Протокол № 279 от 11.02.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 279 гр. Пазарджик, 11.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова

Сложи за разглеждане докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220103264 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

Ищецът Л. А. Й. – уведомен от предходното съдебно заседание чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. П. М. от АКПазарджик, надлежно упълномощена.

Ответницата Б. П. В. – уведомена по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не се явява. За нея се явява адв. П. Г. от АК- Пазарджик, надлежно упълномощена.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. М.: Водим допуснатия ни свидетел - Р Р П

АДВ. Г.: Водим допуснатите ни свидетели, това са Б. С А и ПДС 1

Съдът ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел на ищеца Р Р П ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Р Р П – ЕГН **********, живуща в *****, неомъжена българка, българска гражданка, неосъждана, племенница на ответницата Б. В..

На свидетелката се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. П: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. П: Имотът е в ***. Къщата, която се води като такава, е лятна кухняте са две стаи. Стопанисвана е от баба ми и дядо ми, преди това от прабаба и прадядо, наследство е на дядо ми, на сем. В. Къщата сигурно е построена преди 100г. Те са две стаи. Така се водеше в Кадастъра, когато не беше узаконена. Не е пристроявано, надстроявано. Наследство е на моята майка ми и леля ми по майчина линия. Преди това е била на баба ми и дядо ми по майчина линия.

Първо почина баба ми, дядо ми след това. Дядо ми почина 2010-2011г. и тогава майка ми и леля ми станаха собственици по наследство. След смъртта на бабата и дядото и двете стопанисваха къщата. Майка ми все още има достъп до къщата- старите ключове от старата врата са в нея, бушоните, които се завъртат. На самата стена трябва да се постави бушон, за да има ток. Все още бушоните са вкъщи в една чантичка. Винаги отивайки там, тази чантичка е с нас, с ключовете и бушоните, защото иначе няма как да имаме ток. Къщата е дарение на Л.. На нас отношенията ни прехвърляйки на Л., апропо на баща му е в благодарност за помощ към баща ми. По онова време, когато се случиха нещата, бащата на Л. ни помогна страшно много, защото моят баща беше много зле здравословно, но всички ключове, абсолютно всичко е в къщи, с уговорката, наша, устна, че аз мога си стопанисвам имота и да си влизам, когато искам. Ние си имахме планове да си сложим една къща, в която той да си идва на почивка, аз да си ходя с децата, просто, защото искаше на хубаво 2 място да си има едно спокойно кътче. След смъртта на баба и дядо майка имаше необезпокояван достъп до имота. Имотът е пригоден за живеене- моят баща направи вътре ремонти на двете стаи точно с тази цел, тъй като, когато се родиха моите деца, целта беше лятно време ние да ходим там, за да сме на въздух, както и беше.

Леля ми понастоящем, доколкото знам, живее в Пазарджик. След смъртта на баба ми и дядо ми, тя е ходила в имота. Когато ние сме били в имота, тя е идвала, но не е влизала в имота. Когато сме били там, тя е идвала с колата, спирала е, виждала е, че ние сме там, обръщала е и си е тръгвала. Не сме имали абсолютно никаква комуникация за да имаме пререкания. На нас вратата винаги ни е била отворена, не съм заключвала, не съм затваряла. Ние не сме имали комуникация, за да имаме някакви пререкания помежду си.

Разбрах, че е заключен имотът 2025г., някъде пролетта и то посредством това, че с Александър- бащата на Л. решихме да направим баня, тъй като там няма баня с тоалетна, има стара тоалетна, и с оглед да може да се ходи там и да се пребивава като нормални хора в 21-ви век, бяхме решили да направим баня.

Отивайки с бус, с материали и майстори, вратата беше сменена. Зимно време няма условия за живот там – няма печка, няма абсолютно нищо и затова се ходи от пролетта до късно лято, даже вече до средата на есента. Леля ми насаждения не мога да кажа, че е извършвала в двора, по- скоро изгори почвата, за да не се занимава с посеви и да не никне трева. С някакъв препарат преди години я беше поляла, за да не избуява тревата и да не се коси. От гледна точка на оградата, той е стар дувар, който е в заварено положение отпреди 100г. и единственото, което е направила по този дувар е да го замаже във фугите за красота и да налепи някакви орнаменти от сорта на мидички, събирани от морето. След смъртта на баба и дядо, леля ми не е обработвала двора, да го сади или да строи в него. Там има едно старо лозе, което си се самоотглежда, лимон, който си се самоотглежда, диви ягоди и диви малини, които растат покрай оградата, стари цветя, които все още никнеха, и кипарис, който тя отряза. Дворното място е един квадрат, къщата е точно на улицата.

След смъртта на баба ми нищо не строено, единственото, което е направено е половин покрив- леля ми направи половин покрив на къщата, другата половина, защото в крайна сметка имотът е наследен и от двете… тя си правеше нейната час. Беше възприела, че нейната част е стаята на баба ми и дядо ми, другата стая я беше оставила на майка ми. След смъртта на баба ми, 3 не е имало устно споразумение. Тя ходеше и спеше в стаята на дядо ми. Баба ми почина 2005г., значи го считайте от 2005г.

Децата ми 4 години всяка лятна ваканция бяха там с майка ми по цяло лято – това след смъртта на баба ми и дядо ми. Тя бяха в детската градина и като свършеха детската градина майка ми взимаше децата и ги водеше там, тъй като аз работя и трябваше някой да изкарва парите. Аз ходех съботите и неделите, когато бях свободна, иначе те си караха там до 1-ви септември, даже и до по-късно са стояли, когато е хубаво времето. В селото има басейн, бяхме купили и голям надуваем басейн, на който те стояха в двора. Когато вече децата поотраснаха, всяка седмица майка ходеше там. Мога да кажа, че за последните 10 години, изключая миналата година, когато ни беше заключена вратата, като плановете беше да се направи баня с тоалетна и регулярно с това нещо, децата да отива с майка ми там на почивка. От 2005г., когато почина моята баба, тъй като дядо ми остана сам, няма седмица, в която майка ми да не е била при дядо ми и да не се е прибирала, и да не е тичала напред, назадСофия –Пазарджик, Пазарджик- София. През това време и леля ми е ходила, и двете са ходили. Не са се карали двете сестри за имота. Те не са имали комуникация. Ние не сме имали никаква комуникация, пак казвам, когато почина дядо ми, даже на 40 дни и на погребението, всичко е било наред, просто с времето нещата се разводниха. Ние сме там на отворена врата, спира се колата, виждат, че сме там, обръща се колата и си тръгват. Имало е случай, в който децата и майка бяха там и аз отивам на село, те слизат от колата с дърва- трупи, аз излизам и почвам да нося трупи. Не сме имали скандали, дори и тема на разговор.

Аз бях свидетел, когато дядо ми беше още на легло, преди да почине и с майка отидохме да го видим, събота или неделя беше, както сме правили, и на него единствените думи /това е било в нейно и мое присъствие/, че това нещо трябва да остане за майка ми, тъй като къщата в Пазарджик е на леля ми. Но това са старческите разбирания, когато едното е за едното дете, другото е за другото дете. Никога не е коментирано. Не е коментирана къщата на Дебръщица никога, те никога не са говори как ще се дели, дали ще се дели и какво ще се прави този имот. Плащани са данъци на имота. Майка ми си плащаше нейната половина. Знам това, защото и аз съм плащала. Когато ние сме били там, понеже минава човек в четвъртък или вторник да засича електромерите, знаете, че по селата не се спират токовете и не се процедира 4 като в градовете, поне така беше…. Има ли сметки за ток- има и майка ми плаща сметката за ток, взима си бележката и приключва. Отива пита дали има сметки за плащане на вода, ако има, отива и плаща. Винаги е било така.

Майка ми подаде жалба в Прокуратурата, защото искаше партидата за тока да се прехвърли на нейно име, за да може да плаща сметките на имота.

Партидата беше на името на Б., след смъртта на дядо ми, ако не се лъжа.

Непосредствено след неговата смърт.

Майка ми през 2018 си е издала за нейната половина Нотариален акт, с цел узаконяване на къщата, тъй като в Кадастъра се водеше незаконна постройка й тя искаше да я узакони, но не само нейната половинка, тя имаше намерение да го направят заедно.

Дядо ми беше болен от епилепсия. Пиеше психотропни лекарства, не зная по какъв повод – с това нещо се занимаваше Б.. Майка ми беше напълно против тези психотропни лекарства. Дядо ми страдаше и винаги е страдал от тази тежка форма на епилепсия, поради тази причина той не консумираше алкохол цял живот и се хранеше по специален режим. На легло той не е бил.

Легна на легло зимата преди да почине. Лятно време беше, когато почина дядо ми. Всички присъствахме на погребението. Дядо ми почина в къщата на село. Деменция не е имал.

Имаше една лятна постройка в двора, а къщата, която се нарича къща е бивша лятна кухня пригодена за живеене- те са две стаи. В дворното място има една сграда, която е от две стаи, една сайванта и една селска тоалетна.

Сайвант се води тераса пред вратите на самата, това едно време са го водили сайвант- една тераса, която е изкачвайки две стъпалца, стъпваш на тераса.. До тоалетната има навес, под който се събират дърва- аз не го смятам за постройка, защото то не е постройка, то не е зид. Има го този навес, но ако последната една година е бутнат този навес, аз няма достъп до имота, за да ви отговоря. Преди това го имаше. Два входа има към двора на имота. За последно ходих миналата година, преди да бъде заключена вратата. Има нова врата. Предният вход е нова врата, задният вход, където се води гаражна врата е същата. Новата врата е черна, не съм я оглеждала, защото бях в шок, че е сменена. Майка ми не е участвала в подмяната на тази врата, защото не беше предупредена, че е сменена вратата. Това ми беше последният разговор с братовчедка ми, където питам защо е сменена вратата като разбрах, отивайки 5 с майстори и монтьори да правят тоалетна, с бусове и с две коли. Тоалетната е стара тоалетна, говорим за баня с тоалетна, направена както трябва. Има външна тоалетна с клекало, стара, но няма баня. От 2025г. нямам достъп до жилищната сграда.

Разпитът приключи. Свидетелят остана в съдебната зала.

Съдът ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел на ответницата Б.

С А.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Б. С А – ЕГН: **********, живуща в *****, българка, българска гражданка, омъжена, пенсионер, неосъждана, първа братовчедка на Б. АА.

Свидетелката е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, разясниха й се правата по чл. 166, ал. 2 ГПК. Свидетелката обеща да каже истината.

СВ. АА: Знам имота в Дебръщица. И аз съм родена там и като дете, това е бил домът на моя дядо, и съм ходила много пъти там, след което вуйчо и вуйна живееха там, след неговата смърт. Последните години вече Б. си се грижи за имота. Тя си ходеше и преди, когато вуйна и вуйчо бяха живи, но когато вуйна почина преди около 20-тина години, вуйчо по- късно, някъде 1213г… след смъртта на вуйна, Б. изцяло пое грижите за вуйчо- тя си се грижеше. Аз също ходя там, защото и аз имам къща на Дебръщица и през почивни дни и отпуски също прекарвам там и се виждаме. Б. се грижеше за баща си, защото той беше с деменция. Тя живееше тук, в къщата, но идваше на село. .. моята майка, като брат, понеже тя си живееше там и по- често го наблюдаваше. Другата дъщеря не съм я виждала, освен на погребенията на вуйчо и вуйна. Не знам да е имало проблеми между Б. и сестра й за имота. На Б. сестрата се казва С. Доколкото знам С е имала ключ за имота. Нямам информация сестрата й да я е гонила и да й е ограничавала достъпа. Б. си поддържаше, като най- напред си направи ремонти на къщата, на покрива, дръвчета имаше, садеше си там зеленчуци и такива неща за нея. И след като почина баща си продължаваше. Прави ремонти на оградата, защото е кирпичена ограда, започна да пада, една врата смени, защото беше изгнила.