Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 324 от 31.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 348/2023
Вид
Решение № 324
Подписан
31.08.2023
В сила
31.08.2023
Състав
Калина Георгиева Пейчева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Ямбол, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500348 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 от ГПК.

Депозирана е жалба от Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда гр. Ямбол, взискател по и.д.№ 624/2023 г. по описа на ДСИ при ЯРС против отказа на ДСИ за налагане на възбрана по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита този отказ за неправилен, тъй като възбраната, която е поискана за налагане от него е върху недвижим имот, който следва да се счита за непотребима вещ и съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК дори да е несеквестируема тази непотребима вещ, няма пречка да бъде наложена възбрана върху същата.

В заканоустановения срок от длъжника по изпълнителното дело М.Г.Д. не са депозирани възражения.

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ДСИ при ЯРС С.М. е изложил своите съображения, които са идентични с тези за постановения от него отказ да наложи възбрана върху недвижимия имот на длъжницата и счита жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с жалбата и становището на ДСИ при ЯРС С.М., както и със самото и.д. № 624/2023 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.1 т.1 от ГПК – взискателят обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, в случая да наложи възбрана върху недвижим имот. Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

1

Процесното и.д. № 624/2023 г. е образувано по молба на Агенция по заетостта, Дирекция БТ Ямбол на 28.03.2023 г. въз основа на изпълнителен лист № 2658/15.12.2022 г., издаден в полза на взискателя от РС – Сливен, по който длъжникът М.Г.Д. от с.******* е осъдена да заплати на Агенцията сумата 897.75 лв., съставляваща неустойка за неизпълнени договорни задължения, сумата 5.74 лв. лихва за забава и сумата от 50 лв. юрисконсулско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят е поискал с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, да бъде наложен запор върху банковата й сметка в Юробнак България, както и да бъде направена справка за имущественото й състояние. ДСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение, наложил е запор върху банковата сметка, но от банката е изпратен отговор, че липсват средства по сметката.

След направена справка № 429061/31.03.2023 г. в Агенция по вписванията, е установено, че М. Д. е собственик на недвижим имот в гр.Сливен – самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с площ 59.650 кв.м, както и че е длъжник по друго изпълнително дело при ЧСИ Грозева, ОС Сливен и върху този недвижим имот е наложена възбрана. Взискателят е поискал с молба от 18.07.2023 г. да бъде наложена възбрана върху имота на длъжника Д., а ДСИ е отказал да уважи това искане, тъй като видно от справката от АВ имотът на длъжника е единствено жилище и е несеквестируем спрямо взискателя на основание чл.444 ал.7 от ГПК. При постановяване на обжалвания отказ, ДСИ е указал на взискателя, че би могъл да се присъедини към делото на ЧСИ Грозева.

След отказа да бъде възбранен имота по искане на взискателя е направена справка за родствени връзки на длъжника, от която е видно, че Д. има съпруг и две пълнолетни деца, съответно на 36 г. и 35 г.

Съгласно чл.444 т.7 от ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. В изпълнителното дело не са установени данни, определящи имота на длъжника като несеквестируем преди произнасянето на ДСИ с обжалвания отказ да възбрани имота по тези съображения. Напротив, съгласно приложената местна подсъдност на изпълнителното производство и редовното призоваване на длъжника, същата е с настоящ адрес в с.Генерал Инзово и очевидно живее там, а не в имота в гр.Сливен. От данните по НБД за длъжника е видно, че същата има съпруг и две пълнолетни деца, но не е изследван въпроса същите дали притежават жилища, с кого живее длъжника, нито пък дали исканото за възбраняване жилище надхвърля или не жилищните нужди на длъжника и семейството му. Въззивният съд намира за неправилен извода на съдебния изпълнител, основан единствено въз основа на данните от АВ, че жилището, чиято възбрана желае взискателя е несеквестируемо.

Както и взискателят е посочил в жалбата си, следва да бъдат съобразени в случая и 2 разясненията относно забраната за осребряване на несеквестируеми непотребими вещи, направени в т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК. Налагането на възбрана върху непотребимите вещи /каквато е имотът/ е допустимо, тъй като чрез възбраната се преследва точно определена цел - да се задържат вещите в патримониума на длъжника до окончателното разрешаване на въпроса дали ще подлежат на осребряване или няма да подлежат /ако са несеквестируеми/. Налагането на възбрана върху вещи като способ за запазването им в патримониума на длъжника не е несъвместимо с несеквестируемостта и то не я нарушава. Нещо повече, допустимо е извършването на опис на непотребими вещи, но е забранено осребряването им, ако са несеквестируеми.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а е неправилен отказът на съдебния изпълнител да бъде наложена възбрана върху имота на длъжника в гр.Сливен, тъй като дори и да беше установено по надлежния ред, че този имот е несеквестируем, то възбраняването му не променя неговата несеквестируемост и не я нарушава.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа, постановен от съдебния изпълнител на 20.07.2023 г. по и.д.№ 624/2023 г. по описа на ДСИ при ЯРС за налагане по искане на взискателя Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда гр. Ямбол на възбрана върху имот на длъжника М. Г. Д., находящ се в гр.*******

ВРЪЩА изпълнителното дело на ДСИ при ЯРС за продължаване на изпълнителните действия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3