Решение № 847 от 11.12.2017, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1766/2016
- Вид
- Решение № 847
- Подписан
- 11.12.2017
- В сила
- 19.04.2019
- Състав
- ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.102 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 12.2017 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1766 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на С.М.К., ЕГН **********,***, с която срещу „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, са предявени следните искове:
1. за заплащане на сумата 120 000 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на майка и́ В. Г. Т., ЕГН **********, починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.09.2014г. в гр. Варна, с МПС - л.а. „Рено Меган” с ДК № В 5172 РН, управляван от водача А.А.И. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114001888716, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 17.07.2014г. до 17.07.2015г.;
2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 120 000 лв., считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие (16.09.2014г.) до окончателното и́ плащане.
Наред с това ищцата претендират осъждане на ответника да и́ заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
По почин на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД прекият причинител на вредите А.А.И., ЕГН **********,***, е конституиран като трето лице – негов помагач в процеса.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото в открито съдебно заседание от 28.09.2017г.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на главния иск е претендираното пряко право на ищцата С.М.К., ЕГН **********,*** като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, обезщетение за причинените и́ неимуществени вреди от смъртта на майка и́ В. Г. Т., починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.09.2014г. в гр.
Варна, с МПС - л.а. „Рено Меган” с ДК № В 5172 РН, управляван от водача А.А.И. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114001888716, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
Претендираното обезщетение за обезвреда на понесените неимуществени вреди е в размер на 120 000 лева.
Обезщетението се претендира ведно със законната лихва от датата на извършване на увреждащото деяние до окончателното му плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
По делото не е спорно, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че с влязлата в сила присъда №85/30.09.2015г. по НОХД №1175/2015г. на Варненски окръжен съд водачът на л.а. „Рено Меган” с ДК № В 5172 РН А.А.И. ***, е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “б”, във вр. с чл.343, ал.1, б. “в” от НК, за това, че на 16.09.2014г. в гр.
Варна, при управление на МПС - л.а. „Рено Меган” с ДК № В 5172 РН, нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл.20, ал.2, чл.116 от ЗДвП и чл.102 от ППЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. Т., б.ж. на гр. Варна, за което му е било наложено съответно наказание.
С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.383, ал.1 от НПК, присъдата има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя и неговата противоправност.
Фактът, че между застрахователя ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД и собственикът на лекия автомобил, с който е причинено увреждането - л.а. „Рено Меган” с ДК № В 5172 РН, е налице валидно сключена и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22114001888716, не се оспорва от ответното дружество. Същият е и установен и от приложеното на л.129 от ДП
№313/2014г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна заверено копие на полицата, както и служебно от извършената справка в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), което съдът е указал на страните с определнието си по чл.374 от ГПК.
Между страните няма спор, че водачът А.А.И. е таксиметров шофьор, извършвал към момента на настъпване на ПТП таксиметров превоз на пътник. Видно от самата полица, застрахованият автомобил е предназначен за извършване на таксиметрови превози. С оглед на това и съобразявайки разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ (отм.), обосновано следва да се приеме, че към момента на настъпването на застрахователното събитие - 16.09.2014г., водачът е бил обхванат от застрахователната закрила на тази застраховка.
По делото няма спор между страните, установява се по безспорен начин и от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и тези, съдържащи се в служебно изготвеното и заверено копие на ДП № 313/2014 г. по описа на ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция - протокол за оглед на местопроизшествие от 16.09.2014г., ведно с фотоалбум, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2957 от 16.09.2014г. (л.23-40, л.125); медицинско свидетелство за смърт №625/21.11.2014г. на Съдебна медицина, МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, 2 бр. епикризи за проведено лечение в период 06.12.2014 - 12.10.2014г., съответно 13.10.2014-20.11.2014г.; препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №1946 от 21.11.2014г. на Община Варна и удостоверение за наследници №141216 от 19.12.2014г. на Община Варна, че в резултат на ПТП, виновно причинено на 16.09.2014г. от водача А.И., на пешеходеца В. Г. Т. са били причинени сериозни травматични увреждания, обусловили необходимост от хоспитализация, като в хода на проведеното интензивно лечение пострадалата е починала. Ищцата по делото е нейна дъщеря - пряк законен наследник, загубила по нелеп начин своя близък родственик.
Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – медицинска експертиза (СМЕ) съдът приема за установена причинно - следствената връзка между виновното и противоправно поведение на застрахования водач А.А.И. и увреждането на пострадалата В. Г. Т., б.ж. на гр. Варна, поч. на 20.11.2014г. Действително, последната е била в напреднала възраст и здравословното и́ състояние е било увредено – страдала е от сериозно онкологично заболяване (злокачествен тумор на дебелото черво), имала е исхимична болест на сърцето с прекаран стар инфаркт, но както сочи вещото лице по СМЕ, причината за смъртта и́ е друга. Получената при процесното ПТП тежка съчетана травма - гръдна травма - счупване на четвърто, пето, шесто и десето леви ребра, левостранен хемоторакс /навлизане на кръв в лява гръдна половина, тежка контузия на сърцевия мускул и контузия на ляв бял дроб; травма на гръбначния стълб - счупване на единадесети гръден прешлен; травма на таза - многофрагментно двустранно разместено счупване на тазови кости; травма на крайници - счупване на лява раменна кост и голямопищялната кост на подбедрицата на десен крак; тежък травматичен шок, получен като резултат от съчетаната травма придружен с голяма кръвозагуба /хемоглобин спаднал до 54!/, е обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Пострадалата е била хоспитализирана като са проведени множество оперативни интервенции. Като резултат от тежките травми по време на пролежаването са се развили редица усложнения – гнойна пневмония, гноен плеврит, пролежни рани в кръстцово тазовата област, инфаркт на миокарда с руптура на сърцето и кръвоизлив в околосърцевата торбичка, което е обусловило и смъртта и́. По експертното мнение на вещото лице д-р В. Д. поради тежкото здравословно състояние на пострадалата преди инцидента е било възможно във всеки един момент да се стигне до летален край, но получените сериозни травматични увреждания и усложненията по време на проведеното лечение имат облагоприятстващо значение за развитието на руптурата на миокарда и в този смисъл настъпилата смърт е в пряка причинно - следствена зависимост от уврежданията при процесното ПТП.
С оглед на това съдът приема, че основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество – застраховател за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновните противоправни действия на застрахования водач А.А.И., обхванат от действието на застраховка „Гражданска отговорност”, е безспорно доказано в процеса.
Другото възражението на застрахователното дружество – ответник за съпричиняване на вредите, настъпили за ищцата в резултат на деянието, от нейния наследодател - пострадал при ПТП, съдът приема за основателно.
Между страните няма спор, установява се и от събраните по делото писмени доказателства (в т.ч. протокол за оглед на местопроизшествие, констативен протокол за ПТП с пострадали лица), че пострадалият пешеходец Веска Трънова, е предприел пресичане на пътното платно на бул. „Цар
Освободител” в района на кръстовището с ул. „Иван Драсов”, прибирайки се към дома си на ул. „Братя
Георгиевич”. Както от приложените по ДП № 313/201 4 г. по описа на ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция” писмени документи (извадка от паспортизацията на знаковото стопанство, актуална към 2012г. и чертеж от постоянната организация на движението за кръстовището при бул. „Цар Освободител” и ул. „Иван Драсов” – л.103, 104), така и от заключението на изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), се установява, че движението по бул. „Цар Освободител” е двупосочно с по две ленти за движение в една посока, като в този участък по средата има монтиран метален парапет с височина прибл. 1м., ограничаващ преминаването както на МПС, така и на пешеходци. Няма обозначена пешеходна пътека. Преди удара пострадалата Трънова е пресякла двете ленти на бул. „Цар
Освободител” с посока на движение към Окръжна болница, преминала е покрай металното ограждение и е навлязла, за да прекоси, лентите предназначени за движение на превозни средства в противоположна посока (към Червения площад). Приблизително по средата на двете ленти е била ударена от дясно от движещия се по бул.
„Цар Освободител” в посока Летен театър л. а. „Рено Меган” с ДК № В 5172 РН, управляван от водача А.А.И.. Видимостта за този час на деня е била нормална (смрачаване, но с работещо улично осветление), трафикът не е бил натоварен, като според експертното мнение на вещото лице М. Т. както за водача на лекия автомобил, така и за самия пешеходец не е имало обективни причини да не забележи опасността и да я избегне.
Установените с нормата на чл.113 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) правила не само забраняват на пешеходците да пресичат платното за движение на необозначени с пешеходни пътеки места, но и ги задължават да не преминават през поставени ограждения от парапети или вериги. По двулентов двупосочен път (какъвто в случая представлява бул. „Цар
Освободител”) може да бъде предприето пресичане на платното за движение извън определените за това места само, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека (чл.113, ал.2 от ЗДвП).
Като се има предвид организацията на движението по бул. „Цар Освободител” и посоката на движение на пешеходеца (към дома си на ул. „Братя Георгиевич”) обосновано може да се приеме, че в конкретния случай не е налице изключението по чл.113, ал.2 от ЗДвП. В рамките на разумната преценка с цел безопасност за пешеходеца е било да използва възможността да прекоси бул. „Цар
Освободител” по намиращите се в близост кръстовища с бул. „Ген. Колев” или ул. „Цар Асен”, регулирани с пътни светофари.