Решение № 303 от 18.08.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20221800500294 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Н. Д. Р., чрез адв. В.С. С. срещу решение № 260001/14.02.2022 г. постановено по гр.д. № 5/2020 г. по описа на РС-Сливница, в частта, в която е отхвърлен иска на Н. Д. Р. срещу И. Г. С. за сумата от 5320 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за период от 19 месеца /по 280 лв. месечно/, ведно със законна лихва върху нея от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху всяка от главниците в общ размер на 660, 50 лева за периода от 15.12.2017 г. до 15.07.2019 г.; за сумата от 1585 лева, представляваща главница за направени разноски по гр.д. № 67975/2017 г. по описа на СРС и в.гр.д.

№ 13262/2018 г. по описа на СГС, ведно с прибавени 76,61 лева, представляващи лихва за периода 16.07.2019 г. – 06.01.2020 г.; за сумата от 135,24 лева – вземане за лихва за периода от 14.01.2017 г. до 12.07.2019 г., върху сумата от 556, 49 лв., представляваща цената на заплатената от ищеца електроенергия, ползвана от ответника като наемател, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане ведно с прибавени 20,33 лева лихва за периода 14.01.2017 г.-06.01.2020 г.; за сумата от 100 лева, представляваща главница за закупуване и поставяне на комплект 1 заключващи устройства на входната врата на имота, ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с прибавени 15,03 лева, лихва за периода от 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г., както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Посочва, че първоинстанционният съд не изложил мотиви, поради които е отхвърлил предявените искове. Не обсъдил съображенията относно предаването на имота, във вида, в който е предавен – с ток, а е върнат със задължения от 1191,73 лева. Излага, че не разполагал със сумата за заплащане на консумираната ел. енергия и се наложило св. П. Т. да му я даде на заем. Излага, че имотът се отдава под наем реално и наличието на задължение към ЧЕЗ АД го е възпрепятствало това да се случи веднага след прекратяване на договора с ответника. От представените писмени доказателства и в частност от протокола за полицейско предупреждение от 05.12.2019 г. се установявало, че ответникът е предупреден, на осн. чл. 65, ал. 3 от Закона за МВР, да не упражнява психически и физически тормоз и да не извършва престъпления от общ характер по отношение на ищеца. При тези доказателства било необосновано и незаконосъобразно прието от първата инстанция, че поставянето на комплект заключващи устройства на входната врата е в резултат от субективното желание на ищеца да вземе допълнителни мерки за опазване на имота и намиращите се в него вещи, а не било свързано с укоримите действия на наемателя. На следващо място излага, че било необосновано и незаконосъобразно прието от РС, че е неоснователна претенцията му за сторените разноски за производството по гр.д. № 67975/2017 г. по описа на СРС, 141 с-в и по гр.д. № 13262/2018 г. по описа на СГС. От заплатения адвокатски хонорар били присъдени само 300 лева по обратния иск, но не и заплатените 300, 00 лева по главния иск.

Следвало да му бъдат присъдени и направените разноски за въззивното производство в размер на общо 1040 лева.

Възразява и срещу уваженото възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По същество моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по жалба И. Г. С., чрез пълномощника му адв. Д.П. А. изразява становище за неоснователност. Излага, че не е налице лишаване от ползване на ищеца от собствения му имот, което да е следствие от отказ на 2 ответника да върне наетата вещ.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Н.

Д. Р., в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Н. Д. Р. с ЕГН: ********** от гр. София е подал заявление от 16.07.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. С. за следните суми: 2043 лева – главница, представляваща неплатени наеми за ползване на недвижим имот по споразумение от 19.12.2017 г.; сумата от 325,06 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.12.2017 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1585 лева, представляваща главница за направени разноски по гр.д. № 67975/2017 г. по описа на СРС и гр.д. № 13262/2018 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 135,24 лева, представляваща лихва върху сумата от 556,49 лева за незаплатена електроенергия за периода от 14.01.2017 г. до 12.07.2019 г., изразходвана от длъжника и заплатена от заявителя, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 5320 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, респ. пропуснати ползи за 19 месеца / по 280 лева месечно/, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 454,98 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка от главниците за периода от 15.12.2017 г. до 15.07.2019 г.; сумата в размер на 100,00 лева, представляваща цената за закупуване и поставяне на комплект заключващи устройства на вратата на апартамента, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 19, 00 лева, представляваща заплатена на 15.07.2019 г. цена за възстановяване на електрозахранването в 3 имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

РС-Сливница по ч. гр.д. № 531/2019 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника на 25.11.2019 г. На 27.11.2019 г. И. Г. С. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и на заявителя е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед депозираното възражение, ищецът Н.Д. А. е предявил срещу И. Г. С., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът му дължи вземанията, за които е издадена заповед № 305 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 29.10.2019 г. по ч. гр.д. № 531/2019 г. по описа на РССливница.

В исковата молба ищецът излага, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ..., ет. ., вх. ., ап. .., с площ от 42,43 кв.м. и по силата на договор за наем от 12.09.2016 г. предоставил на ответника ползването, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 280 лева. Съгласно договора ответникът следвало да заплаща разходите за електроенергия и вода и да представя платежни документи на наемодателя при поискване. Твърди, че ответникът не заплащат редовно наема, нито пък разходите за вода и електричество, поради което ищецът бил осъден да заплати сумата от 556,49 лева за ползвана ел. енергия, 19,24 лева обезщетение за забава, направените разноски по заповедното производство и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането. Посочва, че електрозахранването в имота било прекъснато. Ищецът бил осъден да заплати на „ЧЕЗ“ АД и направените разноски по делата. На 19.12.2017 г. страните сключили споразумение за прекратяване на договора за наем, като се договорили, че неплатените наеми са в размер на 2043 лева и ще бъдат изплатени от ответника, но това не се случило.

Излага, че в продължение на 19 месеца не могъл да отдава имота си под наем, тъй като електрозахранването било прекъснато. Ищецът заплатил дължимата сума за ел.енергия на 15.07.2019 г., като взел заем от трето лице. Счита, че е бил лишен от ползване на имота, за което претендира обезщетение за период от 19 месеца по 280 лева месечно.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

4

От приложеното ч.гр.д. № 531/2019 г. по описа на РС-Сливница се установява, че на осн. чл. 410 от ГПК на 29.10.2019 г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 305/29.10.2019 г. за претендираните суми. С протоколно определение от 30.06.2021 г. по гр.д. № 5/2020 г. по описа на РС-Сливница е допуснато изменение цената на предявените искове.

По силата на договор за наем, сключен на 12.09.2016 г., ищецът предоставил на ответника ползването на собствения му имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ..., ет. ., вх. ., с площ от 42,43 кв.м., срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 280 лева, платима между 15 и 20 число на месеца, за който се отнася. Съгласно чл. 6.6 от договора ответникът са задължил да заплаща разходите за консумативи – електроенергия и вода като предоставя платежни документи при поискване на наемодателя.

Не се спори между страните, че електрозахранването в имота било прекъснато, поради неплатени задължения за консумирана ел. енергия.

Не е спорно, че по предявен установителен иск, било образувано гр.д. № 67975/2017 г. по описа на СРС, и с постановено решение от 11.05.2018 г., признато за установено, че ищецът Н.Р. дължи на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД сумата от 556,49 лева, представляваща потребена ел. енергия за периода от 16.08.2016 г. до 14.01.2017 г. за процесния апартамент, ведно със законна лихва върху сумата от 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и 19,24 лева обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до 18.05.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.06.2017 г. по ч.гр.д. № 32977/2017 г. на СРС, 141 състав. Н.Р. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД сумите от 408, 00 лева и 87,00, представляващи разноски. И.С. е осъден да заплати на Н.Р. сумата от 830,73 лева, представляваща обезщетение вместо изпълнение на поето задължение, съгласно договора за наем, която сума е сбор от сумата 556,49 лева, представляваща потребена и незаплатена ел. енергия за периода от 16.08.2016 г. до 14.01.2017 г. за процесния апартамент, 19,24 лева обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до 18.05.2017 г. и сумата в общ размер на 255 лева, представляваща разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения.

На 19.12.2017 г. страните сключили споразумение за прекратяване на договора за наем, считано от същата дата. Страните се договорили, че дължимата сума за ползвана и незаплатена от ответника ел. енергия, за която е осъден ищеца е 662 лева, ведно със 5 законната лихва, считано от 25.05.2017 г. и дължимите суми ще се заплащат на всяко 15-то число от месеца по 300 лева, до пълното изплащане. Първото плащане ще бъде на 15.01.2018 г. Сумите не са заплатени от ответника.

По делото са разпитани двама свидетели на ищеца.

От разпита на св. П. Х. Т. се установява, че свидетелят дал на заем на ищеца сумата от 1200 лева, за да заплати задълженията си към „ЧЕЗ Е. Б.“ АД за процесния апартамент. Поради това, че в жилището е нямало ток, Н. не е можел да отдава имота под наем на други лица.