Решение № 4853 от 13.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4853 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511961 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 104/04.01.2025 г. по гр. д. № 29114 от 2024 г. Софийският районен съд е отхвърлил исковете на М. А. Ч., ЕГН: ********** с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД против „Изи Асет мениджмънт“ АД за заплащане на сумата от 80 лв. и против „ Файненшъл България“ ЕООД за заплащане на сумата от 400, на основание чл.55, ал. 1,предл. 1 от ЗЗД, като платени без основание по договор за паричен заем № 4559397 от 08.08.2022 г. и договор за предоставяне на парична гаранция № 4559397 от 08.08.2022 г.

Подадена е въззивна жалба от ищцата М. А. Ч., с която решението се оспорва изцяло. Навеждат се съображения, че районният съд е допуснал процесуални нарушения, с които е попречил на ищеца да докаже факта на плащане на процесните суми, а именно – неоснователно му е отхвърлил искане по чл. 190 ГПК и не е допуснал своевременно поискана във връзка с доклада съдебно-счетоводна експертиза.

Излагат се подробни доводи за нищожността на договорите за паричен заем и парична гаранция. Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответниците „Изи Асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ ЕООД са депозирали отговори на въззивната жалба, с които оспорват същата. Излагат подробни аргументи, че процесните договори са действителни. Иска се решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от М. А. Ч., ЕГН ********** против „Изи Асет мениджмънт“АД, ЕИК 131576434 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 80 лева, представляваща 1 платена без основание сума над чистата стойност по договор за паричен заем № 4559397/08.08.2022 г., поради недействителност на същия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.05.2024 г. до окончателното плащане, както и против „Файненшъл България“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 400 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция 4559397/08.08.2022 г., поради нищожност на същия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.05.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 08.08.2022 г. между ищцата Ч. и „Изи Асет мениджмънт“АД е сключен договор за паричен заем № 4559397, при заемна парична сума от 1500 лева и общо дължима сума по договора за заем от 1666,65 лева. Твърди се, че във връзка с договора за заем и при съобразяване на клаузата на чл. 4 от договора ищцата е сключила с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция 4559397 с дължимо възнаграждение от 823,35 лева. Поддържа, че е заплатила всички дължими суми и по двата договора. Ищцата излага подробни доводи, че договорът за заем е недействителен, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – ГПР бил посочен като абсолютна стойност, без да е ясно какви компоненти включва. Отделно от това се заобикалял чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в ГПР не било включено и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като подробно аргументира, че то също представлявало разход по кредита. Счита, че на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор следвало да се приеме за недействителен и да се дължи само чистата стойност на кредита. Ответникът „Изи Асет мениджмънт“ АД бил получил повече от отпуснатия кредит, поради което дължал всичко надплатено, като в случая се претендират 80 лева. Излага доводи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като предвиждал заплащане на възнаграждение в размер на 823,35 лева, което надхвърляло 40 % от заетата сума в размер на 1500 лв., без кредитополучателят да получава реална насрещна престация. По този начин според ищцата се нарушавали принципите за честност и добросъвестност и еквивалентност на насрещните престации. След като и този договор е нищожен, то ответникът „Файненшъл България“ ЕООД дължал връщане на полученото по него възнаграждение, като в случая се претендира връщане на сумата от 400 лева.

Ответникът „Изи Асет мениджмънт“ АД в депозирания писмен отговор оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана като твърди, че разпоредбата на чл. 22 от ЗПК изчерпателно урежда хипотезите, при които договорът би бил недействителен, а в никой друг случай недействителност на отделна договорна клауза не би могло да има за последица недействителност на договорното правоотношение.

Излагат се съображения, че ГПР е определен в съответствие с разпоредбите на ЗПК, като не е било необходимо в него да се включва и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като подробно аргументира, че договорът за поръчителство е действителен и дружеството може да бъде гарант по договор за кредит.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на процесните договори и заплатил на ответниците съответните суми, а ответниците следва да установят основание за получаване на тези суми.

2

Установено е по делото, че между ищцата Ч. и „Изи Асет мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4559397, по силата на който е получила в заем 1500 лева, а с „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4559397 с уговорено дължимо възнаграждение от 823,35 лева.

Във връзка с наличието на спор между страните, дали ищцата е заплатила задълженията си по посочените договори, въззивният съд допусна съдебно-счетоводна експертиза, тъй като такова искане е било направено своевременно пред СРС, но районният съд не се е произнесъл по него.

От така приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договор за паричен заем № 4559397/08.08.2022 г. ищцата е заплатила на „Изи Асет мениджмънт“ АД общо 1666,65 лв., с които са погасени 1500 лева главница и 166,65 лв. лихва. По договор за предоставяне на гаранция № 4559397/08.08.2022 г. ищцата е заплатила на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 823,35 лева.

Съдът следи и служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

Следва да бъде разгледан въпросът за действителността на двата договора, за да се прецени, дали посочените суми са получени без основание от ответниците.

Няма спор, че ищецът има качеството на потребител. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно, при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

По делото е представен договор за паричен заем № 4559397/08.08.2022 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – заемодател, и М. А. Ч. – заемател.

Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 1500 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 30 седмици; брой вноски – 15; изброени са датите на всички погасителни вноски от 25.08.2022 г. до 09.03.2023 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,10 %; обща сума дължима от заемателя – 1666,65 лв.; годишен процент на разходите по заема – 40,41 %.

Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

1/ две физически лица - поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициер - заемодателят за сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по 3 договора, или 3/ одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Приложен е и договор за предоставяне на гаранция № 4559397/08.08.2022 г. с „Файненшъл България“ ЕООД. В него е уговорено, че потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД - бенефициер, с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума в размер на 1500 лева; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. В чл. 2 е уговорено, че договорът за поръчителство влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 823,35 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 54,89 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически послабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. Така, чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението, на което се сключва друг договор, за сума, близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.