Определение № 4139 от 19.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4139 гр. София, 19.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20248003102906 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на 20-то Основно училище „Тодор Минков“ гр. София, против определение № 7396/14.05.2024 г. постановено по въззивно гр.д.№ 11688/2022 г. от ІV“д“ състав на СГС.

Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение молба на 20-то Основно училище „Тодор Минков“ за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е отказал да присъди претендираното адвокатско възнаграждение от страната. Съдът е приел, че представените доказателства не доказват договарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение.

Първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни по спора, с въззивни жалби.

С въззивното решение е уважена частично жалбата на въззивника-ищец, като е увеличено обезщетението за неимуществени вреди частично, за сумата от 10 000 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева въззивната жалба е приета за неоснователна и е потвърдено решението в тази част. Въззивната жалба на 20-то Основно училище „Тодор Минков“ е приета за изцяло неоснователна, като разноски на въззивника – ответник не са присъдени, независимо, че въззивната жалба на въззивника – ищец е частично основателна, т.е. в една част тя е приета за неоснователна. За да достигне до този извод с обжалваното определение, съдът е приел, че липсват доказателства за договорено и реално заплатено възнаграждение.

По делото пред СГС е представена фактура, неподписана от страните, в която е записано, че се дължи сумата от 1800 лева за защита по делото пред СГС. Представени са платежни 1 нареждания, неподписани, за плащане на сумата от 1800 лева по сметка на пълномощника на страната.

Когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

За да се присъдят разноски в полза на страната, възнаграждението следва да е договорено.

Представената фактура е издадена от пълномощника на страната, но не е подписана от него, както и от представител на страната, поради което не може да се приеме, че страните са постигнали договореност за заплащането на сумата като адвокатско възнаграждение с процесната фактура. Представени са доказателства за плащане от страна на страната по сметка на пълномощника на сумата от 1800 лева, които не са оспорени по делото, като не е правено възражение за липсата на реално плащане от насрещната страна. Като основание за извършените плащания /1500 и 300 лева/ от страната по сметка на пълномощника е посочена именно представената по делото фактура, поради което следва извода, че страната - 20-то Основно училище „Тодор Минков“ е поело задължение да заплати посочената във фактурата сума като цена на извършената от пълномощника услуга – изготвяне на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба по посоченото дело на СГС. Предвид изложеното, състава на ВКС приема, че сумата от 1800 лева е заплатена от въззивника – ответник и с оглед изхода на спора се дължи сума като разноски, съразмерно с неоснователната част на въззивната жалба на въззивника – ищец.

Не е конкретизирано плащането на сумата от 1800 лева в каква част се отнася до изготвянето на въззивна жалба и в каква част – за отговор на въззивна жалба, поради което съдът приема, че половината от платената сума е за отговор на въззивната жалба, по която част от осъществената защита се дължи възнаграждение, съразмерно с неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна. Съразмерно с тази част, в полза на частния жалбоподател следва да се присъди сумата 360 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Предвид изложеното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 7396/14.05.2024 г. постановено по въззивно гр.д.№ 11688/2022 г. от ІV“д“ състав на СГС в частта, с която е оставена без уважение молбата на 20-то Основно училище „Тодор Минков“ с правно основание чл.248 ГПК, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА С. М. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на 20-то Основно училище „Тодор Минков“ сумата 360 /триста и шестдесет/ лева.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3