Определение № 494 от 09.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. П., 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Венцислав Ст. Маратилов като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500561 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от С. П. П. с ЕГН **********, чрез нейния процесуален пълномощник адв. Д. М. М. – управител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ **********, ф.д. № 24/2021 г., с адрес на упражняване на дейността гр.С., ж.к.“М.л.“, бл.112, вх.“А“, ет.2, офис 11, против определение № 807/31.03.2023 г., постановено по гр.д. № 3970/2022 г., с което Пазарджишкият районен съд е прекратил производството по делото. В частната жалба се твърди, че действително на 31.03.2023 г. е депозирана молба за отказ от иск на основание чл.233 от ГПК, но частната жалбоподателка не била посещавала съда и съответно документът не бил депозиран от нея, а от трето лице. На 03.04.2023 г. С. П. била депозирала собственоръчно написана молба, в която посочвала, че е била принудена да подпише предварително изготвени документи за отказ от иска, по повод на което била подала сигнал до Районна прокуратура – П..

Искането е определението, с което производството по делото е прекратено, да бъде отменено, тъй като не бил направен валиден отказ от иск и делото да бъде върнато на РС-П. за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба няма формулирани доказателствени искания в подкрепа на твърденията, изложени от жалбоподателката.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Н.“ № 28, Силвър Център, ет.2, офис 40-46, представлявано от П.Д., чрез юрк.М.К., с искане обжалваното определение да бъде потвърдено. Твърди, че районният 1 съд е изпълнил задължението си да се десезира от разглеждането на делото поради изрично депозиран от ищцата отказ от иск на основание чл.233 от ГПК.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Гр.д. № 3970/2022 г. е образувано на 16.12.2022 г. въз основа на подадена от С. П. П. чрез нейния процесуален пълномощник адв.М. искова молба против „Ф.Б.“ ЕООД.

На 15.02.2023 г. е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.Б.“ ЕООД.

На 31.03.2023 г. ищцата С. П. е подала до РС-П. заявление за отказ от иск на основание чл.233 от ГПК. Със същото заявление е оттеглила и пълномощията на адв. М..

На същата дата – 31.03.2023 г. – Пазарджишкият районен съд е прекратил производството по делото с обжалваното определение № 807/31.03.2023 г.

На 03.04.2023 г. адв. М. е депозирал пред ПРС искане, с което заявява, че доверителката му не поддържа заявения отказ от иск и пояснява, че П. е била посетена от лица, представящи се за служители на ответното дружество, с подготвени документи, които жалбоподателката подписала под натиск. За тези действия тя била уведомила РП-П.. Представени са и незаверени копия от жалба, адресирана до РП-П. и молба до РС-П., че не поддържа подадения отказ от иск.

При тези данни Пазарджишкият окръжен съд намира частната жалба за неоснователна. В мотивите на частната жалба С. П. твърди, че не е подавала лично молбата по чл.233 от ГПК, а тя била подадена от трети лица. Във връзка с това твърдение следва да се посочи, че дори и да е верен този факт, физическото внасяне на книжа от трети лица в съда не прави тези книжа недействителни. Противното би означавало, че подадените книжа по пощата като обикновена пратка, без данни за лицето, депозирало книжата в пощенския клон, биха били недействителни. Нещо повече, в случая С. П. не твърди, че молбата по чл.233 от ГПК не е подписана от нея. Напротив, от представените по делото молби – незаверени копия и изявлението, подадено от адв.М. до РС-П. на 03.04.2023 г., става ясно, че страната твърди, че е 2 подписала лично този и други документи, но това е станало под натиск от трети лица.

Твърдението, че спорните документи са подписани под натиск, следва да бъде доказано от страната, която го твърди – аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК. В конкретния случай липсват каквито и да било доказателствени искания за събиране на доказателства, посредством които да бъде безспорно установен този факт.

При липсата на доказателства за подписването на отказа от иск по чл.233 от ГПК по принуда от трети лица, както и при липса на оспорване, че отказът е подписан лично от ищцата, следва да се приеме, че районният съд валидно се е десезирал от разглеждането на делото, а обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 807/31.03.2023 г., постановено по гр.д. № 3970/2022 г., с което Пазарджишкият районен съд е прекратил производството по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3