Решение № 497 от 05.02.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 497

Плевен, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Членове:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА канд № 20237170600645 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от "Техноинженеринг-96" ЕООД, ЕИК *********, с адрес за връчване на книжа и призовки: област София-град. с. Казичене, [улица], представлявано от управителя Г. Д. Д. чрез процесуалния си представител адв. Й. К. Л. от Хасковска адвокатска колегия, всички с адрес за книжа и призовки: област София-град, с. Казичене. [улица]срещу решение №321/21.06.2023г. по анд № 653/2023 г. по описа на Районен съд Плевен.

В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо.

Твърди се, че съдебният състав е постановил своето решение при нарушение на закона, тъй като не е определил релевантните по делото факти. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите към настоящия случай правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с ползването на платената пътна мрежа и събирането на сътоветните за това такси, като освен това правните констатации на съда са изцяло в разрез с европейските източници на правото. Посочва, че районният съд не е обсъдил доказателствата по делото и единствено е коментирал доказателствата, представени от Агенция „Пътна инфраструктура“, без да даде и самостоятелна оценка и на доказателствата, представени от жалбоподателя.

Намира, че е налице невъзможността за издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш /ЕФ/ само и единствено за нарушение но чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, като се цитира съдебна практика в тази насока и Агенция „Пътна инфраструктура" и Национално тол управление право не следва да издава ЕФ за нарушения по чл. 179, ал.3а-3в.

Твърди, че съдът не се е произнесъл и не е събрал доказателства, относно спазването на давностните срокове, без да изложи мотиви в тази насока, като в случая, установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, чрез издаването на електронен фиш. представлява особено производство, уредено в Закона за движение по пътищата, който се явява специален по отношение на ЗАНН. Намира, че съшият обаче не предвижда различни от ЗАНН давностни срокове за започване и приключване на производството, като самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш - на НП. Посочва, че срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. Счита, че разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително, като издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

Твърди, че не се установява безспорно, дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10. ал. 1 от ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса.

Посочва, че съставът не е изследвал обективната страна на нарушението, като щом дружеството е сключило договор, оборудвало е ППС с бордово устройство и заплаща редовно пътните такси, чрез поддържането на достатъчно предплатен баланс, то липсата на обхват, GNSS данни, техническо прекъсване, софтуерна актуализация и др., не могат да бъдат вменявани в отговорност на дружеството, а представляват основания за изключването й и респективно прекратяването на производството/обявяването на акта за незаконосъобразен.

Твърди, че на базата на всички събрани по делото доказателства по безспорен начин се установява, че не е извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а съдът е формирал грешни фактически и правни изводи, защото едностранно е кредитирал и коментирал единствено доказателствата, които е представила Агенция „Пътна инфраструктура“, без към тях да приложи и тълкува доказателствата, приложени към жалбата, защото именно те са индикацията, че превозното средство не е допуснато по смисъла на чл. 102. ал. 2 от ЗДвП.

Посочва, че що се касае до деянието „незаплащане" на дължимата пътна такса, съдът го е приел за безспорно доказано, без по делото да съществуват доказателства в тази насока, тъй като ако същият ден е имало плащания и само за отделни тол сегменти не са отчетени тези плащания, то това води до извод, че може да се касае за някакъв вид техническа неизправност на устройствата, част от електронната система или до загуба на обхват, които обстоятелства изключват вината на жалбоподателя, а от там и наличието на административно нарушение.

Посочва, че техническите средства, част от електронната система, измерват величини, поради което съставлява законодателен пропуск, че не са въведени изрично в Закона за измерванията, като именно и в тази връзка са направили нарочни доказателствени искания в жалбата, които не са допуснати от съда.

Намира, че размер на санкцията е определен в нарушение на принципа за пропорционалност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62.

Моли да се отмени решението и да се присъдят направените по делото разноски.

Представен е отговор по жалбата от Агенция пътна инфраструктура, гр.София , в който се посочва, че касационната жалба за неоснователна и недоказана, а решението е законосъобразно, правилно, мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка.

Твърди, че първоинстанционният съд е възприел точно и вярно фактическата обстановка, като е разгледал и обсъдил подробно всички относими по делото факти и доказателства, след което правилно е установил приложимите към процесния казус нормативни разпоредби и е постановил правилно и законосъобразно решение. Намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Счита за неоснователен изложеният в касационната жалба аргумент относно невъзможността за издаването на електронен фиш по чл. 179. ал. 36 от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

Посочва ,че съгласно разпоредбата на чл. 189ж. ал. I от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а. ал. 3 може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като предвид това. правилно е издаден електронния фиш. Посочва, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че спрямо издаването на електронния фиш следва да се прилагат предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

Посочва, че законодателят изрично е разграничил електронния фиш от АУАН и НП, като давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, доколкото те са относими към актовете за установяване на административно нарушение и издаването на наказателни постановления, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Счита, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от 3AHН.

Намира, че осъщественото административно нарушение е формално и същото не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Счита, че фактът, че ППС-то е снабдено с бордово устройство не доказва по никакъв начин обстоятелството, че същото е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите гол такси, като следва да се има предвид, че задължение на клиента е да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването и да следи индикаторите. Намира, че е негово задължение да се увери, че устройството е включено, заредено и подава коректно тол декларации, като всичко това е разписано в общите условия на доставчиците на услуги. Посочва, че наличието на договор с национален доставчик на услуги за електронно събиране на тол такси не отменя отговорността на дружеството - жалбоподател да заплаща дължимите такси.

Счита, че извършеното нарушение е описано словесно и е подведено под съответната правна норма. Допускане на движение на ППС, без да е заплатена дължимата пътна такса представлява нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за пътищата, за което на основание чл. 187а. ал. 2. т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 36 от Закона за движението по пътищата, на „Техноинженеринг - 96" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Твърди, че извършеното нарушение е индивидуализирано по време, място и начин на извършване, като нарушението е описано словесно и е посочена релевантната правна норма (правна квалификация). Посочва, че санкционираното лице е собственикът на превозното средство „Техноинженеринг – 96“ ЕООД, като освен това ЗДвП в чл. 187а. ал.4 е предоставил възможност за собственика да се освободи от отговорност, ако в 7-дневен срок от връчване на ЕФ представи декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението. Декларация по реда на гази разпоредба, в която собственика да посочи друго лице. което да е управлявало ППС-то в деня на нарушението, не е постъпвала. Посочва ,че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон, като пътната такса се заплаща чрез подаване на валидни тол декларации или чрез закупуване на маршрутна карта.

Моли да решението да бъде оставено в сила, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът - „Техноинженеринг-96“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за връчване на книжа и призовки: област София-град. с. Казичене, [улица], представлявано от управителя Г. Д. Д., не се представлява. Представена е молба за даване ход на делото, като се поддържа касационната жалба и отново се излага вече посоченото в същата. Претендират се разноски - 600 лева за изготвяне и подаване на касационна жалба, , разноски пред първоинстанционен съд – адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу ЕФ и процесуално представителство – 600 лева, адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по частна жалба срещу определение от 12.10.2023 г. и процесуално представителство пред ВАС - 600 лв., адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на частна жалба срещу определение № 991/29.01.2024 година по адм. дело № 1182/2023 година по описа на ВАС и процесуално представителство – 600 лв. и държавна такса по частна жалба в размер на 120 лв. или общо в размер на 2520 лв.

В съдебно заседание ответникът Агенция пътна инфраструктура, гр.София чрез юрк К., която намира решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в писмен отговор.

Посочва, че електронният фиш е издаден по предвидения от закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити и нарушението е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства.

Намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-61 по описа за 2023 г. има отношение за пропорционалност на наказанието. Съгласно чл.9„а“ от Директива №1999/62 държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от наказания, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директивата. Съгласно същата разпоредба държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на наказанията. Съгласно Директивата наложените санкции следва да отговарят нормативно на три изисквания – ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В тази връзка счита, че пропорционалността не следва да бъде разглеждана изолирано по отношение на останалите две функции. Деянието засяга естествените отношения, които са свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа и счита, че се отличават с висока степен на обществена опасност и недопустимо е безспорно установено нарушение да не бъде санкционирано.