Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265 от 24.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 421/2025
Вид
Решение № 265
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. С., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000421 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „А.“ ЕАД против решение №677/11.09.2025г., постановено по гр.д. №627/2025г. по описа на Районен съд – гр.К., с което е признато за установено по отношение на М. С.

З., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.К., **, съществуването на вземане на “А.“ ЕАД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр.С.**, за сумите: 144.75 лв., представляваща сбор от неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор №504868241 от 20.07.2016 г. със системен партиден №М5240033 и 12.41 лв. мораторна лихва върху неустойките за периода от 04.03.2024 г. до 14.10.2024 г., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за неустойки в частта над 114.75 лв. до претендирания общ размер 234.75 лв. и иска за мораторна лихва върху неустойките в частта над 12.41 лв. до претендирания общ размер 12.70 лв., като неоснователни, за които вземания е издадена Заповед №1625/17.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2634/2024 г. по описа на РС-К..

Със същото решение са отхвърлени предявените от “А.“ ЕАД против М. С. З. искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 734.52 лв. неплатени месечни вноски с ненастъпил падеж 1 по договор за продажба на изплащане от 17.12.2022 г., ведно със законната лихва от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 89.67 г. мораторна лихва върху сумата от 734.52 лв. за периода от 14.01.2024 г. до 14.10.2024 г. като неоснователни, за които вземания е издадена Заповед №1625/17.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2634/2024 г. по описа на РС-К..

Със същото решение е прекратено производството по делото в частта относно претенцията на “А.“ ЕАД за признаване за установено, че М. С. З. дължи законна лихва върху неустойките, считано от 15.10.2024 г. - датата на образуване на ч.гр.д.№2634/2024 г. по описа на РС-К. до изплащане на вземането като недопустимо поради липса на правен интерес. Присъдени са и разноските по делото, съобразно уважената част от исковете.

Въззивникът “А.“ ЕАД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 734,52 лева неплатени месечни вноски с ненастъпил падеж по Договор за продажба на изплащане от 17.12.2022г., ведно със законната лихва от 15.10.2024г. до изплащане на вземането и сумата от 89,67 лева – мораторна лихва върху сумата от 734,52 лева за периода от 14.01.2024г. до 14.10.2024г. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.

Направено е искане да се уважат предявените искове за сумата 734,52 лева неплатени месечни вноски с ненастъпил падеж по Договор за продажба на изплащане от 17.12.2022г., ведно със законната лихва от 15.10.2024г. до изплащане на вземането и сумата от 89,67 лева – мораторна лихва върху сумата от 734,52 лева за периода от 14.01.2024г. до 14.10.2024г. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. С. З., в който заявява, че счита решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Моли да се потвърди изцяло решението. Претендира сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за 2 установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.200, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.д. №2634/2024 г. по описа на РС – К., заповедният съд на основание чл.410 ГПК е издал заповед №1625 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.10.2024 г., съгласно която е разпоредил длъжницата М. С. З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К., **, общ. К., обл. С. да заплати на кредитора „А.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, сумите:

1795,52 лв. – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху сумата от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането; 234,75 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; 102,37лв. мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ от 29.12.2023 г. до 17.04.2024 г., както и разноски по делото: 42,65 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от: неплатени суми, дължими по договор, сключен между М. С. З. и „А.“ ЕАД за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М5240033, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 504868241 за периода от 29.12.2023 г. до 17.04.2024 г.

Длъжницата своевременно е възразила на осн.чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, поради което РС е указал на въззивника, че в 1месечен срок може на предяви иск за вземането си.

В законоустановения срок въззивникът е предявил иск за установяване на вземанията си против длъжницата.

Въззивната жалба се отнася до отхвърлителната част на първоинстанционното решение - за установяване съществуването на вземане за сумата 734,52 лева неплатени месечни вноски с ненастъпил падеж по Договор за продажба на изплащане от 17.12.2022г., ведно със законната лихва от 15.10.2024г. до изплащане на вземането и сумата от 89,67 лева – мораторна лихва върху сумата от 734,52 лева за периода от 14.01.2024г. до 14.10.2024г.

3

Страните не оспорват обстоятелството, че между тях е възникнало облигационно правоотношение, основано на договор за електронни съобщителни услуги №504868241 със системен партиден №М5240033, който представлява индивидуален договор при общи условия по смисъла на ЗЕС, който обвързва страните с приетите от тях договорни задължения.

Не се оспорва обстоятелството, че по силата на договор за продажба на изплащане

№504868241/17.12.2022г. въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е продал на въззиваемата описания в приемо-предавателен протокол от 17.12.2022г. /л.13 от първоинстанционното дело/ апарат Apple iPhone 14 ProMax128DPu+Ad. Видно от данните по делото, цената на апарата е в размер на 2987.28лв. Въззиваемата е направила частични плащания, като не се оспорва от въззивника, че в хода на съдебното производство е заплатила допълнително сумата 1061лв. и това е станало след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№2634/2024г. по описа на К.

РС.

Видно от договор за продажба на изплащане №504868241/17.12.2022г. и по-конкретно от клаузите, отнасящи се до задълженията на страните по договора и срока на прекратяване на договора, последният се сключва за срок от 35 месеца /т.е. до м.11.2025г./ и се прекратява при условията, посочени в т.12 от договора. В т.12.3 е предвидено, че едно от условията за прекратяване на договора е неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В този случай е предвидено, че всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на с/ка или друг документ за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения в съответния документ срок.

Не е спорно обстоятелството, че в случая е налице основанието на т.12.3 от договора - неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, при което всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на с/ка или друг документ за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения в съответния документ срок.

Окръжен съд счита, че към настоящия момент е изтекъл и срокът на договора – т.е. към м.11.2025г. този срок е изтекъл и всички дължими суми относно цената на апарата са станали дължими.

4

При тези данни Окръжен съд приема, че установителният иск на въззивника за сумата 734.52лв. (375.55 евро) неплатена цена за апарат Apple iPhone 14 ProMax128DPu+Ad се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Съдът намира, че жалбата в частта относно сумата 89.67лева (45,85) мораторна лихва върху сумата от 734.52лв. за периода от 14.01.2024г. до 14.10.2024г. се явява основателен и доказан за сумата 81.49 (41.67евро) лева.

С оглед основателността на главния иск досежно сумата 734.52лв. неплатена цена за апарат Apple iPhone 14 ProMax128DPu+Ad, съдът намира, че акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата от 734.52лв. за периода от 14.01.2024г. до 14.10.2024г. се явява основателен и доказан за сумата от 81.49 лева (41.67евро). Изчислението е направено служебно от съда чрез използване на електронен калкулатор /Изчисляване на законна лихва | Calculator.BG /.

За размера над 81.49 лева (41.67евро) до предявения размер от 89.67лева (45,85) искът се явява неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. В тази част въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение от настоящата инстанция, като се потвърди първоинстанционното решение.

Относно присъждането на разноските по делото, съдът приема следното:

Разноските на въззивника пред настоящата инстанция следва да се присъдят по съразмерност, предвид частично уважената въззивна жалба.

Направените пред ОС разноски са в размер, както следва: 12.78 евро /25лв./ внесена ДТ за въззивното производство и 51.13 евро /100лв./ юрисконсултско възнаграждение или общият размер на направените пред ОС разноски е 63,91 евро.

Съобразно уважената част на жалбата, въззиваемата следва да заплати на въззивника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 63.27 евро.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззиваемата следва да заплати на въззивника направените пред РС разноски по 5 първоинстанционното дело в размер на 63.27 евро, по съразмерност.

Ответницата е направила разноски пред РС по първоинстанционното дело в размер на 480лв. (245.42 евро). С оглед изхода на спора пред РС „ А.“ Е А Д следва да заплати на отв.М. С. З. сумата 2,45евро, представляваща адвокатско възнаграждение по съразмерност.

Тъй като във въззивната жалба е направено искане от въззивника разноските да се присъдят на страните по съразмерност и след компенсация, то след извършената компенсация, въззиваемата следва да заплати на въззивника „А.“ ЕАД сумата 60.82 евро разноски по делото, направени в производството пред РС.

Пред заповедния съд ищецът „А.“ ЕАД е направил разноски в размер на 42.65лв.(21,81евро) ДТ и 50 лв.(25,56евро) юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 47,37 евро. Съобразно уважената част на жалбата, въззиваемата М. С. З. следва да заплати на въззивника „А.“ ЕАД направените пред заповедния съд по ч.гр.д.2634/2024г. разноски в размер на 46,90 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение №677/11.09.2025г., постановено по гр.д.№627/2025г. по описа на К. РС, в частта, с която са отхвърлени предявените от “А.“ ЕАД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление гр.С.** против М. С. З., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.К., **, искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 734.52 лв. неплатени месечни вноски с ненастъпил падеж по договор за продажба на изплащане от 17.12.2022 г., ведно със законната лихва от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 81.49 лева мораторна лихва върху сумата от 734.52 лв. за периода от 14.01.2024 г. до 14.10.2024 г. като неоснователни, за които вземания е издадена Заповед №1625/17.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2634/2024 г. по описа на РС-К., както и изцяло в частта относно присъдените разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: