Определение № 253 от 27.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. София, 26.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван И.

Членове:

Теодора Кръстева

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20221000503511 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.129, ал.3 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Лизинг финанс“ ЕАД ( с предишно наименование „Пиреос лизинг България“ АД) против протоколно определение от 07.11.2022 г., постановено по гр.д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав, с което е върната искова молба, обективирана в отговора на искова молба вх. № 18 419 от 24.04.2014 г. от „Лизинг финанс“ ЕАД срещу Х. И. С., по която е образувано производството по гр.д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че по делото длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, отговор на исковата молба и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, към които е представил пълномощно за упълномощен адвокат и е посочен съдебен адрес на процесуалния представител. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК за назначаването на особен представител, вместо да приложи санкцията на чл.40, ал.2 от ГПК и да счете съобщението на постановеното определение за връчено. Отделно от това твърди, че по молбата за отмяна на определението за заплащане на хонорар на особения представител се е произнесъл с определение, което е връчено, а такова не е получавано от него. Твърди, че в молбата за отмяна на определението е направено и искане за продължаване на срока за внасяне на хонорара, в случай, че не бъде уважено искането за неговата отмяна. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе 1 предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение от 07.11.2022 г., постановено по гр.д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав, с което е върната искова молба, обективирана в отговора на искова молба вх. № 18 419 от 24.04.2014 г. от „Лизинг финанс“ ЕАД срещу Х. И. С., по която е образувано производството по гр.д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав и е прекратено производството по делото.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15 202/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 75 състав съдът е разпоредил длъжникът „Симени“ ЕООД и длъжникът Х. И. С. да заплатят солидарно на кредитора „Пиреос лизинг България“ АД сумата от 25 531.84 евро, възнаградителна лихва в размер на 1 088.36 евро, лихва за забава в размер на 2 903.47 евро и 1 154.87 лв., разноски по делото.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с възражение вх. № 3 130 745 и 3 130 744 длъжниците са възразили срещу така издадената заповед, като в заповедното производство е приложено и пълномощно от длъжника юридическо лице за упълномощаването на процесуален представител, като същото е подписано от физическото лице, длъжник.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по делото е образувано по повод предявен от кредитора установителен иск срещу длъжниците пред Софийски районен съд, като с определение от 03.03.2015 г. производството по гр. д. № 64 497/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 75 състав е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответниците по иска са депозирали отговор на исковата молба, с които са оспорили същата, към който отговор е приложено пълномощно за процесуално представителство на двамата от ответници за адвокат Й. С., които е посочен и за съдебен адресат. По делото е постъпил и допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответниците, изготвени подписан от упълномощения представител.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по гр. д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав е спряно с протокол определение от 18.04.2016 г., като същото е възобновено с определение от 14.06.21 г., постановено по същото дело.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че за съдебни заседания ответникът физическо лице е призоваван чрез упълномощения представител, като призовките са върнати с отметка, че адвокат е напуснал адрес и новия е неизвестен, както и постоянния адрес на самия ответник, където не е намерен, поради което с определение от 28.02.22 г., постановено по делото съдът е разпоредил призоваване по реда на чл.47 от ГПК.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане от 29.04.22 г. първоинстанционния съд е приел, че съобщението е редовно връчено при условията на чл.47 от ГПК и е определил депозит за назначаването на особен представител, вносим от ищеца. Видно от протокол от открито съдебно заседание от 23.05.22 г. ищецът е посочил съдебен адрес.

2

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба вх. № 288 272 от 27.05.22 г. ищецът е поискал съдът да отмени разпореждането си за внасяне на депозит за особен представител и евентуално, ако искането не бъде уважено да му бъде продължен срока за внасяне на определения депозит за особен представител. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане от 31.05.22 г. съдът е оставил без уважение искането за отмяна на разпореждането.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и основателна.

С атакуваното определение от 07.11.2022 г., постановено по гр.д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав, с което е върната искова молба, обективирана в отговора на искова молба вх. № 18 419 от 24.04.2014 г. от „Лизинг финанс“ ЕАД срещу Х. И. С., по която е образувано производството по гр.д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав и е прекратено производството по делото.

В частната жалба, макар и хаотично изложени са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, свързани с изводите на първоинстанционния съд по отношение на редовността на процедурата по призоваване на ответника и приложението на процесуалните правила за връчване на съобщения от съда, както и твърдения за незаконосъобразност, извличани от непроизнасянето на съдоапо молбата за продължаване на срока за внасяне на определения депозит за особен представител. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, съдът намира за частично основателни, по следните съображения:

С разпоредбата на чл.129 от ГПК законодателят е вменил задължение на съда разглеждащ спора да следи за редовността на исковата молба, с която е сезиран. Това задължение не се изпълнява еднократно, а за редовността на исковата молба съдът следи през цялото течение на производството, вкл. това са част и от правомощията на въззивната инстанция, съобразно задължителните указания дадени от Върховен касационен съд по правомощията на въззивната инстанция. Изискванията за редовност на исковата молба са посочени в разпоредбата на чл.127 и чл.128 от ГПК, като при констатирани нередовности за исковата молба съдът е длъжен да даде указания за отстраняването им в определен от него срок.

Трайната и безпротиворечива съдебна практика, обективирана в редица определения на Върховен касационен съд, част от която са определение № 200/13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 4 493/18 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 391/27.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3 198/17 г. по описа на ВКС, III г.о., определение № 534/11.11.2016 г. , постановено по ч.гр. д. № 4 691/16 г. на ВКС, IV г.о. и др., която настоящият състав напълно споделя приема, че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, но 3 разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия), а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК.

В конкретния случай липсва спор, че до постановяването на атакуваното определение ищецът не е изпълнил указанията на съда да внесе определения депозит за особен представител. В подадената от него молба, с която е поискал от съда да отмени разпореждането си за призоваване на ответника по реда на чл.47 от ГПК и определянето на депозит, същият е направил и евентуално искане, ако съдът не отмени разпореждането си, да продължи определения срок за внасяне на депозита. Видно от доказателствата по делото съдът се е произнесъл по първото искане, което е оставил без уважение, но не се е произнесъл по евентуалното такова. С непроизнасянето по молбата за продължаване на срока за отстраняване на нередовността съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Той не е разгледал подадена преди изтичането на законния срок молба от заинтересована от продължаването му страна, депозирана в писмен вид (евентуално искане). Като не се е произнесъл по допустимостта и основателността й, Софийски градски съд е нарушил служебното начало в процеса, произтичащо от задължението по чл. 2 ГПК за разглеждане и разрешаване на всяка подадена до него допустима молба за защита и съдействие. Нарушението опорочава предприетите процесуални действия по чл. 129, ал. 4 ГПК, тъй като срокът по чл. 129, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 63, ал. 2 изр2 ГПК не е започнал да тече.

По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящето определение.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 07.11.2022 г., постановено по гр.д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав, с което е върната искова молба, обективирана в отговора на искова молба вх. № 18 419 от 24.04.2014 г. от „Лизинг финанс“ ЕАД срещу Х. И. С., по която е образувано производството по гр.д. .№ 5 659/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав и е прекратено производството по делото, като незаконосъобразно и неправилно.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5