Решение № 6501 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6501 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20221100508596 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 03.02.2022 г., подадена от ответницата в първоинстанционното производство Е. С. И., срещу Решение № 20216374/26.11.2021 г., постановено по гр.д. № 4542/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 68 с-в, с което съдът е признал за установено по предявените от „Софийска вода“ АД срещу Е. С. И. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. С. И. дължи на „Софийска вода“ АД следните суми, а именно: сумата от 1651,06 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги на адрес гр. София, ул. „********, за периода от 13.03.2012г. до 08.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 340,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.04.2012г. до 08.09.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62856/2019г. по описа на СРС, 68 с-в.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че ответницата е „потребител“ на ВиК услуги, респективно, че е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. Поддържа се, че по делото не са ангажирани доказателства за принадлежността на правото на собственост относно процесния обект, както и досежно възникването, изискуемостта, ликвидността и размера на претендираните вземания. Намира 1 за неправилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на релевираното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за част от вземанията. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност се отправя искане исковете да бъдат уважени частично в посочените в заключението на съдебносчетоводната експертиза размери. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството – „Софийска вода“ АД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже валидно възникнало договорно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесния период, осъществявано при ОУ, одобрени от КЕВР; изпълнението на задължението за предоставяне на ВиК услуги за периода на посочената стойност, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания спорен между страните в настоящото производство е въпросът за наличието на валидно възникнало между тях облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги за процесния период, както и размерът на претендираните вземания.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и при спазване на неговите изисквания. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ ВиК 2 услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. От гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на ВиК услуги, е обусловено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т.е. облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответницата е релевирала единствено възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за част от претендираните вземания. Не е оспорено, че същата е собственик на процесния недвижим имот, напротив, това обстоятелство е признато изрично в проведеното на 29.10.2021 г. съдебно заседание пред районния съд. Не са направени оспорвания и относно доставката на ВиК услуги от ищцовото дружество през процесния период, нито досежно тяхната стойност. Ето защо настоящият въззивен съдебен състав намира, че изложените във въззивната жалба оплаквания относно установяването на тези обстоятелства се явяват преклудирани по смисъла на чл. 266 ГПК, а по същество - и неоснователни.

Неоснователно се явява и посоченото от въззивника, че ищецът не е представил доказателства за твърдените от него обстоятелства относно собствеността на имота, поради което и в негова тежест следвало да бъдат възложени последиците на чл. 154 ГПК. Видно от исковата молба, в същата е обективирано доказателствено искане по чл. 192 ГПК за задължаване на Столична община да представи по делото подадената от ответницата декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с оглед установяване правото на собственост, което е било уважено от районния съд.

Предвид направеното изрично признание на собствеността от процесуалния представител на ответницата и по негово искане, съдът е отменил определението си, с което е допуснал събирането на доказателства в тази насока. Поради това настоящият въззивен съдебен състав намира, че не се установява процесуално бездействие на ищеца, поради което и в негова тежест не следва да бъдат възлагани последиците на чл. 154 ГПК.

Пред въззивния съд служебно е допуснато изготвянето на съдебно3 счетоводна експертиза, като вещото лице е следвало да даде отговор на въпроса какви суми са начислени при ищеца „Софийска вода“ АД за предоставени през периода от 13.03.2012 г. до 08.09.2019 г. ВиК услуги в недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******** /договорна сметка № ********/, като посочи сумите по отделно за всеки месец, включен в исковия период. След проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е посочило, че общото количество питейна вода за процесния период е в размер на 737.783 куб.м., в това число по показания на водомерите в имота – 667 куб.м. и от разпределение, индивидуален дял от общо потребление – 70.783 куб.м. След извършени плащания от абоната е изчислено, че за процесния период размерът на главницата възлиза на сумата от 1651.06 лв., а на мораторната лихва – на сумата от 340.09 лв. Съобразен е изтеклият давностен срок, вследствие на което са преизчислени размерите на процесните вземания, а именно главницата е в размер на сумата от 663.32 лв., а мораторната лихва е в размер на сумата от 96.18 лв.

Настоящият въззивен съдебен състав намира релевираното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за част от процесните вземания за основателно по следните съображения:

Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на предоставените ВиК услуги - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на ВиК услуги/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият въззивен съдебен състав приема, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната погасителна давност.

На следващо място, съгласно чл. 116, б. "б.", пр. 1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск. В процесния случай съгласно чл.

422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Прилагайки двете разпоредби се налага изводът, че погасителната давност се счита за прекъсната от 30.10.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно, погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 30.10.2016 г.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза непогасеният по давност размер на главницата възлиза на сумата от 663,32 лв. за периода от 11.10.2016 г. до 08.09.2019 г., а размерът на мораторната лихва за същия период възлиза на сумата от 96,18 лв.

Неправилно първоинстанционният съд е уважил в цялост предявените искове, доколкото същите се явяват непогасени по давност, а оттам и основателни само до горепосочените размери. За разликата до пълните претендирани размери, предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.

4

Поради несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявените от „Софийска вода“ АД срещу Е. С. И. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени относно главницата за потребени ВиК услуги над размера на сумата от 663,32 лв. до пълния претендиран размер от 1651,06 лв. и за периода от 13.03.2012 г. до 10.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019г. до изплащане на вземането, както и относно мораторната лихва върху главницата над размера на сумата от 96,18 лв. до пълния претендиран размер от 340,09 лв. и за периода от 13.04.2012г. до 30.10.2016г. В останалата обжалвана част, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.