Решение № 1026 от 19.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100501099 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 27614/06.04.2026г., подадена от И. К. С. и А. Ж. М. против Решение № 1057 / 19.03.2026г. по г. д. № 20253110102154 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 31 състав, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. С. ЕГН********** от гр. В., ул. “Ц.

П.“ №** и А. Ж. М. ЕГН********** от гр. В., ул. “Б. №**, ет.*, ап.** срещу Етажна собственост с административен адрес гр. В., кв. Л., ул. “М.“ №**, бл.* искове за отмяна на взетото на Общо събрание на ответника проведено на 21.01.2025г. решение, обективирано под т.3 в протокола от ОС, с което е решено метода за определяне на таксите за ремонт на покрива да остане непроменен, а именно поравно на ед. обект - 4 месеца по 93.59лв., на основание чл.40 от ЗУЕС.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че първоинстанциионният съд неправилно е приел, че ремонтът на покрива е 1 разход за поддръжка и управление на общи части, съответно приложима е нормата на чл. 51 ал. 9 т. 3 от ЗУЕС. Твърди се, че ремонтът, дори и да е текущ, влиза в обхвата на пар. 1 т. 8 или 9 от ЗУЕС, като предвид факта, че същият е започнал се касае по-скоро за неотложен ремонт. И в двата случая обаче не може да се направи извод, че ремонтът на покрив може да влезе в обхвата на дефиницията на пар. 1 т. 11 и 11а от ЗУЕС за разход за поддържане или разход на управление на общите части. В този случай се прилагат нормите на чл. 6 т. 9 и чл. 48 ал. 3 от ЗУЕС и разходите за ремонт се поемат съразмерно с притежаваните идеални части.

Въззивницата моли съда да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният „текущ ремонт“ по своята същност представлява дейност по „поддържане на общите части“ по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС. Тази дейност е насочена към запазване на общите части в добро състояние и се отличава от дейностите по „ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство“, визирани в чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, които по своя характер са по-мащабни и често се финансират от набраните средства във фонд „Ремонт и обновяване“. След като извършените дейности са правилно квалифицирани като „поддържане“, то и нормата, уреждаща разпределението на разходите за тях, е тази на чл. 51 от ЗУЕС, а не на чл. 48 от ЗУЕС. С изменението на ЗУЕС (ДВ, бр. 82 от 2023 г.), в сила от 29.09.2023 г., законодателят въведе нова разпоредба – чл. 51, ал. 9, съгласно която разходите за управление и поддържане на общите части могат да се разпределят по решение на ОСЕС по един от три алтернативни начина, сред които е и този по т. 3 – „поравно на самостоятелен обект“. В конкретния случай ОСЕС е действало в рамките на своята компетентност по чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“ и чл. 17, ал. 2, т. 8 от ЗУЕС, като е взело решение за извършване на разходи за поддържане на обща част и е избрало един от законово предвидените в чл. 51, ал. 9 от ЗУЕС начини за тяхното разпределение.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд 2 констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. чл.40 от ЗУЕС от И. К. С. и А. Ж. М. против Етажна собственост с административен адрес гр. В., кв. "Л.", ул. „М." №**, бл.* за отмяна на решение на проведеното на 21.01.2025г. Общо събрание на Етажната собственост, с което е прието сумата за ремонт на покрива да се разпредели поравно между всички собственици на апартаменти в етажната собственост.

Ищците И. К. С. и А. Ж. М. сочат, че са собственици на апартаменти, които се намират в ответната Етажна собственост с административен адрес гр.

В., кв. "Л.", ул. „М." №**, бл.*, като твърдят, че на 06.11.2024г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост ръководено от В. И. в качеството й на управител на ЕС, на което е взето решение за ремонт на покрива на сградата, като е гласувано средствата необходими за ремонта да се разпределят между всички собственици от етажната собственост по равно, а не според притежаваните от тях ид. ч. от общите части на сградата.

И. К. С. не била уведомена за провеждането на това общо събрание, въпреки, че е известно, че не обитава апартамента си в етажната собственост.

На 21.11.24г. тя подала възражение до управителя на етажната собственост и на 21.01.2025г. отново е свикано Общо събрание с дневен ред: 1.Отчет на Дейността; 2.Бъдещи дейности в ЕС и 3.Други проблеми поставени от живущите.

По т. 3 от дневния ред е поставен и въпроса за начина на финансиране на ремонт на покрива. Мнозинството е гласувало това да стане, като всички заплатят по равно за ремонта, но ищците считат, че това е незаконосъобразно и молят съда да отмени решението на ОС на ЕС.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че решението на ОС на ЕС е взето на 06.11.2024г. Предвид на това, че решението не е оспорено в законоустановения срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение, поради което оспорването му е недопустимо. Сочи, че действително на 21.01.2025г. е свикано и проведено по реда на ЗУЕС друго ОСЕС, при дневен ред, посочен от ищците, в който липсва вземане на решение за ремонт на покрив и начин на разпределяне разходите за него. По т.3 от дневния ред на събранието отново е бил поставен въпроса за начина на финансиране на предстоящия ремонт на 3 покрива, като отново мнозинството от присъствалите на събранието са гласували това да стане по равно от всички собственици, а не съобразно притежаваните от собствениците ид. части от общите части на сградата, което се сочи и в исковата молба. Решение за ремонт на покрива на сградата и финансирането му, чрез заплащане по равно от всеки собственици е взето на проведеното на 06.11.2024г. ОСЕС. Дори и да се приеме, че същото е взето повторно и на проведеното на 21.01.2025г. събрание, то не е налице ново решение на етажните собственици. Сочат, че не се твърди в исковата молба да са допуснати нарушения при свикване и провеждане на събранието, нито да са взети решения в нарушение на закона или при несъобразяване решението на мнозинството, поради което от изложените в исковата молба твърдения не става ясно в какво се изразява оспорването на взетото решение.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

По възраженията във въззивната жалба:

Видно от представеното копие от протокол от ОС на ЕС, проведено на 06.11.2024г., под т.2 на събранието е било взето решение за приемане на „офертата на фирма „М.“ ЕООД за ремонт на покрива, който ще бъде извършен след събиране на сумата от 27 692лв. Сумата ще се събира за 4 месеца по 93,55лв. по равно на апартамент в сградата.“ Видно от представеното копие от протокол от ОС на ЕС, проведено на 21.01.2025г., под т.3 на събранието е било взето решение: „метода за определяне на таксите за ремонт на покрива остават непроменени, а именно по равно на ед .обект – 4 месеца по 93,59лв.“

Доколкото в протокола от ОС на ЕС от 21.01.2025г., под т.3 е 4 обективирано решение /„метода за определяне на таксите за ремонт на покрива остават непроменени, а именно по равно на ед. обект – 4 месеца по 93,59лв.“/, то същото подлежи на обжалване в законово установения за това срок. Без значение е дали преди посоченото общо събрание е имало предходно решение в същия смисъл. Допустимостта на обжалването се определя само от факта на вземане на решение на ОС на ЕС.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разходите за ремонт и разходите за управление и поддръжка са различни и подлежат на различна правна уредба в ЗУЕС.

Начинът на разпределение на разходите се съдържат в Глава четвърта на ЗУЕС - ПОДДЪРЖАНЕ, РЕМОНТ И ОСНОВНО ОБНОВЯВАНЕ НА

ОБЩИТЕ ЧАСТИ. В чл. 48 се съдържат правилата, касаещи ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части и подмяна на общи инсталации и оборудване, в чл. 49 са разписани особени правила за извършване на неотложен ремонт, а в чл. 50 се установяват правилата за събиране на фонд "Ремонт и обновяване", относим към ремонтните дейности по чл. 48 и 49. Едва в чл. 51 от ЗУЕС се съдържат правилата, касаещи разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост.

В настоящия случай на ОС на ЕС от 21.01.2025г. е било взето решение относно метода за определяне на таксите за ремонт на покрива. Не се твърди от никоя от страните ремонтът да е бил неотложен /т.е. да се подчинява на особените правила на чл. 49 от ЗУЕС/, следователно същият е необходим по смисъла на пар. т. 8 от ДР на ЗУЕС и се прилага чл. 48 ал. 1 от ЗУЕС. За липсата на неотложност говори и взетото решение на ОС на ЕС сумите, необходими за ремонта, да бъдат събирани в продължение на 4 месеца.

Ремонтът на покрива не влиза в обхвата на понятията „разходи за управление“ и „разходи за поддържане“.

Съгласно пар. т. 11 от ДР на ЗУЕС "Разходи за управление" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и на контролните органи и на касиера, а съгласно пар. т. 11а от ДР на ЗУЕС "Разходи за поддържане" са разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на общите части 5 на сградата.

В нито една от посочените дефиниции не се среща думата „ремонт“, поради което нормата на чл. 51 от ЗУЕС е неприложима за извършването на каквато и да е ремонтна дейност.

Всеки ремонт, който не е неотложен, подлежи на регулация от нормата на чл. 48 от ЗУЕС. Съгласно чл. 48 ал. 3 от ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.

Посочената норма е императивна, като не е предвидена възможност за избор на друг метод на разпределение от страна на собствениците на обекти.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 48 ал. 3 от ЗУЕС и невъзможността за приложение на нормите на чл. 51 от ЗУЕС по отношение на разходите за ремонт, решението по т.3 на ОС на ЕС, проведено на 21.01.2025г., се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Въз основа на несъвпадащите изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде отменено и да бъде постановени друго, с което искът да бъде уважен.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, определението за разноските на първата инстанция също следва да бъде отменено и в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени разноски и за двете инстанции или сумата от 830.99евро /2 по 300=600лв.+2 по 80=160лв. или общо 388.58евро за първа инстанция и 42.41евро и 400 евро – за въззивна/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1057 / 19.03.2026г. по г. д. № 20253110102154 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 31 състав, с което съдът: