Решение № 7571 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7571 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508968 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9653 от 24.05.2025 г. по гр. д. № 62201 от 2024 г.

Софийският районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 1,46 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975 за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № 442064452 за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за мобилен телефонен номер ******** и мобилен номер ********, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева за разноски по делото.

Ответникът „А1 България“ ЕАД е подал въззивна жалба, в която развива съображения, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че не било доказано ищецът да е заплащал процесната сума, поради което и нямало основание същата да му се възстановява. Неправилен бил изводът на СРС, че е ирелевантно обстоятелството, че процесната сума е заплатена от трето лице, а не от ищеца. В случая имуществото на ищцовото дружество не било намаляло, въпреки че било заплатено негово задължение от трето лице. Поддържа, че „Минолби“ ЕООД не е обявявало финансови отчети от 2020 г. и не е имало служители, поради което не било доказано да е заплатило и процесната сума.

Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на иска.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Минолби“ ЕООД оспорва жалбата. Развива съображения, че е било задължено лице по процесната фактура, поради което 1 било ирелевантно кой фактически я е заплатил. Фактът на плащане не се оспорвал от ответника, поради което правилно СРС е уважил иска. В тази връзка се позовава на чл. 73 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Без значение бил и фактът дали ищецът е осъществявал търговска дейност и дали е декларирал разходи.

Фактурата е била начислена в повече, била е заплатена и приета без възражение от страна на „А1“ ЕАД и е сторнирана впоследствие с кредитното известие по реда на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1,46 лв., представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № 442064452 за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Твърди, че ответникът издал фактура № 442064452 с период на фактуриране, респ. потребление на услугите от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., както следва: за телефонен номер ******** на стойност 11,49 лв. без ДДС и за телефонен номер ******** на стойност 11,49 лв. без ДДС. След справки ищецът установил, че във фактурата са начислени 1,22 лв. без ДДС за месечни абонаментни такси (МАТ) в повече от договорените между страните цени за пакетите мобилните услуги, но заплатил пълната й стойност под угрозата от преустановяване доставката на мобилни услуги. В резултат на изложеното за ищеца възникнало вземане за надплатените 1,46 лв. с ДДС (1,22 лв. без ДДС), с които мобилният оператор се е обогатил без основание.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А1 България“ ЕАД, с който оспорва иска. Не оспорва факта, че между страните е сключен договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г., както и че е получил плащане на процесната сума от 1,46 лв. с ДДС по фактура № 442064452/04.01.2022 г. Не оспорва, че конкретните параметри относно тарифните планове се съдържат в приложение № 2. Поддържа обаче, че всички суми били начислени правилно, съобразно предоговарянето на тарифния план. Оспорва ищецът да е заплатил сумата по процесната фактура със съображението, че договорът между страните бил сключен за предоставянето на 2161 услуги, а наетият персонал в „Минолби“ ЕООД бил под 10 души, от където извежда изводите, че ищцовото дружество не е ползвател на всички услуги - предмет на договора, а същите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани с ищеца. В тази връзка излага, че и сумата по процесната фактура била заплатена в брой от такова лице-ползвател на услугите на мобилния оператор, с което обосновава тезата си за неоснователност на кондикционната претенция на „Минолби“ ЕООД, 2 доколкото патримониумът на дружеството не бил засегнат от плащането.

С доклада си по делото СРС е отделил за безспорни следните обстоятелства: наличие на договорни отношения между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „МИНОЛБИ“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ******** и ********; във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ******** и ******** ответното дружество е издало фактура № 442064452/04.01.2022 г. с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за сумата 52,42 лв.; сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е платена; ответникът е издал кредитно известие № 652959332 към фактура № 442064452/04.01.2022 г. за възстановяване на сумата от 1,46 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа страна, като въззивната инстанция споделя изложените от същия мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

По наведените във въззивната жалба възражения, съдът намира следното:

Основният спорен въпрос, поставен пред въззивния съд, е, дали ищецът е обеднял, при положение че не е доказано кой е фактическият платец на процесната сума и чие имущество реално е намаляло. Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на „Минолби“ ЕООД, като поддържа това възражение и във въззивната си жалба.

Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура № 442064452/04.01.2022 г. е „Минолби“ ЕООД, като същата е издадена по договор № 503554975 и приложения към него, сключен между страните. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението. Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е извършено от трето 3 лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД). Вътрешните отношения между задълженото лице „Минолби“ ЕООД и фактическия платец на задължението не се отразяват нито на погасителния ефект на плащането, нито на основателността на претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на неоснователно получената от името и за сметка на длъжника сума. В случая задължението не е с оглед личността, а ответникът не твърди плащането от третото лице да е извършено поради грешка.

Без значение е и обстоятелството дали ищецът е извършвал търговска дейност и как е осъществявал финансовата си отчетност – тези обстоятелства са релевантни евентуално за административнонаказателната му отговорност.

Предвид всичко гореизложено се налага извод, че претенцията на ищеца е основателна и, като я е уважил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв., за което са представени доказателства за плащане.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9653 от 24.05.2025 г. по гр. д. № 62201 от 2024 г. по описа на Софийския районен съд.

О С Ъ Ж Д А „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 50 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4