Определение № 23 от 13.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Ямбол, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500388 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1, вр. с чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Г. Ц. от гр.******, подадена от пълномощника й адв.С. Т., против Определение рег.№2035 от 10.10.2025г. по гр.дело №3323/2023г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. №1815/2025г. по описа на ЯРС.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, с връщане делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалбоподателката поддържа, че не са били налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по настоящото дело и нормата от процесуалния закон е била разтълкувана и приложена неправилно от съда. Сочи, че предмет на гр.д.№1815/2025г. по описа на ЯРС е съществуването/несъществуването на вещно право на ползване върху ¾ ид.части от делбения имот, което право ищцата е учредила в полза на сина си Д.Ж. и неправилно съдът е приел, че вещното право на ползване би било от значение за правилното развитие на делбеното производство във втората му фаза, тъй като като страните по двете дела са различни, а актуалната практика на ВКС приема, че наличието на преюдициален спор, който се явява обуславящ спрямо друг спор и може да обоснове спиране, е налице тогава, когато решението по този спор може да рефлектира както върху активната процесуалноправна и/или материално правна легитимация на ищеца, така и върху пасивната процесуалноправна и/или материалноправна легитимация на ответника, каквато хипотеза в случая не е налице.

Жалбоподателката изтъква, че за преюдициален практиката приема този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по обусловеното (спряното) производство, т.е. от които произтичат претендираните права и без становище по тях съдът не би могъл да се произнесе по обусловеното правоотношение, като по настоящото гр.дело №3323/2023г. съдът може да се произнесе както при наличието, така и при липсата на валидно учредено право на ползване върху делбения имот, защото въпросът дали това право съществува или не, не би могъл да обуслови формирането на различни правни изводи у делбения съд относно това дали да извърши реална делба на процесния имот, като обособи отделен дял на всеки от съделителите или да изнесе имота на публична продан, като правото на ползване е без значение и за основателността на възлагателната претенция.

Ответницата по частната жалба К. П. Ц. от гр.********, представлявана от 1 адв.М.Г., с писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е оспорила частната жалба като неоснователна по съображения, че спорът по гр.д.№1815/2025г. по описа на ЯРС е преюдициален по отношение на настоящото делбено производство, тъй като при учредено право на ползване върху 3/4ид.части от делбения имот не би могла да се извърши реална делба на имота, като съществуването на правото на ползване има значение и за определяне на пазарната стойност на делбения имот, респ. има пряка връзка както с възлагателната претенция, така и с уравняването на дела на другия съделител. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

ЯОС намира частната жалба за редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС съобрази от фактическа страна следното:

Производството по гр.дело №3323/2023г. по описа на Ямболски районен съд е за делба, във втората му фаза.

В първата фаза на делбата е постановено влязлото в сила Решение №569/29.10.2024г. на ЯРС, с което между Г. Г. Ц. и К. П. Ц. е допусната делбата на недвижим имот в с.*****, Община*******, Област****** - УПИ XI-105 от 830кв.м. в кв.5 по регулационния план на с.******, ведно с построените в имота: двуетажна жил.сградавила с РЗП 96кв.м., лятна кухня с площ от 20кв.м., стопанска постройка/гараж от 20кв.м. и подобрения в имота, при посочени негови граници, при квоти за саделителите – 3/4ид.части за Г.Ц. и 1/4ид.част за К. Ц.

В първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищцата – съделител Г.Ц. е направила искане за възлагане на делбения имот, като възлагателната й претенция е приета от районния съд.

С молба от 09.06.2025г. ответницата К. Ц.е направила искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№1815/2025г. по описа на ЯРС, представяйки исковата молба за образуване на това дело, видно от която в предмета на делото са предявените от К. Ц. против Г.Ц. и Д.Ж. евентуално съединени искове – главен иск за прогласяване нищожността на сключения от ответниците договор, с който Г.Ц. е учредила на Д.Ж. право на ползване върху 3/4ид.части от делбения имот, тъй като договорът е привиден; евентуален иск за прогласяване нищожността на същия договор като накърняващ доблите нрави и втори евентуален иск за установяване в отношенията между страните, че ползвателят не е носител на вещното право на ползване, тъй като не е изпълнил и не изпълнява вменените му по закон задължения относно имота.

По искането за спиране на производството по делото ЯРС е постановил Определение от 19.06.2025г., с което е оставил искането без уважение, а с обжалваното Определение рег.№2035/10.10.2025г. съдът е ревизирал становището си, отменил е определението си от 19.06.2025г. и е постановил спиране на делбеното производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№1815/2025г. по описа на ЯРС. За да постанови този резултат, районният съд е изложил мотиви, според които съществуването на вещни права, вкл. право на ползване върху делбения имот има значение за правилното развитие на втората фаза на делбата – както за определяне стойността на дяловете, тъй като правото на ползване намалява пазарната стойност на голата собственост, така и за реалната поделяемост на делбения имот.

Определението на ЯРС, с което делбеното производство е спряно е правилно, а частната жалба – неоснователна.

В практиката на ВКС последователно е прието, че съществуването на ограничено вещно право на ползване върху делбен имот в полза на съделител, следва да бъде вписано в решението по допускането на делбата и отчетено при извършване на делбата, като същото е от значение за избора на способ за извършването й. Прието е, че когато носител на правото на ползване е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата оценка са от значение за оценката на делбения имот и при определяне стойността на дяловете във втората фаза на делбеното производство (в този смисъл са Решение № 50079 от 03.11.2022 г. по гр. д.

2

№ 946/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 735 от 18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 405/2005 г., ГК, I г. о., Определение № 3576 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2594/2023 г., I г. о., Определение № 1873 от 14.04.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 898/2025 г., I г. о., ГК и др.).

В случая районният съд не се е отклонил от тази практика и не е допуснал нарушение на процесуалния закон при спиране на делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Исковото производство по гр.д.№1815/2025г. по описа на ЯРС е обуславящо за делбата във втората й фаза, тъй като ще разреши със сила на пресъдено нещо спорът относно действителността на договора за учредяване на вещно право на ползване в полза на третото за делбата лице, както и за съществуването на правото на ползване.

Изходът от този спор във всички случаи ще следва да се съобрази във втората фаза на делбата, при определяне пазарната оценка на делбения имот и при определяне стойността на дяловете в съсобствеността, респ. сумите, които всеки от съделителите следва да получи след провеждане на публичната продан (ако имотът е неподеляем) или да заплати за уравнение на дяловете.

Поради изложените съображения, обжалваното определение на Ямболски районен съд в частта, с която е спряно делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното производство по гр. д.

№1815/2025г. на ЯРС е правилен и законосъобразен съдебен акт, и следва да се потвърди.

С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по частната жалба К. Ц.разноски за настоящата инстанция в размер на 6лв.-внесена ДТ. Други разноски страната не е установила да е направила, не е представила и списък по чл.80 ГПК и такива не й се присъждат.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. №2035 от 10.10.2025г., постановено по гр.дело №3323/2023г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. №1815/2025г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Г. Г. Ц. от гр.******, с посочени по делото данни, да заплати на К. П.

Ц. от гр.********, с посочени по делото данни, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 6 лева - разноски за производството пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Ямбол, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500388 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1, вр. с чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Г. Ц. от гр.******, подадена от пълномощника й адв.С. Т., против Определение рег.№2035 от 10.10.2025г. по гр.дело №3323/2023г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. №1815/2025г. по описа на ЯРС.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, с връщане делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалбоподателката поддържа, че не са били налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по настоящото дело и нормата от процесуалния закон е била разтълкувана и приложена неправилно от съда. Сочи, че предмет на гр.д.№1815/2025г. по описа на ЯРС е съществуването/несъществуването на вещно право на ползване върху ¾ ид.части от делбения имот, което право ищцата е учредила в полза на сина си Д.Ж. и неправилно съдът е приел, че вещното право на ползване би било от значение за правилното развитие на делбеното производство във втората му фаза, тъй като като страните по двете дела са различни, а актуалната практика на ВКС приема, че наличието на преюдициален спор, който се явява обуславящ спрямо друг спор и може да обоснове спиране, е налице тогава, когато решението по този спор може да рефлектира както върху активната процесуалноправна и/или материално правна легитимация на ищеца, така и върху пасивната процесуалноправна и/или материалноправна легитимация на ответника, каквато хипотеза в случая не е налице.