Решение № 453 от 19.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.нов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Георги И.нов Въззивно гражданско дело № 20231000501951 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 18.03.24г. /с участието на секретаря Крайнова/ въззивно гражданско дело № 1951/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-20 състав от 10.04.23г. по г.д. № 11051/21г. е отхвърлен /изцяло: за сума в размер на 64 000 лева/ иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД на С. Д. против „Хоумстокс“ ЕООД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от С. Д..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът твърди, че: на 09.12.20г. е сключил /в качеството си на възложител/ с „Хоумстокс“ ЕООД /изпълнител/ договор /оформен при условията на чл. 258 от ЗЗД/ за изработка и монтаж на мебели /в два имота – апартамент и къща, находящи се в град Банкя/ и, че в рамките на посочената договорна връзка /правоотношение/ е платил на посоченото дружество сума /авансово възнаграждение/ в размер на 64 000 лева.

Тези обстоятелства са надлежно установени /доказани/ в процеса /а не са и спорни между страните/.

Ищецът твърди също, че е развалил процесния договор /извън-съдебно/, тъй като ответникът е изпълнил възложената работа /и за двата обекта – апартамент и къща/ със закъснение /извън договорените срокове/ и лошо /изработил е некачествени мебели за апартамента и е монтирал същите в обекта; изработил е некачествени мебели за къщата и не е монтирал същите в обекта/.

С оглед това: С. Д. претендира – платената по договора авансова сума /в размер на 64 000 лева/ да му бъде върната /възстановена, присъдена/ при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3то от ЗЗД.

Жалбата е основателна /искът е основателен; решението на СГС е постановено в 1 противоречие със закона и събраните по делото доказателства/:

Страните не спорят /а тези обстоятелства се явяват и надлежно удостоверени със събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства – преценени в съвкупност/, че:

Ответникът /изпълнителят/ е изработил мебелите за апартамента и е монтирал същите в обекта. Дружеството е изработило мебелите и за къщата, но същите не са били монтирали в обекта /тъй като ищецът е отказал това да бъде сторено/. Възложителят е отправил до „Хоумстокс“ ЕООД извън-съдебно изявление за разваляне на договора и същото е било получено от дружеството /самата искова молба също има стойност на такова волеизявление – предвид естеството и съдържанието й, както и предвид заявената правна квалификация на иска/.

Във връзка със съществото на спора:

От една страна:

Правото на кредитора /възложителя/ да анулира сдЕ.та поради неточно /конкретно забавено/ изпълнение /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД във връзка с чл. 262, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД/ следва да бъде отречено в случая - поради това, че изявлението на ищеца за разваляне на договора е било направено не преди, а след като мебелите вече са били изработени /за двата обекта – апартамент и къща/, съответно и монтирани /в апартамента/. Отделно от това: събраните в процеса доказателства /в това число и експертни/ удостоверяват, че удължаването на срока за изпълнение /забавата на дружеството/ е била съгласувана от страните /същите са водили кореспонденция именно в такава насока – подробно конкретизирана от първоинстанционния съдия/.

Поради същите съображения /предвид наличието на посочената кореспонденция, която е била водена във връзка с отлагането на процесното изпълнение/ в случая не може да бъде съобразено едното от възраженията на ответника, което се съотнася и към хипотезата на чл. 260, ал. 1, изр. 1-во, предл. 1во от ЗЗД /че ищецът не е осигурил своевременен достъп до апартамента – с оглед провеждане на необходимите измервания от страна на изпълнителя и с оглед монтаж на изработените мебели/.

От друга страна обаче:

Наличието на неточно – некачествено /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ изпълнение не се оспорва от дружеството /защитната теза на ответника има за опорна точка правилата на чл. 265, ал.

1, предл. 1-во и 2 – ро от ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/.

Приетата по делото експертиза /която е изготвена след оглед на мебелите – монтирани в апартамента и след оглед на мебелите – изработени за къщата, находящи се в работен склад на ответника/ констатира изрично /в такава насока са и обясненията на вещото лице от съдебното заседание; в такава насока са събрани и гласни доказателства в процеса/, че всички изработени за апартамента мебели /или детайли от същите/ имат както естетически дефекти, така и конструктивни такИ.; че тези дефекти или правят мебелите негодни за употреба, или силно затрудняват тази употреба, или загрозяват продуктите; че наличните дефекти не се явяват следствие от неправилна експлоатация на мебелите; че отстраняването на дефектите /естетически и конструктивни/ предполага – демонтаж на детайлите, транспортирането им до работното предприятие на дружеството, извършване /там на място – в производствени условия/ на редица технически манипулации /шлайфане, китосване, боядисване, лакиране, изцяло нова изработка на някои артикули и т.н./, обратно връщане на мебелите в апартамента и ново монтиране на същите.

В такава хипотеза /при която: не просто конкретна мебел, а всички изработени такИ. за апартамента са били с лошо качество – естетическо или конструктивно и при която: отстраняването на наличните недостатъци изисква не обикновена монтажна корекция на място в жилището, или частична подмяна на определен детайл, а напротив - предполага редица следващи транспортни и технически манипулации и то в производствена среда/ не може да се приеме, че процесното изпълнение е било надлежно - точно /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД и чл. 261, ал. 1 и ал.

2 от ЗЗД/. Именно поради това /предвид изложеното/: в случая следва да се приеме, че изпълнителят не просто се е „отклонил“ от поръчката и е изпълнил възложената работа с „недостатъци“ или „частично“ /по смисъла на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД или чл. 87, ал. 4 от ЗЗД/ а, че е произвел изцяло „негодни“ за употреба продукти /по смисъла на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД/. Такъв вид 2 неизпълнение обосновава правото на възложителя /по смисъла на посоченият законов текст/ да развали договорната връзка /което е било и сторено/, съответно да иска /при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ връщане на платената до момента по договора сума /в размер на 64 000 лева/.

В контекста на изложеното:

Естеството /от една страна/ на процесното неизпълнение /преценено в контекста на значителната цена на договора и на значителния размер на авансово платената сума/ и житейската логика /от друга страна/ - разколебават /по смисъла на чл. 202 от ГПК/.констатацията на вещото лице, че част от изработеното се явява „годно“ за използване и, че наличните дефекти принципно са „поправими“ /тази констатация не може да обоснове надлежно защитната теза на ответника по чл. 265, ал. 1, предл. 1-во и 2 – ро от ЗЗД/. По същите съображения /предвид описаното естество на процесното изпълнение/ посочената от експерта сума /необходима за корекция на некачествената продукция; която сума действително не е голяма по размер/ също не може да обоснове защитната теза на дружеството /като се има предвид и това, че тази сума не отчита необходимите разходи за транспорт, демонтаж и монтаж на готовите детайли, а също и физическото време, което е нужно за извършване на съответните технически корекции; като се има предвид и това, че към момента не може да се калкулира сумата, която ще бъде необходима за отстраняване на евентуални технически неточности и по втората част от изработката – касаеща процесната къща/.

Отказът на ищеца да приеме изработката на другата част от поръчката /мебелите за къщата/ и развалянето на договорната връзка и в тази й част – също намира опора в правилото на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД:

В хипотеза като процесната /при наличие на такъв вид неизпълнение на първата част от възложената работа; при лошо естетическо или конструктивно качество на всички вече изработени и монтирани мебели за апартамента/ не може да бъде обосновано /от правна и преди всичко от житейска гледна точка/ задължение за ищеца /или „интерес“ на същия – по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗЗД/ да приеме второ изпълнение. Особено като се имат предвид констатациите на вещото лице, че: не цялата втора поръчка е била изработена, че част от изработената такава също има естетически дефекти, че наличието на други такИ. /или конструктивни/ дефекти може да бъде установено едва след монтажа на детайлите.

Предвид изложеното: решението на СГС следва да бъде отменено и главният иск на С.

Д. /по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ следва да бъде уважен /в полза на ищеца следва да бъде присъдена процесната главница в размер на 64 000 лева/.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху горната сума за периода – след завеждане на делото /както е заявено това акцесорно искане/.

С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде – преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/. В полза на ищеца обаче следва да се присъдят само разноските /съобразно представените в процеса списъци по чл. 80 от ГПК/, които са сторени по настоящото дело /в този смисъл е и възражението на ответника от последното съдебно заседание пред СГС/.

Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не е заявено от ответника /за производствата и пред двете съдебни инстанции/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-20 състав от 10.04.23г.по г.д. № 11051/21г.

ОСЪЖДА /на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ „Хоумстокс“ ЕООД да плати на С. К. Д. ЕГН ********** сума в размер на 64 000 лева; законната лихва върху посочената главница за периода от 09.09.21г. до цялостното й изплащане; 6 990 лева - съдебни разноски /за производството пред СГС/ и 3 700 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4