лист, отсъства и разписка или друго изявление на взискателя за плащане, напротив – последният твърди, че е налице непогасен остатък от дълга.

Не се установява и съществуването на изпълняемото право да е отречено чрез обезсилване на изпълнителния лист или със съдебно решение по чл. 439 ГПК. Ето защо отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е законосъобразен. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Останалите оплаквания на жалбоподателя не представляват годен предмет на контрол по чл.435 ГПК.

Доводите за нищожност на образуваните изпълнителни дела (настоящото и предшестващите го по същия изпълнителен лист), нарушение на териториалната компетентност при прехвърляне на делата; както и нищожност на изпълнителните действия поради липса на валидно вземане, не могат да бъдат разгледани - са сред предвидените чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК лимитативно изброени актове и действия на съдебния изпълнител, за което е предвидена възможност за обжалване от длъжника.

Не подлежи на разглеждане от съда възражението за свръхобезпеченост на вземането - правилото на чл.442а ГПК предвижда процесуално средство за защита на длъжника в изпълнителното производство, което се изчерпва с 4 възможността същият да релевира несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител. В случай, че последният откаже да предостави защита на длъжника по този ред, за него е налице правната възможност да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред, но не и да обжалва неговото действие/бездействие по реда на чл. 435 ГПК.

Доводите за несеквестируемост на недвижим имот, срещу който е насочено принудително изпълнение, също не могат да бъдат разгледани. По делото не е налице насочване на изпълнение върху недвижим имот – наложената възбрана върху 1/2 ид.ч. от имот, притежаван от длъжника, вписана на 14.04.2015 г., е вдигната от съдебния изпълнител на 26.11.2025 г. по искане на взискателя. Други изпълнителни действия срещу имоти на длъжника не са извършвани.

Поради това жалбата в частта й по оплакванията за нарушения при образуване и движение на изпълнителните дела, нарушение на чл.442 а и чл.444 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане.

Настоящият състав намира, че следва да се произнесе по искането за освобождаване от дължимата държавна такса за жалбата срещу действията на съдебен изпълнител, която е отправена от жалбоподателя. Видно от представената по делото декларация за материалното и гражданско състояние, доходите и имуществото на длъжника не са достатъчни за плащане на дължимата държавна такса, поради което същият следва да бъде освободен от заплащането й.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. А. Д. – длъжник изп.д.

№1673/2025г., 27 участък по описа на СИС при СРС, срещу разпореждане от 17.03.2026 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №1673/2025г., 27 участък.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. А. Д. – длъжник изп.д.

№1673/2025г., 27 участък по описа на СИС при СРС, в останалата й част.

5

ОСВОБОЖДАВА С. А. Д. от задължението да заплати дължимата държавна такса за производството по ч.гр.д. № 4407/2026 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Решението, в частта с която жалбата е оставена без разглеждане, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6