Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 500 от 20.06.2022, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 708/2021
Вид
Решение № 500
Подписан
20.06.2022
В сила
10.02.2023
Състав
Валентина Любенова Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Шумен, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело № 20213630100708 по описа за 2021 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени на ***г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. №***г. по описа на ШРС, при спазване на срока по чл. 415 от „БНП П.П.Ф.„ С.А. вписано в ТР под № *** чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б., ЕИК ***, гр. С. , ж.к.“ ***“, Б.П. С. , ***.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът М. Д. АС., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми: 7112,40лв., представляващи главница по договор за кредит № ***, сключен между ищеца и ответника на ***г.; за сумата от 3220,74лв. -възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.; за сумата от 362,99лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г. до 15.01.2021г.

Ищецът твърди, че на ***г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № *** между „БНП П.П.Ф.“ и ответника, като му били предоставени 8000лв. за срок от 60 мсесеца до 20.05.2022г. Било договорено кредитът да се изплаща на 60 броя месечни вноски по 304,80 лв. месечно.

В договора е определен лихвен процент в размер на 30,02%; годишен лихвен процент на разходите в размер на 37,01%; била включена и застрахователна премия в размер на 2688лв.; такса в размер на 280 лв. Сумата по договора била преведена по личната банкова сметка на ответника .

Сочи, че ответникът преустановил плащането по договора на 20.03.2019г., като до тази дата били погасени 21 месечни вноски . Съгласно чл. 5 от Договора, при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.

Твърди, че в настоящия случай вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия размер на 20.04.2019г., за което е било изпратено уведомление до длъжника .

Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по което е образувано ч.гр.д. № ***г. на ШРС за следните суми- 7112,40лв . представляващи главица по договор за кредит № ***, сключен между ищеца и ответника на ***г.; за сумата от 3220,74лв. възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.; за сумата от 362,99лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г. до 15.01.2021г. и законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК.

1

Била издадена заповед № *** от ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , която е връчена на длъжника по чл. 46 от ГПК и в законовия е депозирано възражение. Поради изложеното за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящите искове .

Ищецът моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

7112,40лв. представляващи главица по договор за кредит № *** сключен между ищеца и ответника на ***г.;

3220,74лв. възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.;

362,99лв. мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г. до 15.01.2021г., вземания за които е издадена заповед № *** от ***г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на ШРС.

Прилага писмени доказателства. Претендира за разноски в заповедното производство.

При условията на евентуалност, ако установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изисуемост на вземането, ищецът моли да се приеме, че е предявил осъдителен иск за вземанията.

В предоставения, на основание чл. 131 ГПК срок ответника не е депозирал отговор.Извън законовия срок е депозирана молба от ответника чрез адв. П. при ШАК, в която се заявява искане за спогодба.

В съдебно заседание не се явява представител за ищеца, като е депозирана молба със становище за спиране на производството по взаимно съгласие на страните. С молба рег.

№3051 от 08.03.2022г. е поискано възобновяване на делото от ищцовата страна .

В съдебно заседание ответникът не се явява лично, за него се явява адв. П. при ШАК, като заявява, че не оспорва исковете и признава дължимостта на посочените суми.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. В заключението на същата се посочва, че общият размер на задължението към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е 10 654,46лв., включващо главница 7112,40лв., договорни лихви 3220,74лв., застраховка 179,20лв.и законна лихва в размер на 321,38лв. Експертът посочва, че размерът на главницата, изчислен от първата неплатена падежирала вноска до датата на заключението, възлиза на 6933,20лв.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Исковете са предявени от „БНП П.П.Ф.„ С.А. вписано в ТР под № *** чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б., ЕИК *** гр. С. , ж.к.“ ***“, Б.П. С. , ***, срещу М. Д. АС., ЕГН **********, в качеството на длъжник, по заповед № *** от ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. по ч.гр.д. № ***г. на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от “БНП П.П.Ф.” ЕАД, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/***г. за сумата от 7112,40 лв. главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и ответника на ***г., 3220,74 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.; 362,99 лв. мораторна лихва от 20.04.2019г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – ***г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 213,92 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. По тази заповед постъпило в срок възражение от ответника. По указания на съда заявителят е депозирал искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и ответника, на ***г. е, че между тях е налице облигационна връзка, с правопораждащ юридически факт – потребителски кредит № ***, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника сумата в размер на 8000 лв.; застрахователна премия в размер на 2688лв., такса ангажимент 280 лв., срещу което ответника поел задължение за връщане на 60 месечни вноски всяка от по 304,80лв., като ГПР е посочен като 37,01 %, а лихвеният процент е 30,02%. Към договора е инкорпориран погасителен план, приложено е извлечение по кредита.

По подадено заявление от ищеца по ч.гр.д. № ***г. на ШРС е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение № ***/***г. за сумата от 7112,40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** сключен между ищеца и ответника на ***г., за 3220,74 лв. , представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.; за 362,99 лв. мораторна лихва от 20.04.2019г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – ***г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 213,92 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Не се оспорва от ответника, че сумата по кредита е получена. Не се оспорва, че последното плащане е извършено от ответника на 20.03.2019г., като към тази дата са били погасени 21 броя месечни вноски. Видно от представеното извлечение на погасителен план по процесния договор се установява, че след последното плащане е била налице забава на останалите 39 вноски. Съгласно чл.5 от договора е посочено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки и ведно с дължимото обезщетение за забава. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска.

При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер включително и всички определение надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава , без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

Същевременно, видно от приложеното по делото доказателство, обратна разписка, получена лично от ответника на ***г./ стр.26/ удостоверява, че е получена „последна покана“, в която задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо от кредитора .

Предсрочната изискуемост настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.

В процесния случай ищецът е ангажирал доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство /***г./ длъжникът е бил уведомен на ***г./ стр. 26/, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем.

Освен горното, съдът съобрази, че процесният договор за кредит е сключен на ***г., поради което и са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г.)

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, приложима в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита ; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ищеца и ответника, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10 и 11 от ЗПК.