Решение № 3417 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3417 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100507498 по описа за 2021 година при секретаря Ил. Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Тачева в. гр. дело № 7498 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20073366/22.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10609 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 33 състав са отхвърлени предявените искове от ЕС на сграда в гр. Нови Искър, ул. *******, чрез Н.В. И., в качеството си на управител, представляван от адв. В. И. Г. от САК, срещу А. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. С.

М., за заплащане на суми в размер на 559, 50 лв., представляваща сбор от дължими месечни вноски на ап. 12 към сградата на ЕС за поддържане на общите части за период 2013 – 31.12.2018г., от които 430 лв. месечни вноски за текущи нужди и поддържане на общите части на сградата за периода 2013 – 2017г.; 87 лв. месечни вноски за текущи нужди и поддържане на общите части за 2018г. и 42,50 лв. месечни вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за 2018г. , ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 06.02.2019г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕС на сграда в гр. Нови Искър, ул. *******, чрез Н.В. И., в качеството си на управител, представляван от адв. В. И. Г. от САК, е осъдена да заплати на А. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. М., сумата от 300 лв., разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, който счита обжалваното решение за немотивирано (противоречие между мотиви и диспозитив), необосновано и неправилно. Поддържа, че частичното плащане всъщност е погасило само най – старото задължение въз основа на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Заявява, че поддържаната претенция произтича от нарочен протокол на ОС на ЕС от 08.01.2019г., поради което възражението за изтекла погасителна давност е следвало да бъде оставена без 1 уважение. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорват въззивната жалба по подробно развити съображения в подкрепа на доводите на първоинстанционния съд. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

При спазване на процесуалните изисквания за редовност, въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар.

"ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – например Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

Относно правилността на атакувания съдебен акт, въззивният съд установява следното:

Не с спорно между страните, че ответникът А. Т. е собственик на ап. № *******, находящ се в гр. Нови Искът, ул. „*******.

Не се спорни и задълженията на ответника към ЕС: до 31.07.2018г. – по 25 лв. всеки месец, след 31.07.2018г. – по 18, 50 лв. на месец, формирана по фондове: 10 лв. – текущи разходи и 8,50 лв. – ремонт и обновление.

Не се спори и, че през целия период въззивникът е внасял частично дължимите суми.

От заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза, която и този съд възприема като обективно и компетентно извършена се установява, че по лична сметка на управителя на ЕС е преведена сумата от 756 лв. от ответника на 09.08.2019г., от която 4 лв. са били удържани от банката като такса при теглене. Основанието за извършеното от ответника плащане е взетото решение на ОС на етажната собственост от 12.09.2015г. за събиране на средства за извършване на основен ремонт на покрива на сградата. В последствие ОС на ЕТ е взело решение за изплащане на 75 % от събраните суми за ремонт, от които дължими от ответника 189 лв. Така от внесената сума остават 563 лв., подлежащи на връщане, с които ответникът е заявил изрично, че желае да погаси задълженията си към ЕС за периода 08.2016г. – 03.2019г. /л. 69 от делото/.

От допуснатата допълнителна съдебно – счетоводна експертиза по делото с допълнителна задача – да бъде установено какви суми са внесени от ответника, кои задължения са погасени с тях и кои остават дължими, се установява, че за периода 01.01.2013г. – 31.01.2016г. дължимите месечни вноски от ответника са в размер на 370 2 лв.; за периода 01.02.2016г. – 31.07.2018г. са погасени задълженията на ответника до 05.2018г., чрез надвнесени от него 563 лв. за ремонт и остават неизплатени – 37 лв.; за периода 01.08.2018г. дължимите вноски се равняват на 92,50 лв.

Въззивният съд не може да се съгласи с възприемането на въззивника, че със сумата от 563 лв., подлежаща на връщане са погасени по – стари задължения.

Няма спор, че при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр.

2 или изр. 3 ЗЗД. Както стана ясно по- горе ответникът изрично е заявил, че погасява задълженията си за периода 08.2016г. – 03.2019г., което обвързва ЕС.

Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът дължи на ЕС месечни вноски в размер на 499, 50 лв., съгласно заключението на вещото лице, след приспадане на сумата от 563 лв., за която е направено възражение за прихващане от ответника.

Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че част от вземенията са погасени по давност. Това е така, тъй като процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111 ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Исковата молба е депозирана на 06.02.2019г., възражението за погасяване по давност е своевременно релевирано с отговора на исковата молба, поради което вземанията за периода 01.01.2013г. – 31.01.2016г., в размер на 370 лв. са погасени по давност.

Ето защо правилен е крайният извод на районния съд, че част от сумата е погасена по давност, а останалата част e погасена чрез плащане.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора в полза на въззивниците не се следват разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв. /адвокатско възнагражение/ по представения списък, доколкото същото е уговорено и действително платено /видно от пълномощно на л. 24 от в.гр.д./.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20073366/22.03.2021 г., по гр.д. № 10609/2019г. по описа на СРС, ГО, 33 състав.

ОСЪЖДА ЕС на сграда в гр. Нови Искър, ул. *******, чрез Н.В. И., в качеството си на управител, представляван от адв. В. И. Г. от САК да заплати на А. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. М. сумата от 300 лв., разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4