Решение № 3792 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3792 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100508164 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №7790 от 28.04.2024г., постановено по гр.дело №10371/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, е осъдена АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", гр.София, с ЕИК 000695089, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК 121076907, на основание чл.410, ал.1 КЗ във вр. чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 1210.7 7 лв., представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" по щета №10018030101600, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 27.02.2023г., до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 500.00 лв., разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника

АГЕНЦИЯ "ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА", Областно пътно управление София, чрез юрисконсулт Г.Н., с която се обжалва изцяло решение №7790 от 28.04.2024г., постановено по гр.дело №10371/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, като са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че неправилно СРС е приел за доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване през множество камъни на пътното платно, част от републиканската пътна мрежа, както и не е изяснен по безспорен начин механизма на реализираното ПТП. Сочи се, че по делото не е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на 1

ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че по делото не са събрани доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на увредения автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните условия, респективно дали е могъл да предотврати процесното ПТП. Твърди се още, че водачът на увредения лек автомобил не се е съобразил с атмосферните условия, с конкретните условия за видимост, поради което следва да се приеме, че същият с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП и е налице хипотеза на съпричиняване, която не е отчетена от първоинстанционния съд при определяне на дължимото застрахователно обезщетение. Оспорва се още факта, че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск, предвид на което се поддържа, че дружеството-застраховател е заплатило застрахователно обезщетение в нарушение на застрахователния договор, налице са нарушения на изискванията за изплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в Общите условия към сключения застрахователен договор. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или алтернативно да се намали размера на дължимото застрахователно обезщетение с оглед наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек автомобил за настъпилите вредоносни последици. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба е обективирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна при условие, че същото е над минимално определения размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК 121076907, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц.Р., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на реализираното ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице - помагач – "ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, с ЕИК 813103524, не депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.

Предявен е от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК 121076907, срещу АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", гр.София, с ЕИК 000695089, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1210.7 7 лв., представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" по щета №10018030101600, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.02.2023г., до окончателното плащане на сумата.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения 2 осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че от съвкупния анализ на събраните по делото е доказан механизмът на настъпилото ПТП, противоправното бездействие на служители на АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" - неотстранили, съответно необезопасили множеството паднали камъни върху пътното платно на републикански път, наличието на които е довело до увреждане на процесния застрахован лек автомобил - настъпване на констатираните в протокола щети върху автомобила, както и действителният размер на вредата, определен от вещо лице на по-висока стойност от изплатената от застрахователя, поради което е обоснован извода, че на основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" за вредата до размера на платеното обезщетение от 1200.77 лв. и обичайните разноски, направени за неговото определяне - в случая направените ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв.. По тези аргументи първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за сумата 1210.77 лв. е основателен и като такъв е уважен. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК 121076907, срещу АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", гр.София, с ЕИК 000695089, осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия 3 материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на механизма на настъпилото ПТП. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин механизма на процесното ПТП настъпило вследствие на преминаване на застрахования лек автомобил през необезопасени множество паднали камъни върху пътното платно на републикански път. Това обстоятелство се доказва от представен протокол за ПТП №1703762 от 16.01.2018г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, който представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, който е посетил мястото на ПТП, а не се е доверил само на разказа на водача. Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В посочения смисъл е последователната практика на съдилищата отразена в решение №24 от 10.03.2011г. по т.д. №444/2010г., Т.К., І Т.О. на ВКС, решение №98/25.06.2012г. по т.д.