Определение № 1369 от 18.03.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 223/2026
- Вид
- Определение № 1369
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 18.03.2026
- Състав
- Мария Иванова, Бисера Максимова, Даниела Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.323, ал.1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1369 гр. София, 18.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове:
Даниела Стоянова
Бисера Максимова като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20268002100223 по описа за 2026 година намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В.
Р. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр.д. №240/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен за разликата над присъдените 2 000 лв. до претендираните 20 000 лв. предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.323, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Намира, че по материалноправния въпрос: За критериите при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД в производствата по чл.2 ЗОДОВ, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС / ППВС №4/68 г., ТР №3/05 г. ОСГК, р. по гр.д. №295/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №593/10 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д.№1168/16 г. на трето г.о. на ВКС/.
1
Въззивното решение според касатора противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №2885/16 г. на четвърто г.о., и по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд, дори когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, да изложи свои собствени мотиви, както и да обсъди всички възражения и оплаквания на въззивния жалбоподател.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за отговорност на ответника по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. В резултат от незаконното обвинение, на ищеца са причинени неимуществени вреди – той бил подложен на непрекъснат стрес и напрежение, което се отразило на душевното му равновесие, на работата му и на качеството му на живот. Срещу ищеца /род. през 1972 г./ до момента на процесното обвинение не е водено друго наказателно преследване, поради което предприетите процесуално-следствени действия са му се отразили с по-висок интензитет и са предизвикали бурни емоции и страхове. От друга страна, спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение, наказателното производство е приключило в разумен срок – 1 година/ от м.11 2023 г до м.11.2024 г./, не са взети мерки за ограничаване на гражданските му права и свободи, не се установява и настъпило влошаване на здравето му, вкл. депресивно състояние. При тези конкретни за случая обстоятелства, препращайки на осн. чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, в които са отчетени още тежестта на обвинението и икономическите условия в страната, въззивният съд е споделил извода му, че на ищеца следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от 2 000 лв.
При данните по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен от касатора въпрос – за критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост в производствата по чл.2 ЗОДОВ, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видински окръжен съд по гр.д. №240/25 г. от 23.10.25 г. в частта, с която искът е отхвърлен.
2
Указва на касатора В. Р. да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 2,56 евро/ 5 лв./ и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3