Решение № 4545 от 21.06.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 21.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар:

Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдията

Георгиева гражд.дело № 10024 по описа за 2018 година, съобрази, че:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 477 и чл.

498, ал.3 Кодекса за застраховането, обн. ДВ бр.102/2015 г., вр. с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.

Софийският градски съд е сезиран с искова молба от М.А.А. против „ЗК О.- клон Б.„ КЧТ за присъждане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейния баща А.А.М.при ПТП, настъпило на

24.04.2017 г., по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес” модел „А 170 ЦДИ” с peг. № ********, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „ГО“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -24.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Поддържа, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в размер, необходим за репарация на конкретните и претърпени от ищцата вреди и при наличие на процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не е определено и изплатено обезщетение от застрахователя, предявява иска пряко срещу него.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва иска по основание, като твърди, че не е налице причинна връзка между поведението на водача на лекия автомобил и настъпилите вреди, както и че не носи отговорност за обезщетяването им.

Възразява, че е налице случайно деяние, а при евентуалност - съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия до размер от 90 %, тъй като е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.97, ал.4 и чл.101 от ЗДвП и сам се е поставил в опасност и е поел предвидим и реално очакван риск.

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства – препис от присъда по НОХД № 405/2018 г. на ОС-Кюстендил, влязла в сила на 03.10.2018 г., материалите по досъдебно производство №240/2017 г., показанията на свид.

У. – водач на лекия автомобил и заключението на допуснатата и изслушана в настоящето производство съдебно-автотехническа експертиза, безспорно се установи, че на 24.04.2017 г., около 22.00 ч. на АМ „Струма“, в района на с.Джерман в посока на движение към гр.Благоевград в район след десен завой (на около 200 метра) е настъпило ПТП, при което А.А.М.е бил блъснат от лек автомобил „Мерцедес А170“, управляван от свид.У..

Поради възникнала авария пострадалият е бил спрял управлявания от него товарен автомобил марка „Даф” с peг. № ********, с полуремарке per. № ********, в аварийната лента на пътното платно на автомагистрала „Струма“. В момента на ПТП той се е намирал извън товарния автомобил. Ударът е настъпил на разстояние около 14-15 метра от задната му част и на ширина около един метър отдясно наляво от непрекъсната линия, отграничаваща аварийната лента за движение. Пострадалият не е бил облечен със светлоотразителна жилетка и не имало поставен светлоотразителен триъгълник на отстояние от авариралото МПС. Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 05 от 26.04.2017 г. пострадалият е починал на 24.04.2017 г. в резултат от причинените му при ПТП и несъвместими с живота травми.

Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие срещу водача на лек автомобил марка „Мерцедес” модел „А 170 ЦДИ” с peг.

№ ******** - Д.У.У. е ЕГН **********, е образувано досъдебно производство № 240/2017 г. по описа на РУ на МВР гр.

Дупница. С влязла в сила присъда №18 от

17.09.2018 г. по НОХД № 405/2018 г. на ОС Кюстендил той е признат за виновен в това, че на 24.04.2017 г. около 22, 00 часа на АМ Струма при км 64+0, в района на с.Джерман общ.Дупница, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес” модел „А 170 ЦДИ” с peг. № ********, негова собственост в посока на движение към гр.Благоевград е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 предл.6 от ЗДвП като при избиране на скоростта на движение от 102 км/час не се е съобразил с конкретните пътни условия на видимост – управление на МПС в тъмната част на денонощието, при къси светлини, така че да е в състояние да спре при предвидимо препятствие и не е спрял при възникнала опасност за движението, с което е допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.А.М.– престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От заключението на САТЕ се установи, че при управление на лекия автомобил на къси светлини водачът му би могъл да забележи препятствието (пешеходеца) отпред и вдясно на разстояние от около 60-65 метра, което е по-малко от опасната му зона на спиране от 102 м. От показанията на свид.У. се установява още, че той е възприел пострадалия едва в момента когато го е осветил с фаровете си. Тези показанията кореспондират със заключението на вещото лице относно възможността за предотвратяване на ПТП с действия от страна на водача. От своя страна пострадалият е могъл да предотврати произшествието, ако не се е намирал в активната лента за движение, а на безопасно място. От данните по делото категорично се установява, че не бил поставен светлоотразителен триъгълник и пострадалият не е бил с обезопасителна жилетка, което е затруднило водача да възприеме опасността в своето платно за движение.

От показанията му се установява също, че в лявата лента за движение е имало приближаващо МПС и светлини в огледалата за обратно виждане, което също обективно затруднява предприемането на действия за избягване на опасност в неговата лента за движение чрез маневра отклоняване на автомобила в ляво.

Съдът прие за установено горното, възоснова на обективното, пълно и категорично заключение на вещото лице, което изцяло съответства на събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания, които му кореспондират.

Към датата на ПТП е имало сключена валидна застраховка „ГО“ относно лекия автомобил по полица № BG/28/117000539133, представена и приета като доказателство по делото (л.58). Видно от удостоверение за наследници №06/28.04.2017 г. ищцата е дъщеря на пострадалия А.М.. По молбата й с вх.№ 16.01.2018 в ЗК „О. - клон Б.“ КЧТ е заведена щета с претенции за обезщетение.

Безспорно е, че по същата не е било определено и изплатено застрахователно обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. В случай, че фактическият състав на деянието включва и наказателната отговорност се определя с оглед настъпването на различни по вид и тежест вреди, то обхваща и нея самата (съставомерност на вредата). Следователно, в тези случаи постановената присъда обвързва гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, и досежно конкретно установения вид вреда, настъпила в резултат на поведение на делинквента

(причинна връзка). Това, което е установено като съставомерно поведение с влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд и той не може да установи нещо различно от постановеното в присъдата. Затова съдът намира, че в случая е доказана и причинно-следствената връзка между противоправното поведението на водача и смъртта на пострадалия. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението за случайно деяние по чл.15 от НК.

Задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд обаче е придадена от закона единствено относно посоченото в цитираната разпоредба, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства непосредствено в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Съдът намира за безспорно установено, че принос в настъпването на вредоносните последици има и пострадалия, който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.97, ал.4 и чл.101 от ЗДвП и с поведението си сам се е поставил в опасност, игнорирайки реален риск от увреда.

По делото се установи и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие. Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл.

432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати на ищцата обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размерът на неимуществените вреди съдът намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Съгласно т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От доказателствата по делото съдът намира за установено, че в резултат на пътно-транспортното произшествие е настъпила смъртта на бащата на ищцата, което й е причинило болки и страдания от внезапната му и нелепа загуба, още в млада възраст тя е останала без подкрепа на своя баща, на когото да може да разчита в житейския си път и с когото са били в обичайни близки отношения на разбирателство, обич и взаимна подкрепа между родители и деца.

Разпечатката съдържа 43 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0060690d-2a86-4cc6-b118-37ff810166fa