Разпореждане № 49440 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49440 гр. София, 20.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. В. Б.А НОНЧЕВА като разгледа докладваното от М. В. Б.А НОНЧЕВА Гражданско дело № 20231110103421 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Разпореждане № 27265 от 28.02.2023 г. исковата молба по делото е оставена без движение, а на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности. В предоставения на ищцовата страна срок е постъпила уточняваща молба с вх. № 66545 от 10.03.2023 г., с която, обаче, е отстранена само част от допуснатите нередовности, което налага даването на повторни указания.

Ищецът следва да съобрази, че са налице противоречия между фактическите твърдения, заявени от него в исковата молба, и тези, изложени в уточняваща молба от 10.03.2023 г. На първо място, в исковата молба се твърди, че процесната вещ имала явен недостатък (вж. абз. последен на л. 4 от делото), а в уточняващата молба – че недостатъкът бил скрит (вж. абз. 8 от стр. 2 и абз. 2 от стр. 4 на молбата), като нито в исковата молба, нито в уточняващата я молба е направено конкретно, фактическо описание на недостатъка. На следващо място – в уточняваща молба страната поддържа, както че ответникът не бил спазил техническите правила за безопасност и не поддържал процесния шезлонг с необходимата грижа за безопасното му употреба, така и че претърпените вреди били резултат от специфичните качества на вещта, а не от допуснати нарушения на правилата за безопасност. Въз основа на изложеното в уточняващата молба ищецът е заявил, че поддържа и двете основания за настъпване на претърпените от него вреди – като резултат от действие/бездействие на длъжностни лица на ответника и като резултат от свойствата на самата вещ при употребата ѝ.

Действително,

При проверка по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК съдът намира, че подадената искова молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца бъдат дадени указания за отстраняване на допуснати в нея нередовности. Същите се изразяват в неяснота относно обстоятелствата, на които се основават претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба са 1 релевирани твърдения, че процесните вреди са причинени както от вещ с недостатък, така и в резултат на виновното поведение на дадено лице, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за обезопасяване на вещта. Необходимо е, в тази връзка, страната да изложи конкретни фактически твърдения в какво се изразява недостатъкът на процесната вещ, скрит или явен е бил той, съответно – в какво се изразяват действията, които е следвало да бъдат предприети по обезопасяването на вещта и от кого. Ищецът следва и изрично да посочи при каква поредност съдът да разгледа така предявените искове, доколкото заявените с исковата молба две основания (за виновно бездействие на определено лице по смисъла на чл. 49 ЗЗД и за настъпване на вреди от вещ по смисъла на чл. 50 ЗЗД) по своето естество представляват самостоятелни искове.

Действително, както сочи и ищецът, съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС на Република България, е допустимо отговорността за вреди от вещ се дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, когато вредите са настъпили в резултат едновременно и на вещта, и на виновното поведение на дадено лице. За да бъде, обаче, съдът надлежно сезиран с такъв искът, ищецът следва да е изложил конкретни твърдения, обосноваващи едновременното причиняване на вредите и на двете основания. В разглеждания казус ищцовата страна не е релевирала такива, напротив – поддържа взаимно противоречащи си твърдения, от които не може да се изведе действителното основание на предявената искова претенция. В случай че фактите по казуса не сочат отговорност едновременно на двете основания по чл. 50 и по чл. 45, съответно – чл. 49 ЗЗД, ищецът разполага с възможност да ги заяви самостоятелно под формата на обективно евентуално съединяване на искове (указания в какъвто смисъл са дадени на страната с Разпореждане № 27265 от 28.02.2023 г.).

Кумулативното разглеждане на двете самостоятелни претенции на посочените основания, обаче, е недопустимо, поради взаимно изключващите се фактически твърдения, релевантни за всяка една от претенциите. Поради изложеното е необходимо на страната да бъдат дадени повторни указания в тази връзка.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане да отстрани в цялост допуснатите нередовности в подадената искова молба, като: посочи изрично основанието, въз основа на което претендира обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди – виновно бездействие на 2 определено лице по смисъла на чл. 49 ЗЗД или настъпване на вреди от вещ по смисъла на чл. 50 ЗЗД, или и двете едновременно; релевира конкретни, ясни и непротиворечиви твърдения, обосноваващи наличието на заявеното основание, въз основа на което претендира обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди, като съобрази изложеното в обстоятелствената част на разпореждането, в случай че поддържа така заявените основания в условията на евентуалност – да посочи изрично в каква поредност да бъдат разгледани от съда, т. е. кой от исковете е предявен като главен и кой – като евентуален; заяви изрично имала ли е недостатък процесната вещ към датата на настъпване на увреждането, в какво конкретно се изразява твърденият недостатък на процесната вещ, скрит или явен е бил той, както и какви действия е следвало да бъдат предприети за обезопасяването на вещта, в случай че се твърди явен недостатък; да изпълни в цялост указанията, дадени с Разпореждане № 27265 от 28.02.20023 г. , относно допустимостта на предявения иск в зависимост от заявеното основание и твърденията относно наличието на недостатък и неговия вид (при твърдения за скрит недостатък и заявено основание по чл. 49 ЗЗД – да релевира фактически твърдения, обосноваващи допустимостта на претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД; при твърдения за явен недостатък – да релевира фактически твърдения за допустимостта на претенция с правно основание чл.

50 ЗЗД).

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено.

Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца на посочения в исковата молба съдебен адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3