Определение № 1627 от 13.06.2024, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1627 гр. С., 13.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадеС.и юни през две хиляди двадеС. и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530102610 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на -, с която, против ответника -, са предявени съответно - иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за признаване на ипотечния акт № 148/2016 г. на нотариус - за неверен, поради невярно удостоверено в него изявление на ищеца, че бил получил обезпечения с ипотеката по него заем от 16 000 лева от ответника, искове по чл.

124, ал. 4, изр. 1 ГПК за признаване за неверни на влязлата в сила заповед № 463/10.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на същия документ по чл. 417, т. 6 ГПК и издадения, въз основа на нея, изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, по приложено заповедно ч.гр.д. № 1067 по описа за 2020 г. на С. районен съд, защото невярно било записано в тях, че дължал присъдените С.ях суми на ответника, въз основа на неверния ипотечен акт, както и отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК (неправилно квалифициран от ищеца по чл.

124, ал. 1 ГПК, която му квалификация обаче не обвързва съда) за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи присъдената му със същия изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, издаден въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на същия ипотечен акт - сума от 16 000 лева за главница от невърната заета сума по обезпечения с него договор за заем между страните, и законната лихва върху същата сума от заявлението до изплащането й, както и сумата от 1653 лева за разноски по делото, тъй като този изпълнителен лист се основавал на посочените неверни ипотечен акт, заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. С исковата молба се иска и допускане на обезпечение по чл. 389 ГПК на тези предявени по делото искове, чрез спиране на изпълнението по образуваното въз основа на изпълнителния лист по чл. 418 ГПК изпълнително дело № 830 по описа за 2022 г. на Ч., тъй като по същото била насрочена публична продан за продажба на ипотекирания с ипотеката имот.

След като се запозна с изисканото заповедно производство, съдът намери, че предявените искове са недопустими, а мотивите за този правен извод са следните:

От заповедното производство по ч.гр.д. № 1067 по описа за 2020 г. на С. районен съд е 1 видно, че по заявление от 06.03.2020 г. на ответника по делото, е била издадена, въз основа на представения ипотечен акт № 148/2016 г. на нотариус - (в който е удостоверен сключен между страните по делото договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД, по който ответникът отпуснал на ищеца безлихвен заем в размер на 16 000 лева, който последният заявил, че е получил, и се задължил да изплати на ответника в срок до 08.05.2017 г., като при неплащането му е уговорено да дължи и неустойка в размер на 50 % от заетата сума, и заемът да стане изцяло и предсрочно изискуем, като за обезпечаването му ищецът и - - действаща чрез него, като неин пълномощник, учредили в полза на ответника договорна ипотека върху описания в ипотечния акт имот), е издадена на 10.03.2020 г. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която на ищецът е разпоредено, да заплати на ответника сумата от 16 000 лева за главница и законна лихва върху същата от 06.03.2020 г. до изплащането й, както и 1653.33 лева за разноски по делото. На 10.03.2020 г., въз основа на същата заповед, е издаден в полза на ответника, против ищеца, и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за същите суми по заповедта. Същата е връчена лично на ищеца с ипотечния акт на 06.03.2023 г. от връчител на Ч. по образуваното по изпълнителния лист изпълнително дело № 830 по описа за 2022 г. на същия Ч. (л. 21-22 от приложеното ч.гр.д. № 1067/2020 г. на С.). На 03.04.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, пълномощникът на ищеца по делото е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу тази заповед, в което е посочил само, че ищецът не дължи изпълнение на вземането по нея (л. 25 от приложеното ч.гр.д. № 1067/2020 г. на С.).

На 02.06.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, пълномощникът на ответника е предявил срещу възразилият ищец иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъденото му със заповедта и изпълнителния лист процесно вземане от 16 000 лева, със законната лихва от 06.03.2020 г., за разглеждане на който е било образувано гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд (л. 33-35 от приложеното ч.гр.д. № 1067/2020 г. на С.). Видно от приложения в заповедното производство заверен препис от влязлото в сила на 09.11.2023 г. неприсъствено решение № 978/09.11.2023 г. по същото гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд, със сила на пресъдено нещо е признато за установено по отношение на ищеца по делото, че дължи на ответника по делото, сумата от 16 000 лева за главница от неизпълнено задължение по договора им за заем от 09.12.2016 г., с падеж 08.05.2017 г., материализиран в процесния ипотечен акт 148/2016 г., със законната лихва върху тази сума от 06.03.2020 г. до изплащането им, за изпълнението на което парично задължение са издадени в полза на ответника по настоящото дело, против ищеца по същото - заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист по чл. 418 ГПК по приложеното заповедно производство (л. 35-36 от приложеното ч.гр.д. № 1067/2020 г. на С.).

При това положение са недопустими, както предявените от ищеца по делото искове по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, поради липса на правен интерес за същия от предявяването им, така и предявеният от него в обективно съединение С.ях отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК, тъй като не е основан нито на новооткрити обстоятелства, нито на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които да не е могъл да се снабди в същия срок (чл. 424, ал. 1 ГПК).

2

Със задължителното за съдилищата ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5 по описа за 2012 г. на ОС.К на ВКС е прието, че правото да се оспори истинноС.а на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК, може да се упражни в предвидения в чл.

193, ал. 1 ГПК срок - най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила - в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Пропускането на срока по чл. 193, ал.

1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинноС.а на документа. С пропускането на срока възможноС.а за оспорване истинноС.а на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. Изгубвайки правото да оспори истинноС.а на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК се обосновава само с висящия процес, в който е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл. 193 ГПК, както и тази в чл. 133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици (ТР 5-2012-ОС.К). Случаят е именно такъв.

При него ищецът по настоящото дело е можел да оспори истинноС.а на представените от ответника с исковата му молба по чл. 422 ГПК по гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд – процесни ипотечен акт и издадените въз основа на него в заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, и да възрази за тяхната нищожност и/или унищожаемост, най-късно до изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК по същото гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд, защото със съобщението за подаване на отговор по същото дело, те са му връчени редовно с преписа от исковата молба с приложенията към нея (чл. 193, ал. 1 ГПК и т. ТР 5-2012-ОС.К). Такъв отговор обаче той не е подал въобще по това дело, нито е оспорил със същия истинноС.а на процените ипотечен акт, заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, чиято неистинност/невярност е предявил сега с исковете си по делото, нито пък е възразил за тяхната нищожност и/или унищожаемост, нито се е явил в съдебно заседание, нито е взел становище по предявения от ответника, въз основа на тях, иск по чл. 422 ГПК за съществуване на процесното вземане по гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд. Последното е видно от мотивите на влязлото в сила неприсъствено решение № 978/09.11.2023 г., постановено по това гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд, с което със сила на присъдено между страните по делото е признато съществуването на това процесно вземане. При това положение, с изтичането на този пропуснат от него преклузивен срок по чл. 193, ал. 1 ГПК, за ищецът е преклудирана възможноС.а да оспорва сега с исковете си по настоящото дело по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК истинноС.а на същите ипотечен акт, заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен 3 лист по чл. 418 ГПК, което от своя страна обуславя и липС.а на правен интерес за същия от предявяването им, защото, изгубвайки правото да оспори истинноС.а им в рамките на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК по висящия между страните процес по чл. 422 ГПК по гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд, ищецът е загубил и правото по исков ред да установи сега тяхната неистинност с предявените по настоящото дело искове, защото правният си интерес от същите той обосновава само с искането си по същество, да създаде с решението по делото по същите основание за другия му предявен по делото иск по чл. 424 ГПК за недължимост на процесното заемно вземане от 16 000 лева по ипотечния акт, което също обуславя недопустимост на тези му искове, поради липса на правен интерес (т. 3 от същото ТР 5-2012-ОС.К на ВКС). Само за пълнота следва да се посочи, че тези му искове по делото по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, за невярност на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, са недопустими, поради липса на правен интерес, и защото, със същите се иска признаване на невярност на тези диспозитивни документи, които не могат да верни или неверни, а само автентични или неавтентични, именно защото са диспозитивни, а не свидетелстващи (в този смисъл виж и т. 3 от мотивите на ТР 5-2012-ОС.К на ВКС).

А предявеният иск по чл. 424 ГПК е недопустим, защото е основан само на твърдените от ищеца обстоятелства/възражения за неистинност/невярност на ипотечния акт и издадените въз основа на него заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 1067 по описа за 2020 г. на С. районен съд, които очевидно не са нито новооткрити обстоятелства, нито са нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражение по ч.гр.д. № 1067 по описа за 2020 г. на С. районен съд, или с които да не е могъл да се снабди в същия срок (чл. 424, ал. 1 ГПК). Тъкмо напротив. Същите възражения/обстоятелства той е знаел и е могъл да заяви, както във възражението си по чл.

414 ГПК в заповедното производство, което не е сторил, така и най-късно до изтичането на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК в образуваното по иска по чл. 422 ГПК за съществуване на процесното вземане - гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд, което също не е сторил. Поради това силата на пресъдено нещо на постановеното по последното неприсъствено решение, с което е признато съществуването на процесното, оспорено сега с иска му по чл. 424 ГПК по делото, процесно вземане за 16 000 лева по обективирания в ипотечния акт договор за заем за потребление, сключен от страните, е преклудирала същите му възражения сега по делото, на които единствено е основал този си иск по чл. 424 ГПК, което обуславя недопустимоС.а му, защото със същия се опитва сега да пререши този разрешен със сила на пресъдено нещо между страните по делото спор с влязлото в сила неприсъствено решение по гр.д. № 2346 по описа за 2023 г. на С. районен съд, с който е разрешен, без да са налице изложени в срока по чл. 424, ал. 2 ГПК обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, на които този му иск да е основан (в този смисъл и т. 16 от ТР 4-2014-ОС.К и Р 22-2022-III г.о.). Поради това, дори и той да се приеме за такъв по чл.