Решение № 169 от 15.04.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пещера, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240101339 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. С. И., с която е предявен срещу „БИ ЕДН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД иск - за признаване за установено, че сключен между страните договор за потребителски кредит (Мах_300868769/08.2.2024г.) е нищожен.

Ищцата твърди, че е сключиля с „БИ ЕДН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД договор за кредит с № Мах_300868769/08.2.2024г., по който е получила заемна сума от 900лв., като заедно с връщането й следвало да заплати и описаните съответно в чл.10, ал.1 от договора вр. с раздел V, т.7.3 от общите условия, и в чл. 10, ал.2 от договора вр. с раздел V, т.7.4 от общите условия – такси: за „бързо разглеждане“ (258,18 лв.) и за „експресно обслужване“ (387,30 лв.). Изтъква се, че целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Поддържа се, че посочените клаузи, уреждащи задължения ищецът да заплати на ответника-кредитор таксите за конкретните допълнителни услуги по договора за потребителски кредит, са нищожни. Сочи се, че с тях се нарушават императивните разпоредби на чл. 10а, ал.2 и ал.4 ЗПК. Поддържа се, че не са индивидуално уговорени, по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурират в Общите условия към договор за потребителски кредит. Твърди се, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1, т.5 ЗЗП, и противоречат на добрите нрави - доколкото предвиждат заемателят да заплати необосновано високо възнаграждение, с което се нарушават принципите на справедливост и добросъвестност. Изтъква се и че с клаузите за допълнителни услуги се заобикаля закона, тъй като ако възнаграждението за тези услуги бъде включено в ГПР (като общ разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК вр. с §1, т.1 ДР на ЗПК) – този процент би надвишил 1 законоводопустимия максимум по чл. 19, ал.4 ЗПК, а невключването се твърди за заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Поддържа се още, че това нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, предпоставя недействителността на договора на осн. чл. 22 от ЗПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на сключения между страните договор за кредит с № Мах_300868769/08.2.2024г. Претендират се деловодни разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът „„БИ ЕДН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД оспорва предявения иск. С доводи, че общите условия по процесния договор са неразделна част от него, заемателят е имал възможността да се запознае предварително с тях и да влияе върху тях, се поддържа, че те са индивидуално уговорени, а не неравноправни. Поддържа се, че ГПР/годишен процент на разходите/, въпреки, че не включва в себе си възнагражденията за заявените от потребителя услуги „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“, е коректно отразен – като формиран при фиксирано вземане – непроменлива възнаградителна лихва. Твърди се, че съответният конкретен ГПР не е заблуждаващ потребителя (по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП), а евентуалното му неправилно отразяване не води до недействителност на целия договор. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се разноски.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на претендираните права е по чл. 124 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, чл.

26, ал.1 от ЗЗД и чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП.

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: между страните е сключен Договор за потребителски кредит с № Мах_300868769/08.2.2024г., по който предвидените в чл.10, ал.1 от договора вр. с раздел V, т.7.3 от общите условия, и в чл. 10, ал.2 от договора вр. с раздел V, т.7.4 от общите условия възнаграждения /такси/ за услугите „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“ - не са включени от кредитора при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.

Приложеният по делото договор за кредит с № Мах_300868769/08.2.2024г., е потребителски (чл. 9 ЗПК) – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Затова и договорът се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за „бързото разглеждане“ на искането за кредит е в размер на 258,18 лв. и се заплаща на равни части, съразмерно добавени към всяка от погасителните вноски по него.

2

В чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че - При кандидатстването си за Кредит Кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва „експресно обслужване“ по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за „експресно обслужване“ по кредита е в размер на 387,30 лв.и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Представени като платени услуги действия по „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“ по кредита, дори видно само от наименованията им, са свързани с усвояване (бързо разглеждане) и управление (експресно обслужване) на кредита, изискването на такси за което е недопустимо по смисъла на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

И двете „услуги“ по своето естество представляват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, тоест неравноправно се третират клиентите на кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението и запитванията им - в полза на тези, които са посочили, че ще закупят съответните услуги. Както се посочи - уговарянето на такова заплащане обаче е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като съответните действия са свързани с усвояването и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита.

Отделно от това – по същество „услугите“ – „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“ практически са представени в общите условия с абстрактно и бутафорно съдържание. Според т.7.3. от Общите условия – „бързото разглеждане“ се изразява в „разглеждане на искането от Кредитора в срок до 2 часа от постъпване на искането за кредит“. Чрез въпросната клауза се постига неправомерна цел, а именно - прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението на кредитодателя за извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспобността на потребителя. Съгласно чл. 2 от ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент чл. 8, § 1 от директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл. 16, ал. 1 от ЗПК. А с тази клауза кредиторът чрез икономически средства прехвърля тежестта от неизпълнението на задължението си за надлежна проверка на кредитоспособността на потребителя - на самия него, като така си обезпечава евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора.

„Услугата“ „експресно обслужване“, според разпоредба на чл.7.4. от Общите условия, предвижда, че запитвания на кредитополучателя „ще започнат да се разглеждат в срок до 1(един) час от постъпването им“ - но не и колко бързо ще им бъде отговорено, което 3 на практика представлява липса на договорена и предоставяна реална услуга.

Обстоятелството, че извършването на съответното действие зависи изцяло от волята на кредитора, както и предвиденото в споразумението задължение на потребителякредитополучател да заплати цената на „услугата“ независимо дали кредиторът ще я предостави реално – напълно се припокрива с примерните хипотези на разпоредбите на чл.

143, ал.2, т.3 и т.15 от ЗЗП.

На следващо място - при сключването на договора всъщност не се дават възможност на длъжника да избегне плащането на възнагражденията за допълнителните услуги, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. Те затова са уговорени и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Във всички случаи вземането за възнаграждения за допълнителни услуги ще възникнат в сферата на кредитора.

Следователно годишният лихвен процент няма да е 36,31%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и тези вземания от общо 645,48 лева (258,18 лв. + 387,30 лв.), формално уговорени като възнаграждения за закупени допълнителни услуги. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

А доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора (42,50%). В този размер следва да участва и сумата от 645,48 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК.

В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано - грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност.

В случая нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила относно максимално допустимия размер на договорната лихва.

Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10, 4

EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.

79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.