Решение № 1601 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110116249 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Р. Д. Я., гр. *, с която срещу „***” ЕООД, гр. *, е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите от ищеца ползи в резултат от неоснователно допуснато в полза на ответника обезпечение, на основание, чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Р. Д. Я. твърди, че с Определение № */*г. по ч.гр.д. № */*г. по описа на *съд – *, последният е допуснал обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск срещу него по чл. 124 ГПК във вр. чл. 134 ЗЗД, по молба на ответното дружество чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело за въвод, по което взискател е ищецът, относно въвода в реална част от имот пл. № *, ведно с построените в имота сгради с идентификатори *и *, двете сгради с площ от по 49 кв. м. За допускане на обезпечението ответникът е внесъл гаранция в размер на 10 000 лв. по сметка на *съд – *. Сочи, че обезпечителната заповед е била приведена в изпълнение и производството по изпълнителното дело е било спряно. Излага, че е било осуетено извършването на въвода в имота и описаните сгради. Твърди, че с Определение №*/*г. на **съд определението за допускане на обезпечението е отменено и молбата е отхвърлена. Сочи, че с неоснователното спиране на изпълнението ответникът е причинил на ищеца вреди, изразяващи в пропуснати ползи в размер на пазарния наем за имота за периода от несъстоялия се на 12.04.2024 г. въвод, за когато страните по изпълнението са били уведомени, до 29.08.2024 г., за когато страните са били отново уведомени за насрочен въвод. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски в производството.

Ответникът „**” ЕООД в срок е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не е собственик на имота, за който претендира обезщетение. Възразява срещу твърдението на ищеца, че е щял да бъде въведен във владение на насрочения за 12.04.2024 г. въвод, тъй като правата на ищеца са били непротивопоставими на владеещото имота към тази дата трето лице и в случай, че е бил извършен въвод, той е щял да бъде незаконосъобразен. Сочи, че за процесния период 1 ищецът не е претърпял твърдените вреди под формата на пропуснати ползи в размер на пазарния наем. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Допуснато е изменение на иска чрез увеличаването му до сумата от 3 480.36 евро.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно допуснато в полза на ответника обезпечение, който е квалифициран по чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с действията си (подаване молба за допускане на обезпечение) ответникът му е причинил имуществени вреди (пропуснати ползи) в посочения размер, които са в причинноследствена връзка с неоснователността на обезпечението. В тежест на ответника е било да обори презумпцията за вина (ако отговорността не е обективна) и да докаже останалите си правоизключващи възражения.

Не е спорно между страните и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с Определение № */*г. по ч.гр.д. № ***/*г. по описа на *съд – *(л. 4-7 от гр.д.

№ */*г. на *), последният е допуснал обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 134 ЗЗД срещу ищеца в настоящото производство, по молба на ответното дружество чрез спиране на изпълнението по изп.д. № */*г. на ЧСИ № ***-*за въвод, по което взискател е ищецът, относно въвода в реална част от имот пл. № *, ведно с построените в имота сгради с идентификатори *и *, двете сгради с площ от по 49 кв. м., при условията на гаранция от 10 000 лв. В тази връзка е издадена обезпечителна заповед (л. 8 от горецитираното дело) С Определение № */*г. по в.ч.гр.д.№ */*г. на **съд (л. 9), определението за допускане на обезпечението е отменено и молбата е отхвърлена.

Във връзка с допуснатото обезпечение на *г. е спряно изпълнението по изп.д. № */*г. на ЧСИ № * (л. 13 от настоящото гр.д.№ */*г. на ВРС). Със съобщение от 06.08.2024 г. съдебният изпълнител уведомява страните за нов насрочен въвод на *г., *г., *г. или *г. (л. 14) Ищецът твърди, че в периода от допускане на обезпечението (*г.) до най-късната дата, на която е насрочен новия въвод (*г.) не е могъл да използва имота, поради което и е претърпял вреди от неоснователно допуснатото обезпечение.

Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане (чл. 45 от ЗЗД), поради което предвид липсата на изрична регламентация относно вредите, приложими са съответно разпоредбите на ЗЗД, и съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди /загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По иска с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника - наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и вреда, възникнала от него. Подлежат на обезщетяване уврежданията, когато не е имало правно основание от предприемане на исковото производство, съответно от налагане на ограничения по чл. 389 ГПК. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в този смисъл е налице установена съдебна практика: ППВС №4/23.12.1968 г., решение № 111/13.07.2010г. по т. д.№ 935/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 499/30.06.2010 г. по гр. д.

2

№ 647/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др., в която се приема, че според правилото на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, които са в причинна връзка с вредоносното поведение, като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като изразът "всички вреди" обхваща както вредите, които са настъпили, и тези, които ще настъпят, ако ищецът докаже, че са в причинна връзка с увреждането, и че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. Дали по конкретното дело са доказани вреди и причинната връзка между тях и допуснатото обезпечение, се установява във всеки конкретен случай с оглед изискването на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетение се дължи за настъпила вреда, пряка и непосредствена последица от увреждането. /Така, Решение № 77 от 17.03.2025 г. по т.д. № 332/2024 г., I т.о. на ВКС/

Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск. Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено /Така, Решение № 59 от 04.05.2017 г. по гр.д. № 2817/2016 г., III г.о. на ВКС/.

Установява се по делото, че действително в резултат от подадената от ответника „**” ЕООД молба за обезпечение на бъдещ иск такова е допуснато от съда чрез спиране на изпълнението по изп.д. № */*г. на ЧСИ № *. В последствие обезпечението е било отменено от въззивната инстанция, която е приела в мотивите си, че бъдещият иск е вероятно неоснователен, както и че поисканата обезпечителна мярка е неадекватна.

Доколкото възможността да се претендират вреди по реда на чл. 403, ал. 1 ГПК зависи от съдбата на обезпечения иск, а не само на самото обезпечение, то в настоящото производство следваше да се изясни дали бъдещ иск е бил изобщо предявен и какъв е резултатът от производството. Твърдения и представени доказателства в тази връзка липсват. Няма данни (и не се твърди) бъдещият иск да е бил предявен, поради което и настоящият състав приема, че е налице хипотеза на напредявяване на бъдещ иск в дадения на молителя срок за това в производството по обезпечение на бъдещ иск (в случая по ч.гр.д.

№ */*г. на *). Вероятно след отмяна на обезпечението от въззивната инстанция и формираните в този акт мотиви молителят се е дизеинтересирал от предявяването на такъв.

В този смисъл и първите две предпоставки за отговорността на чл. 403, ал. 1 ГПК са налице – наложено обезпечение и неоснователност на обезпечението.

По отношение на третата предпоставка (възникнали от обезпечението вреди) настоящият състав намира, че вредите могат да имат характера на пропуснати ползи, като предвид специфичността на отговорността (обективна такава) не е необходимо да се изследва дали делинквентът има вина за увреждането, като същият винаги отговаря за него.

Установява се от доказателствата по делото, че в исковия период (12.04.2024 г. – 29.08.2024 г.) ищецът не е бил във владение на имота, доколкото насроченият от съдебният изпълнител въвод във владение не е ефективно проведен. Ищецът Р. Д. Я. черпи правата си въз основа на издадения в негов полза обратен изпълнителен лист № *г. по гр.д. № */*г. на ВОС /л. 107/, с който * е осъдена да му предаде владението върху имота с идентификатор *и съответните постройки в него с идентификатори 1 и 2.

Между Р. Д. Я. и ***има водени множество съдебни производства, които излизат извън предмета на настоящия спор. В настоящото производство за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от неоснователно допуснато обезпечение съдът не може да извършва проверка дори преюдициално дали ищецът е собственик на имот с идентификатор *. Това би превърнало производството в такова по предявен иск за собственост. Не може да се извършва преценка и дали са налице предпоставките същият да бъде въведен във владение на имота, защото в този случай съдът ще следва да преценява законосъобразност на действия на съдебния изпълнител, за извършването на която преценка 3 не е компетентен (арг. чл. 436 ГПК). Съдът не може да извършва преценка и към датата на обезпечението кой фактически е владял имота и дали въводът във владение реално може да се осъществи. Всички възражения на ответника в тази връзка са неоснователни.

По отношение на това дали има реално претърпени от ищеца вреди с характера на пропуснати ползи съдът е компетентен и следва да се произнесе.

В теорията и съдебната практика се приема, че видовете претърпените вреди, както от деликт, така и от договорна отговорност, се делят на претърпени загуби и пропуснати ползи. При обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципа за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди.

За целите на производството настоящият състав е длъжен да приеме, че ищецът притежава правото да иска да бъде въведен във владение на имота, съобразно издадения обратен изпълнителен лист в негова полза, поради което и същият разполага с правата, каквито би имало лице, владеещо имота. Тези права включват правото да извлича полезните свойства на вещта, като я ползва по предназначение. В този смисъл и приложение следва да намерят разрешенията в практиката и теорията, които определят дали лишеното от ползване лице търпи вреди и по какъв начин тези вреди се остойностяват, независимо дали тези разрешения касаят договорно или извъндоговорно правоотношение, доколкото критериите са сходни.