Решение № 413 от 10.11.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Карлово, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично засЕ.ние на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101515 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е иск с правно основание член 150 от СК.

Ищцата Е. Х. К. с ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител Х. Ю. К. с ЕГН **********, двамата от град К., *** твърди, че с решение № 78 от 14.03.2024 г. на Районен съд К., постановено по гр.д. № 2256/2023 г. е изменен размера на издръжка, която Х. Ш. А. заплаща на детето Е. Х. К., чрез законен представител - Х. Ю. К. и е увеличена на 300 лева, считано от 20.12.2023 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

От датата на определяне на размера на издръжката изминал продължителен период. С нарастване на възрастта на детето се увеличавА. необходимите разходи за издръжката му. Освен определената издръжка ответницата не участвала по друг начин в издръжката на детето, не му предоставяла средства в натура, не купувала и не предоставяла храна, дрехи, обувки, учебни пособия и помагала.

Детето ползвало необходимите за възрастта му устройства - телефон, компютър и свързаните с употребата им мобилни услуги и интернет. В учебния процес детето ползвало учебници, учебни пособия, такси и разноски по обучение. В ежедневието си се нуждаело периодично от нови дрехи, обувки, аксесоари, козметика. Ежедневно имало нужда от питателна храна, хранителни добавки, витамини. При заболяване имало необходимост от ефективно лечение и лекарства. За бита имало необходимост от осигуряване на нужния уют и комфорт, с подходящо обзавеждане на личното му пространство, включително и подходящо отопление и осветление.

1

В обучението си посещавало допълнителни извънкласни уроци по математика и английски език, за което били заплащани по 30 лева на час.

Всички разходи за детето извън определената от съда издръжка се заплащА. от бащата Х. Ю. К.. Последният работел в дома си като предоставял лични услуги по ремонт на автомобили. Нямал постоянен трудов договор и постоянни доходи. Освен от личния си труд нямал други източници на доходи.

Едновременно с това се грижел за своя възходящ в напреднала възраст и ограничени възможности за самообслужване.

Определения размер на издръжка от 300 лева бил близък до минимално определения минимум и не покривал дори и половината от средствата, които са необходими за цялостна и пълноценна издръжка.

МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, постановена с решение № 78 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2256/2023 г. по описа на КрлРС, като я увеличи от 300.00 лева месечно на 450.00 лева месечно, считано от предявяване на иска – 01.08.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответницата Х. Ш. А. с ЕГН ********** от град А., *** оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва основанията за изменение в обстоятелствата. Твърди се, че нито едно от фактическите твърдения на ищеца не сочело промяна на обстоятелствата, при които е определена вече издръжката на детето. Всички твърдения в исковата молба касаели обстоятелствата, посочени изрично в приложеното към исковата молба решение № 78 от 14.03.2024г. по гр.д. № 2256/2023г. по описа на PC - К., които били взети предвид от съда, постановил решението. Такива били разходите, свързани с нуждите на детето - за телефон, компютър, мобилни услуги, интернет, учебници, учебни пособия, разходи при обичайните за възрастта заболявания, дрехи, обувки, добавки, извънкласни уроци по математика и английски език и др. под. Същите били и фактическите твърдения относно възможностите на бащата - трудовата му ангажираност и фактическите грижи, които полагал за свой възходящ (не и финансови такива). Дори фактическите твърдения във връзка с възможностите на майката, доколкото изобщо се посочвА. такива, били съвсем същите - твърдяло се, че тя не участва по друг начин в издръжката на детето, извън осигуряването на определената му от съда парична издръжка. Искът по чл. 150 от СК във вр. чл. 143 ал. 2 от СК обаче касаел промяна на обстоятелствата, при които е определена присъдената вече издръжка, тъй като не се отнасял до първоначално определяне на издръжка. Такива обстоятелства, свързани с промяна, не се сочели в исковата молба, затова счита същата за неоснователна.

Наред с горното, във връзка с промяната във възможностите на майката да осигурява парична издръжка на детето Е. Х. К., следвало да се имат предвид следните обстоятелства:

На първо място, доходите на майката не се променили за година и половина, видно от приложените фишове за получавано трудово възнаграждение, тя получавала средно около 1600 лева месечно нетно възнаграждение, с които трябвало да посреща нуждите на домакинството, 2 своите и на детето М., както и да изплаща по 300 лева месечно на детето Е..

Затова пък, видно от договор за потребителски кредит № 6310818 от 26.07.2024г., сключен с банка УниКредит Булбанк и погасителен план към него, майката вече плащала за погасяване на кредита си, взет за задоволяване на нуждите на домакинството - ремонт на жилището и закупуване на лек автомобил, по 383.45 лева всеки месец.

Увеличили се и разходите, които майката правела за другото си дете, М. Е.М., която вече била на 6 години и посещавала предучилищна форма на обучение.

Посещаването на детето Е. за осъществяване на режима на лични отношения, макар и само за час или два, по нейно настояване бил винаги в К., също било свързано с допълнителни разноски за майката.

Предвид изложеното, видно било, че възможностите на майката да осигурява издръжка на детето Е. се променили след 30.03.2024г. (датата на влизане в сила на решение № 78 от 14.03.2024г. по гр.д. № 2256/2023г. по описа на PC – Карлово), като значително са намалели.

Тя обаче, предвид образованието и знанията си (магистратура по математика и химия, квА.фикационни курсове по английски език), можела изцяло да замени на Е. уроците по математика и английски, които се твърдяло в исковата молба, че посещава. Стига детето да желаело това.

Затова пък бащата непрекъснато демонстрирал блестящо финансово състояние, като се хвалел пред майката колко пари имал в банковата си сметка и че не тегли изобщо превежданите от нея за издръжката на Е. парични средства, защото нямал нужда от тях.

Ответницата смята, че Е. заслужава да разполага с всичко, от което има нужда, като всяка майка желаела и да можела да й го осигури. Тя обаче нямала финансовата възможност да посреща всички разходи в домакинството си, банковия кредит и отглеждането на детето М., ако изплаща на Е. издръжка в по-голям размер. Всъщност, дори и сега едва се справяла.

Тъй като изплащаната от майката към настоящия момент издръжка не била под минималния размер по чл. 142 ал. 2 от СК, счита, че липсва основание за нейното увеличаване.

Въпреки че нямало пряко отношение към предмета на делото, но доколкото правото трябвало да следва моралното, справедливото и доброто като човешки ценности и да се привежда винаги в съответствие с тях („Jus est ars aequi et boni“), следвало да се има предвид, от морална и етична гледна точка, че детето било настройвано негативно по отношение на майката, не желаело да се вижда с нея, освен рядко за около час в гр. К., рядко приемало вещите, закупени от майката (дрехи - дънки, яке, клинове, бельо, шампоани, маска за коса, мицеларна вода, кристА. за коса, пътна чанта), и само понякога предоставяните от нея парични средства при срещите им (по 20, 30 до 100 лв., които често отказвало дори да взема, като заявявало, че си има пари), винаги категорично отказвало да изпълни съдебното решение относно режима на лични отношения с майката и никога, нито веднъж, не пребивавало при нея в дома й в гр. А., въпреки образуваното от майката изпълнително дело с предмет осъществяване на режим на лични отношения с детето Е. К. (изп.д. № 74/2024г. по описа на ДСИ при КрлРС), както и въпреки опитите за оказване 3 на помощ и съдействие за изпълнение на режима на лични отношения от страна на ДСП - Карлово. Въпреки твърденията на бащата в становище по изпълнително дело, отношенията между двамата родители били изключително лоши и именно той настройвал детето срещу майка му. Именно отношенията между двамата родители в миналото, при които майката била обект на упражнено от бащата домашно насилие, заради което първоначално детето останало при бащата и неговата баба в гр. К., дА. изключително негативно отражение върху начина, по който майката е представяна пред детето Е. от отглеждащите я възрастни и като последица настъпилото родителско отчуждение между майка и дъщеря.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от приетите като доказателство удостоверение за раждане, заверен препис от решение № 78 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2256/2023 г. по описа на на Районен съд Карлово, че малолетната ищца Е. е дете на Х. Ю. К. и Х. Ш. А.. С посоченото съдебно решение съдът е определи издръжка на детето, платима от майката в размер на 300 лева месечно, считано от 20.12.2023 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. От началната дата, от която е постановена издръжката, до предявяване на настоящия иск е изминала около една година и седем месеца.

Е. е родена на 27.06.2012 г. и понастоящем е на възраст ***. Не се спори, че бащата няма задължение за издръжка на други, ненавършили пълнолетие деца. Не се спори, че майката има задължение за издръжка към другото си ненавършило пълнолетие дете, М., понастоящем шестгодишна. Ответникът сочи, че няма постоянен трудов договор и постоянни доходи, сочи че работи като автомонтьор в дома си, не сочи приблизителен месечен доход, не е декларирал такъв и пред социалните работници във връзка с изготвянето на социалния доклад. Майката работи по трудово правоотношение, получава месечно възнаграждение в нетен размер между 1600-1800 лева на база трите представени фиша за заплата, и в брутен размер между 2300-2500 лева. представен е договор за потребителски кредит, от който се установява, че ответницата е изтеглила банков кредит в размер на 15000 лева със срок на погасяване – 48 месеца и месечна вноска в размер на 383.45 лева.По делото е представено съдебно решение, без данни за влизането му в законна сила, от което се установява, че през 2014 година спрямо ответницата е била наложена мярка за закрила по ЗЗДН срещу бащата на Е.. Представени са писмени доказателства от изпълнително дело № 74/2024 г., от които се установява, че детето не спазва режима на лични контакти с майката, както е определен със съдебно решение, че съдия изпълнител е отказал да наложи глоба на бащата за неспазване на режима на лични отношения с детето като съдия-изпълнителен е приел, че за прЕ.ването му, бащата следвало да осъществява физическа и психическа принуда над Е., която отказва да посети майка си. Представено е и становището на бащата на Е. във същия смисъл. По време на изслушването на детето, в протокол на ДСИ е отразено, че отказът на Е. да остане да пренощува у майка си се дължал на това, че майката живеела с друг мъж на 4 семейни начала. По делото са представени фискални бонове за закупени дрехи, обувки, детски аксесоари, играчка, заплатени от майката. По делото е представено извлечение от банковата сметка на бащата на ищцата, от която се установява, че за период от една година разликата в салдото е в размер на 10 629.63 лева (към 01.08.2024 г. – 5629.54 лева, към 01.08.2025 г. – 16259.17 лева. От детайното извлечение се установява, че по сметката има ежемесечни постъпление в размер на 300 лева с основание – издръжка на Е. К., без данни да има изтеглени суми в същия период.