Решение № 159 от 25.10.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Частно наказателно дело 568/2024
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 02.11.2024
- Състав
- Румяна Вълчева Райкова, Нели Георгиева Батанова, Петранка Бонева Петрова
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Шумен, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна В. Райкова
Членове:
Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20243600200568 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и изпълнение на решение постановено от несъдебен орган Politie Gelderland-Zuid, Transactie /Полиция Gelderland-Zuid, транзакции/ от 23.12.2023 г., в сила от 03.02.2024 г., за налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин Д. А. М., роден на 01.06.1999 год., с постоянен адрес в Република България, гр. В. П., ул. „С. К.” № 26, обл. Шумен.
Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по нидерландското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се установява, че с дата на раждане 01.06.1999 год год. е Д. А. М., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република България, гр. В. П., ул. „С. К.” № 26, обл. Шумен. Засегнатото лице, е редовно призовано, не се явява. Заявява, че знае за наложената му санкция, има още няколко подобни, но не ги е заплатил. Изразява готовност да ги погаси на разсрочено плащане. Преди това засегнатото лице Д. А. М. е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция - 1
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова санкция, наложена от несъдебен орган Politie Gelderland-Zuid, Transactie /Полиция Gelderland-Zuid, транзакции/ от 23.12.2023 г., в сила от 03.02.2024 г. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Нидерландия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от български произход /Д. А. М. /, което: “На 12 декември 2023 година в 19:54 часа в Gorinchem, Rykswg /А15/, като водач на лек автомобил рег. № ***** по време на шофиране е държал в ръка мобилен телефон.“ Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата чл. 2 от разпоредбите на Нидерландия. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр.
Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р. България. Липсват данни, че лицето не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 09.10.2024 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. Д. А. М. не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице Д. А. М. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р. България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 23.12.2023 г., в сила от 03.02.2024 год., за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган Politie Gelderland-Zuid, Transactie /Полиция Gelderland-Zuid, транзакции/, Нидерландия;
2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и 2 решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето и влизане в сила на решението на 03.02.2024 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава.
А абсолютната давност по бълг. законодателство изтича на 03.02.2027 год. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок – 03.02.2030 год. по законодателството на Нидерландия.
Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице Д. М. е било уведомено за правото си да обжалва решението.
Решението е постановено от несъдебен орган на 23.12.2023 г., в сила от 03.02.2024 г.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 23.12.2023 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 380 EUR в български лева е 743,22 лева /седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и две стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган Politie Gelderland-Zuid, Transactie /Полиция Gelderland-Zuid, транзакции/, Нидерландия от 23.12.2023 г., в 3 сила от 03.02.2024 г., с което на българския гражданин Д. А. М., роден на 01.06.1999 год., с постоянен адрес в Република България, гр. В. П., ул. „С. К.” № 26, обл. Шумен е наложена финансова санкция в размер на 380,00 евро, равностойна на 743,22 лева /седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и две стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 23.12.2023 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4