Решение № 4 от 23.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ловеч, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело №

20254300900041 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание по чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „РЕСПАК”ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Р. Х. И.,чрез пълномощник адв.С. А. К.-АК-Шумен, срещу „БЪЛГАРИЯ ФУУДС“ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от П. Б. Б.,с посочено правно основание чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр.с чл.327 от ТЗ.

Излага,че между дружествата е имало търговско правоотношение по повод подадени от ответника заявки по имейл за производство и доставка на кашони. Първата заявка е била за производство на 12 737бр. кашона,тип 5ПЛ.ВС-ТТ-074,с размер 390/260/320. Втората заявка е била за производство на 14 049бр.кашона тип 5ПЛ.ВС-ТТ-074,с размер 390/260/320. За доставките са съставени две фактури- фактура №0000052244/15.04.2025г. на стойност 14 000.51лв. и фактура №0000052441/08.05.2025г. на стойност 15 164.56лв. Общият размер на главницата е 29 165.56лв.

Съгласно договореностите сумите по фактурите е следвало да бъдат заплатени в уговорения срок(при издаване на фактурата),но въпреки изтичането му и отправените покани за плащане(Покана,връчена на 20.06.2025г.),ответникът не е изплатил задължението си.

На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД върху тези суми претендира и мораторна лихва,в размери по фактура №0000052244/15.04.2025г.- от 530.07лв., за фактура №0000052441/08.05.2025г.на 614.34лв.Дължима е и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до 1 окончателното изплащане.

Моли да се постанови решение,с което ответникът се осъди да му заплати описаните суми.Претендира и присъждане на направените разноски.

С Определение №150/25.08.2025г.,на основание чл.389 от ГПК съдът е допуснал обезпечение на иска чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника до размера на претенцията.

В срока по чл.367 от ГПК не постъпи отговор от „България ФУУДС“ООД.

В съдебното заседание ищецът се представлява от адв.С. К.-АК-Шумен,който подържа иска. С оглед липсата на отговор от ответника и неявяването му в първото съдебно заседание, моли да се постанови решение при условията на чл.238,ал.1 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По допустимостта.

С определението си по чл.374 от ГПК съдът прие,че претенцията е допустима.

Съобразявайки,че е предявен осъдителен иск, основан на сключен договор за покупко-продажба и съставени фактури, с твърдения за наличие на търговска продажба, съдът приема, че страните са надлежно сезирани-продавач и купувач по фактурите. При твърдението за наличие на непогасени задължения, предявените осъдителни искове се явяват допустими.

Не се направи възражение по реда на 369 от ГПК.

По същество.

В съдебно заседание представителят на ищеца поиска съдът да се произнесе с неприсъствено решение. Съдът уважи искането,като прие,че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК- ответникът не е представил отговор на исковата молба и не изпрати представител в съдебното заседание, като е предупреден за възможността да се постанови решение по реда на чл.238 от ГПК.

От друга страна ищецът представя категорични доказателства, обосноваващи основателността на претенцията му. Представени са две фактури,съставени в изпълнение на поетите търговски ангажименти. Същите са подписани от получателя, което следва да се приеме като изявление за потвърждаване на получаването на стоката. Възражения срещу тези търговски сделки не са направени от ответника. Налице е и покана за погасяване на задължението,която допълва аргумента за настъпилата изискуемост на вземането на ищеца.

При наличие на просрочено парично вземане, дължима е и законната лихва за забава в посочения от ищеца размер.

Съдът прие за основателно искането на ищеца за постановяване на решение по реда на чл.238 от ГПК,поради наличието на предпоставките по чл.239 от ГПК-ответникът непредстави отговор и не изпрати представител в съдебно заседание,при разяснени последици от неспазване на сроковете за размяна на съдебните книжа и неявяването им. Освен това от представените с исковата молба писмени доказателства се потвърждава основателността на претенциите на ищеца.

Съобразно с нормата на чл.239,ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Достатъчно е съдът да посочи,че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение

2

При горните констатации и съобразявайки изискването на чл.238,ал.2 от ГПК, съдът приема,че искът е основателен и следва да се уважи изцяло, като „БЪЛГАРИЯ ФУУДС“ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от П. Б. Б., се осъди да заплати на „РЕСПАК”ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от Р. Х.

И., по фактура №0000052244/15.04.2025г. обща сума от 7 429.40 евро (14 530.58лв.),от която главница по фактурата от 7 158.40 евро (14 000.51лв.) и законна лихва от издаване на фактурата до предявяване на иска от 271.02 евро(530.07лв), по фактура №0000052441/08.05.2025г. обща сума от на стойност 8 067.62 евро (15 778.9лв.),от която главница 7 753.52 евро(15 164.56лв.) и законна лихва от издаване на фактурата до предявяване на иска от 314.10 евро(614.34лв.) .Следва да се присъди и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход на процеса ответникът следва да се осъди да заплати и направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. От пълномощника се представи списък по чл.80 от ГПК,с посочена обща сума от 4978.38лв. По делото са представени доказателства за извършването на тези разходи- заплатена държавна такса- 1212.38лв., реално заплатен адвокатски хонорар,съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 3400лв., разноски по наложеното обезпечение в размер на 366лв.,или общо 4978.38лв. или 2 545.40 евро, поради което и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца.

По изложените съображения и на основание чл.238 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч РЕШИ:

ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ФУУДС“ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от П. Б. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „РЕСПАК”ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Р. Х. И., - по фактура №0000052244/15.04.2025г. обща сума от 7 429.40 евро (14 530.58лв.) , от която главница по фактурата от 7 158.40 евро (14 000.51лв.) и законна лихва от издаване на фактурата до предявяване на иска от 271.02 евро(530.07лв),

- по фактура №0000052441/08.05.2025г. обща сума от на стойност 8 067.62 евро (15 778.9лв.),от която главница 7 753.52 евро(15 164.56лв.) и законна лихва от издаване на фактурата до предявяване на иска от 314.10 евро(614.34лв.), ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА„БЪЛГАРИЯ ФУУДС“ООД с ЕИК ***,с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на „РЕСПАК”ООД с ЕИК ***, с горните данни, направените по делото разноски в общ размер на 2 545.40 евро (4978.38лв.).

Решението,като постановено по реда на чл.238 от ГПК,не подлежи на обжалване.

При наличие на предпоставки ответникът може да инициира производство по чл.240 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на решението.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ловеч, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело №

20254300900041 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание по чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „РЕСПАК”ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Р. Х. И.,чрез пълномощник адв.С. А. К.-АК-Шумен, срещу „БЪЛГАРИЯ ФУУДС“ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от П. Б. Б.,с посочено правно основание чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр.с чл.327 от ТЗ.

Излага,че между дружествата е имало търговско правоотношение по повод подадени от ответника заявки по имейл за производство и доставка на кашони. Първата заявка е била за производство на 12 737бр. кашона,тип 5ПЛ.ВС-ТТ-074,с размер 390/260/320. Втората заявка е била за производство на 14 049бр.кашона тип 5ПЛ.ВС-ТТ-074,с размер 390/260/320. За доставките са съставени две фактури- фактура №0000052244/15.04.2025г. на стойност 14 000.51лв. и фактура №0000052441/08.05.2025г. на стойност 15 164.56лв. Общият размер на главницата е 29 165.56лв.

Съгласно договореностите сумите по фактурите е следвало да бъдат заплатени в уговорения срок(при издаване на фактурата),но въпреки изтичането му и отправените покани за плащане(Покана,връчена на 20.06.2025г.),ответникът не е изплатил задължението си.

На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД върху тези суми претендира и мораторна лихва,в размери по фактура №0000052244/15.04.2025г.- от 530.07лв., за фактура №0000052441/08.05.2025г.на 614.34лв.Дължима е и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до 1 окончателното изплащане.

Моли да се постанови решение,с което ответникът се осъди да му заплати описаните суми.Претендира и присъждане на направените разноски.

С Определение №150/25.08.2025г.,на основание чл.389 от ГПК съдът е допуснал обезпечение на иска чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника до размера на претенцията.

В срока по чл.367 от ГПК не постъпи отговор от „България ФУУДС“ООД.

В съдебното заседание ищецът се представлява от адв.С. К.-АК-Шумен,който подържа иска. С оглед липсата на отговор от ответника и неявяването му в първото съдебно заседание, моли да се постанови решение при условията на чл.238,ал.1 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По допустимостта.

С определението си по чл.374 от ГПК съдът прие,че претенцията е допустима.

Съобразявайки,че е предявен осъдителен иск, основан на сключен договор за покупко-продажба и съставени фактури, с твърдения за наличие на търговска продажба, съдът приема, че страните са надлежно сезирани-продавач и купувач по фактурите. При твърдението за наличие на непогасени задължения, предявените осъдителни искове се явяват допустими.

Не се направи възражение по реда на 369 от ГПК.