Решение № 2671 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2671 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100505346 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „С.в.“ АД срещу Постановление от 10.03.2023 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, издадено по изпълнително дело № 20238510400542, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника „С.в.“ АД да не бъдат възлагани част от разноските по изпълнението в негова тежест, отказано е намаляване на разноските по изпълнението с таксата в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и е приета за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Жалбоподателят оспорва начислените такси по т. 31 и т. 4 от тарифата, тъй като таксата по т. 31 се дължи за допълнителни разходи, но следва да бъде издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто не е налице, а таксата по т. 4 се дължи за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, но в случая обжалваното уведомление е връчено по електронен път.

Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде отменен отказът на ЧСИ М.П. да не възлага в тежест на жалбоподателя таксата по т. 31 от тарифата, както и да бъде отменено обжалваното постановление в частта, с която се приема за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от тарифата.

Ответникът по жалбата - „Ф.С.М.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, оспорват жалбата, като считат, че в тяхна полза следва да бъдат присъдени разноски по изпълнителното 1 дело. Претендират разноски в настоящото производство.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ М.П. е посочил, че жалбата е неоснователна. Твърди, че се дължат такси по т. 31 и т. 4 от тарифата, защото е издадена сметка за таксата по т. 31, а дължимостта на таксата по т. 4 е обусловена от изпращане на уведомление до длъжника, независимо, че същото е изпратено по електронен път, а не по пощата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Жалбата е депозирана на 27.03.2023 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 10.03.2023 г., връчено на длъжника на 16.03.2023 г.

Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.02.2022 г. е издаден изпълнителен лист срещу „С.в.“ АД, като дружеството е осъдено да заплати в полза на Д.Б.М. сумата в размер на 51.41 лв. разноски. С договор за цесия от 14.06.2022 г. вземането на Д.Б.М. е прехвърлено в полза на две дружества - „Ф.С.М.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, като длъжникът „С.в.“ АД е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането с писмо, получено на 16.06.2022 г.

На 16.02.2023 г. по молба на взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20238510400542по описа на ЧСИ М.П. срещу „С.в.“ АД. В молбата е направено и искане за присъждане на разноски в размер на 205.91 лв., от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно постановление от 16.02.2023 г. съдебният изпълнител е приел за събиране следните разноски, които са в тежест на длъжника - по т. 1 от тарифата - 24 лв., по т. 3 от тарифата - 6 лв., по т. 5 от тарифата - 24 лв., по т. 9 от тарифата - 18 лв., по т. 26 от тарифата - 31,48 лв., по т. 31 от тарифата - 24 лв., представляваща допълнителни разноски, 200 лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя, 10.91 лв. - държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 2 банкови такси.

Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от 16.02.2023 г., на длъжника „С.в.“ АД е предоставен 2-семдичен срок за доброволно изпълнение на задължението му, индивидуализирано в поканата. Поканата е получена от адресата й на 17.02.2023 г.

На 17.02.2023 г. взискателите са сезирали ЧСИ с молба, с която са оттеглити посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането, като са заявили за прилагане само запор върху банковите сметки на длъжника.

На 27.02.2023 г. процесуалният представител на длъжника по изпълнението „С.в.“ АД е депозирал пред ЧСИ отговор на получената покана за доброволно изпълнение, с който е възразил по начислените му за плащане разноски в изпълнителния процес, като се сочи, че не се дължат таксите по т. 9 от тарифата в размер на 18 лв. и по т. 31 от тарифата в размер на 24 лв.

С постановление от 10.03.2023 г. ЧСИ е отхвърлил искането на длъжника да не бъдат възлагани разноските по изпълнението по изпълнителното дело и е отказал е намаляване на разноските по изпълнението с таксата по т. 31 от тарифата, както и е приел за събиране такса по т. 4 от тарифата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Основателни са доводите на жалбоподателя, че в случая не се установява документ за разходи по т. 31 от тарифата, поради което същите не могат да бъдат възложени в тежест на длъжника. Освен това, изобщо не е конкретизирано за какви допълнителни разходи се претендира таксата по т. 31 от тарифата и няма данни да са извършвани реално такива.

Основателно е и възражението за недължимост на приетата за събиране такса по т. 4 от тарифата. Съгласно т. 4, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. В случая ЧСИ твърди, че такава такса се дължи от длъжника във връзка с изпращане на уведомление за постановление на ЧСИ, издадено във връзка с възражение на длъжника срещу приетите за събиране разноски.

На първо място, цитираното постановление е съобщено с уведомление, изпратено по електронен път, а не по пощата, поради което няма основание за начисляване на тази такса. Освен това, изобщо не се дължи такава такса, доколкото произнасянето на ЧСИ е във връзка с оспорване на негов акт в хода на принудителното изпълнение, което е било частично основателно. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава, но за изготвянето на тези актове и съобщаването им не се дължи такса.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде отменен постановеният 3 акт на ЧСИ М.П., като бъдат редуцирани начислените в тежест на длъжника разноски по изпълнението с таксите по т. 4 и т. 31 от тарифата.

По разноските:

Настоящото производство касае оспорване на размера на дължимите разноски по изпълнително дело. В този смисъл, недопустимо се явява кумулирането на нови задължения за разноски в рамките на настоящото производство, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо, не следва да се присъждат разноски в полза на ответниците по жалбата. Така мотивиран, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 10.03.2023 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, издадено по изпълнително дело № 20238510400542, съобщено на длъжника „С.в.“ АД с уведомление от 13.01.2023 г., в частта, с която е отказано намаляване на разноските по изпълнението с таксата в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и е приета за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране по изпълнително дело №

20238510400542 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 разноски, както следва: с такса в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и с такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4