Решение № 70 от 01.02.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Сливен, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230100927 по описа за 2023 година

Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата М. С. К. има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, ул.“Кръстьо Пастухов“ № 2, ет. 2, който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила стойността й за периода 01.01.2021г. – 31.07.2022г. и поради това дължи сумата 1329,37лв.

Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва, в размер на 114.17 лв. За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 4518/2022г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответницата в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е била намерена, за да й бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния съд към делото като редовно връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, съществуването на вземанията си по нея да установи с иск. Точно това е сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с решението си да приеме, че К. му дължи цитираните по-горе суми.

Дружеството претендира сторените от него разноски в това заповедно производство30,07лв., а и направените в настоящия исков процес.

На ответницата е връчен препис от исковата молба, но в установения с чл. 131 ал. 1 1 от ГПК едномесечен срок не е депозиран писмен отговор.

В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество се представлява по пълномощие от адвокат, чрез който се поддържат исковете.

Ответницата, въпреки редовното й уведомяване, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.

След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са установени следните факти:

Не е спорно по делото обстоятелството, че ответницата е титуляр на откритата при ВиК Сливен партида за жилище на адрес гр.Сливен, ул.“Кръстьо Пастухов“№ 2, ет.2. То се установява и от писмени доказателства по уважено доказателствено искане на ищцовото дружество- карнет и констативен протокол от 16.06.2021г., съставен от негови служители за извършена проверка и отчет на водомера в имота. От вторият от тези документи е видно, че имота е присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен, като обект № 28355.

Водомерът е без пломба на холендера, а показанието на цитираната дата е било 501 куб.м.

От двата документа е видно и че водомера се намира в кухнята.

И от данните в карнета се установява, че на 16.06.2021г. е отчетено показание на водомера 501 куб.м., а в нарочната графа за подпис е отбелязано, че е съставен протокол.

Видно е също, че последното записано от инкасатор показание на водомера преди тази дата е от януари 2021г., когато е било 194 куб.м. Така до 16.06.2021г. водомера е отчел впечатляващите 307 куб.м.

За изясняване на този, а и други релевантни за делото факти, бяха събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля П. Б. А. инкасатор във „ВиК Сливен”. От показанията й съда приема, че през времето на т.н пандемия от Ковид-19, в това, а и във всички жилища в града, не е правен отчет на показанията на водомера чрез посещение на имота от инкасатор. Също, че когато за първи път е влязла за отчет в процесния имот, е констатирала консумация от 307 куб.м. вода, както и теч на вода от казанчето в тоалетната. По тази причина уведомила инспектори от ВиК, които също посетили имота, съставили констативен протокол и дали указание на живущите да отстранят теча и да сменят водомера. Последните обаче не реагирали в момента, а когато свидетелката като инкасатор лично снела показанията на вече новия водомер, на 04.10.2021г., отчела консумация от 64 куб.м. за един месец. Срещу този отчет е поставен подпис от присъствало лице.

За съответните количества от доставената услуга дружеството е издавало фактуридокументите, представляващи приложения на исковата молба.

За вземанията си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 4518/ 2022 г., заповед за изпълнение - № 2631/ 24.10.2022г., с която на М. С. К. е разпоредено да му заплати: главница в размер на 1 329.37лв.- представляваща стойността на доставена питейна 2 вода за периода 01.01.2021г.- 31.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2022г. и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 114.17лв. и разноски в заповедното производство- 30,07лв. Срещу нея жената не е подала възражение по чл.414 от ГПК.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания.

Бе установено, че през процесния период от време ищцовото дружество е доставяло вода до обект в гр. Сливен, ***, ет.2, за който ответницата е била клиент на „ВиК – Сливен“ – титуляр е на разкритата в последното партида за жилището.

Доставените и консумирани количества са фактурирани- за всеки от месеците ищеца е издавал фактури. В голяма част от процесния период от време не е бил правен отчет по водомер, но това е лесно обяснимо и поради това- никак укоримо, с пандемичната обстановка в страната ни, причинена от разпространението на вируса Ковид-19.

Общоизвестно е обстоятелството, че в не малкото такива месеци инкасатори не извършваха посещения на адрес за отчет на водомери. От друга страна, ответницата не оспорва никой от твърдяните от ищеца факти, на които са основани исковете, вкл. не оспорва задълженията си и по размер. Така също, не малката по размер сума за главница е формирана основно от две консумации, които обаче са отчетени от инкасатор- първата за 307 куб.м. вода, когато е съставен и констативен протокол, подписан от ответницата, при това изписвайки и трите си имена, а втората- за 64 куб.м., отчет, подписан в нарочната за това графа в карнета. Според съда, този подпис също е на ответницата, тъй като този извод се налага от погледа върху подписите в двата документа „с невъоръжено око“.

Т.е., според съда ищцовото дружество е изпълнило всички въведени от закона, а и общите му условия, изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат възможност да създават/ прилагат други доказателства.

Така също, ответницата не само не оспори иска и/или обстоятелствата, на които е основан. Тя и не ангажира доказателства, а това бе в нейна тежест, да е заплатила задълженията си.

Поради това съда намира първия от исковете за доказан и основателен.

Щом извода на съда за първия иск е такъв, то е идентичен и за втория- защото е акцесорен по отношение на него и следва съдбата му. Не само по тази причина, а извода се налага след като ищеца е доставил услугата си до обекта на ответника, а последния не ангажира доказателства да я е заплатил. По този начин се е активирала разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети, като 3 му заплати поне законната лихва за периода на забавата. Така също, съгл. чл.44 от ОУ на ВиК Сливен потребителя изпада в забава с изтичането на тридесет дни от момента на издаването на съответната фактура.

При тези съображения съда преценя и акцесорния иск за изцяло основателен.

С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното производство, при това в пълен размер. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в размера, посочен в самата заповед за изпълнение – 30.07 лв.- заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело. Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 555 лв., от тях: 75,00 лв. – доплатена държавна такса за образуване на делото и 480 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

С горните аргументи, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, за установено, че М.

С. К. с ЕГН ********** и адрес: гр.Сливен, ул.“Кръстьо Пастухов“ № 2, ет.2 дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: 829053806, със съдебен адресат - адв. К., гр. Сливен, ***, ет. 3, сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4518/2022г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- № 2631/ 24.10.2022г.

ОСЪЖДА М. С. К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4518/2022 г. на СлРС, в пълен размер – 30,07 лв. /тридесет лева и седем стотинки/.

ОСЪЖДА М. С. К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес в пълен размер – 555 лв. /петстотин петдесет и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4