Решение № 588 от 12.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Велико Търново, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500615 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от В. Д. Н. чрез адв. Б. З. против Решение № 773/13.05.2024 г., постановено по гр. дело № 3728/2023 г. по описа на ВТРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В.

Д. Н. с ЕГН: ********** от с. Р., общ. В. Т., срещу Т. А. И. с ЕГН: ********** от с. Р., общ. В. Т. и К. Д. И. с ЕГН: ********** от с. Р., общ. В. Т., иск по чл.

87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 29.12.2009 г. договор между прехвърлителите К. И. Н. с ЕГН: ********** и В. Д. Н. с ЕГН: **********, и приобретателят Д. К. И. с ЕГН: **********, обективиран в нотариален акт № .., том 12, дело № 1556/2009г. на нотариус Татяна Братванова с район на действие района на Великотърновски районен съд, в частта относно прехвърляне на 4/6 /четири шести/ идеални части от правото на собственост спрямо недвижим имот в с. Р., общ. В. Т., представляващ УПИ ХХI-474, в квартал 74 по плана на селото и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., заедно с построените в него сграда с идентификатор *** с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор 1

*** с предназначение - постройка на допълващо застрояване и сгради с идентификатори ***, ***, *** и

*** с предназначение - селскостопански сгради, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, срещу задължение за полагане на грижи по отношение на прехвърлителя В. Д. Н..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи, че същият е постановен при липса на мотиви и без посочване и обсъждане на доказатествените източници въз основа, на които е установена фактическата обстановка. Твърди, че районният съд не е обсъдил заедно и поотделно показанията на разпитаните по делото четирима свидетели. Сочи, че обжалваното решение е постановено при нарушаване на чл. 235, ал. 3 ГПК, като съдът не е взел предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, а именно че ответниците са продължили да не полагат грижи по отношение на ищцата и след предявяване на иска, който е предмет на настоящото производство. С подадената въззивна жалба жалбоподателят изразява още своето несъгласие и относно извода на съда, че ищцата със своите действия не е оказала необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, в резултат на което е изпаднала в забава и това е довело до погасяване на задължението. В тази връзка излага подробни аргументи. Моли за прогласяване нищожността на атакуваното съдебно решение поради нарушаване на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК и връщане на делото за постановяване на решение от друг състав. В условията на евентуалност моли за обезсилване на решението и връщане на делото за постановяване на ново решение от друг състав. Отново в условията на евентуалност моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. А. И. и К. Д. И., в който оспорват жалбата като неоснователна. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е 2 валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, Великотърновският окръжен съд намира следното:

Безспорно е между страните, че с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за грижи от 29.12.2009 г. К. И. Н. и В. Д. Н. са прехвърлили на Д.

К. И. недвижим имот в с. Р., общ. В. Т., представляващ УПИ ХХI-474, в квартал 74 по плана на селото и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., заедно с построените в него сграда с идентификатор *** с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор *** с предназначение - постройка на допълващо застрояване и сгради с идентификатори ***, ***, *** и

*** с предназначение - селскостопански сгради, заедно с всички подобрения и трайни насаждения.

От приложените по делото скици на процесния урегулиран поземлен имот заедно със сградите, попадащи върху имота, издадени от Община Велико Търново, е видно, че същите в регистрите на общината са вписани като собственост на сина на жалбоподателката – Д. К. И., а като техен ползвател – В. Д. Н..

Не е спорно по делото, че приемателят по сключения договор за прехвърляне на имот срещу задължение за грижи е починал на 05.02.2020 г. и е оставил като свои наследници ответниците по делото - Т. А. И. /съпруга/ и К.

Д. И. /дъщеря/.

По делото са приложени множество медицински документи, удостоверяващи влошеното здравословно състояние на ищцата, от които е видно, че същата страда от редица заболявания. С ЕР на ТЕЛК № 2814126/21.08.2014 г. ищцата е преосведетелствана и са й определени 97% ТНР без чужда помощ. По делото са разпитани и свидетели, установяващи тези обстоятелства.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до 3 следните правни изводи:

По делото е предявен конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за грижи.

Правата на прехвърлителя по договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи се основават на прехвърленото право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията за грижи, затова в тежест на приобретеля е да докаже какво е изпълнил по договора.

Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение. В настоящия случай, прехвърлителите са изпълнили задължението си да прехвърлят правото на собственост, с което установяват задължението на приобретателя да предостави уговорените грижи /Решение № 217 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 999/2010 г., III г.о./. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за грижи не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата грижа, дължат се всички необходими грижи. /Решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о./.

В сключения между ищцата В. Д. Н. и нейният съпруг К. И. Н. като прехвърлители от едната страна и техният син Д. К. И. като приобретател алеаторен договор страните са договорили задължение на приобретателя да поеме гледането на майка си до края на живота й, които грижи да се осъществяват чрез чести посещения в дома на прехвърлителката, а при нужда от насТ.ване в болнично заведение или друго избрано от нея място, и които грижи приобретателят да изпълнява лично или чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот. Обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора. Изпълнението на тези задължения се свързва с ежедневното, постоянно и адекватно задоволяване на нуждите на прехвърлителката съобразно тяхната специфика, като всяко непрестиране на нужното като грижа за определен период от време става невъзможно, а не забавено. Изключение от тази неотменимост на 4 поетите задължения на приобретателя е налице при неоказване на необходимото съдействие от кредитора - прехвърлител на имота, но в последния случай е нужно да се предприемат действия по трансформация на натуралното задължение за гледане в паричния му еквивалент, каквото в настоящия случай липсва /Решение № 853 по гр. д. № 159 за 1999 г. на II ГО/.

По делото се установи, че страните са били обвързани от твърдяната в исковата молба облигационна връзка, като ищцата е изпълнила своето задължение да прехвърли на сина си Д. И. собствеността върху притежавания от нея недвижим имот.

Безспорно установено по делото е, че на 05.02.2020 г. приобретателят – Д. И. е починал и като свои наследници е оставил ответниците по делото – Т.

И. /съпруга/ и К. И. /дъщеря/. В тази връзка, съгласно т. 3 и т. 4 от ТР № 30/1981 г. ОСГК на ВС с оглед специфичността на правата и задълженията, които произтичат от договора за издръжка и гледане, не може да се изключи положението, че при евентуална смърт на приобретателя той ще може да бъде успешно заместен при изпълнението на всичките по съществото си заместими задължения и от правоприемниците му, т.е. от лицата, с които той приживе съвместно е обезпечавал издръжката и грижите за прехвърлителя или за третото ползващо се от договора лице. Ето защо, при смърт на приобретателя не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на договор по право.

Съгласно чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници следва да обезпечават издръжката и грижите, толкова повече, че заради наследяването вещните права и собствеността са станали тяхно притежание.

По тази причина, правилно районният съд е приел, че ответниците са станали носители на вещни права спрямо процесия имот, както и на задълженията да полагат грижи за ищеца.

Установено още по делото е, че прехвърлителката – В. Н. е с влошено здравословно състояние и през 2014 г. била преосвидетелствана с експертно решение на ТЕЛК, с което й е определена 97 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от три години /като същото следва да се счита с пожизнено определен срок тъй като към момента на изтичането на ЕР лицето вече е било в пенсионна възраст/, обусловена от заболяването й 5

.циална артериална хипертония. Според приетото по делото ЕР № 2814/21.08.2014 г., издадено от ТЕЛК за Общи заболявания към МЗ-МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД – Велико Търново, същата освен от .циална артериална хипертония страда и от множество придружаващи тежки заболявания. Влошеното й здравословно състояние предвид заболяванията, от които страда В. Н., обуславят нуждата й от постоянни грижи. Предвид конкретните й нужди и уговореното в договора съдът приема, че за да има точно и пълно изпълнение на задълженията, ответниците, като носители на задължението да полагат спрямо нея грижи, е следвало ежедневно да полагат грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора.

С оглед спецификата на алеаторния договор, за да е налице изпълнение на задълженията на приобретателите - ответници, същите следва да са полагали непрекъснати грижи за прехвърлителя. За да е налице точно изпълнение по договора, се предполага при изпълнението продължителност, системност и ритмичност на престацията. Касае се за изпълнение на договор, по който се дължи периодична, постоянна престация. От събраните по делото гласни и писмени доказателства обаче не се установява изпълнение на договора от страна на ответниците за периода от смъртта на приобретателя Д.

И. /05.02.2020 г./ до напускането на жилището, което е обитавала ищцата /26.02.2020 г./.

В случая, касае се за трайно изпълнение. Цялата престация е комплекс не просто от грижи, а комплекс от грижи във времето и всяко неизпълнение на задължението би било съществено, поради което това води до засягане интереса на кредитора. Обстоятелството, че има постановено Решение № Р72/31.05.2021 г. по в.гр.д. № 413/2020 г. на ВТОС, с което е потвърдено Решение № 98/17.01.2020 г., постановено по гр. дело № 785/2019 г. по описа на ВТРС, с което е отхвърлен предявеният от В. Н. иск с правно основание чл.