Решение № 391 от 14.05.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Сливен, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230100921 по описа за 2023 година

Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с искова молба, в която се твърди, че към датата на депозирането й е висящо изпълнително дело, образувано още през 2011г., по молба на „Агенция за събиране на вземания“ООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден през същата, някак далечна във времето назад година листа. След това, през 2012-та година частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ с район на действие Сливенски окръжен съд, изпратил делото по компетентност/местна подсъдност, на ЧСИ в гр.Бургас.

Според ищците, последното същинско изпълнително действие, дори и след като към изпълнителното дело бил присъединен още един изпълнителен лист, е било извършено на 01.02.2013г., а следващото, след него- едва на 25.08.2015г. Те считат обаче, че преди това, на датата 01.02.2015г., е била настъпила, по право/по закон, перемпция. Същата не била констатирана с нарочен акт на съдебния изпълнител, но въпреки това е факт, което пък означавало, че всички изпълнителни действия след нея- било такива, които са от естество да прекъснат погасителна давност, било такива, които не могат да сторят това, са незаконосъобразни. Ето защо считат, че не дължат на ответника-взискател по изпълнителното дело- кредитор на основание цесия: „Агенция за събиране на вземания“ЕАД /АСВ ЕАД/, сумите и по двата изпълнителни листа и предявяват следните искове:

-с решението си съда да приеме за установено, че В. В. Р. и С. Г. Г. не дължат на АСВ ЕАД: главница от 615.31лв. и разноски от 125лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2011г. до окончателното й изплащане;

-с решението си съда да приеме за установено, че В. В. Р. не дължи на АСВ ЕАД:

1 главница от 677.50лв., неустойка от 134.85лв. и разноски от 134,85лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2012г. до окончателното й изплащане.

Всъщност, в исковата молба се развиват още доводи за недължимост- като този, че след перемпцията, настъпила на 01.02.2015г., е настъпила и втора- за времето от 18.11.2018г. до 30.03.2021г., а дори и че задълженията са погасени, с изтекла в полза на ищците, давностпетгодишна, текла в периода 01.02.2013г.- 01.02.2018г.

Р. и Г. претендират сторените от тях разноски по делото.

Ответникът своевременно депозира писмен отговор, като намира исковете неоснователни. Развива изключително подробни доводи, вкл. с цитирана „богата“ съдебна практика, че вземанията му не са погасени по давност- общата петгодишна. Изтъква последователно извършени във времето действия, които според него са прекъсвали теклата до съответния момент давност, а именно: на 21.07.2011г.- запор върху трудово възнаграждение; на 21.03.2016г.- запор в УниКредит Булбанк; на 12.02.2018г.- запор в друга банка; на 23.07.2018г.- запор върху МПС и т.н.

Също претендира разноски по делото, а и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците на процесуалния им представител-адвокат, възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

Безспорни са, понеже страните не спорят по тях, обстоятелства, които при това се установяват и от нарочни доказателствени средства: че на 07.04.2011г., въз основа на заповед за изпълнение, е бил издаден изпълнителен лист, за осъждането на В. В. Р. с ЕГН **********, като издател /явно на запис на заповед, догадка на съда по настоящото дело/ и С. Г. Г. с ЕГН: **********, като авалист /вече е сигурно, че задължението е по запис на заповед/ да заплатят на АСВ ООД главница в размер на 651.31лв., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2011г. и до окончателното й изплащане, като и разноски в размер на 125лв.

Той е образуван в изпълнително дело- № 931/2011г. по описа на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837, който на 30.01.2012г. го е изпратил на свой колега в гр. Бургас- това е ЧСИ с рег.№ 801- Т. Д..

От друг представен с исковата молба документ е видно, че на 01.02.2013г. АСВ ООД е поискало от ЧСИ с рег.№ 850- Ст.Н., да наложи запор върху трудовото възнаграждение, което Вал.Р. получава /в „Тетбрюле 2“-Ямбол/.

На 07.02.2013г. е издаден изп.лист, за осъждането на Вал.Р. да заплати на „Кредибул“ЕАД сумата 677.50лв., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2012г.; също и обезщетение за забава в размер на 134.85лв., както и юрисконсултско възнаграждение100лв. и разноски от 90лв.

2

На 25.08.2015г. АСВ ООД прави искане до ЧСИ Ст.Н. последната да наложи запор върху банкова сметка на длъжника Вал. Р. в Инвестбанк.

С писмо от 30.03.2022г. по изп.д. № 2173/2022г. ЧСИ Т.Н. уведомява взискателя по него, че не е възможно да предприеме поискания опис на движими вещи, собственост на длъжниците по делото /Вал.Р. и С. Г./, тъй като адресите им не са в гр.Бургас, а в район, в който съдебния изпълнител не е компетентен да извърша процесуални действия.

С писмо от 11.04.2022г. ЧСИ Ст.Н. е изпратила изп.дело 2173/ 2012г., на частния съдебен изпълнител с рег.№ 915 и район на действие Сливенски окръжен съд- Гергана Г..

Следващите, намиращи се в изпълнителното дело документи, не малко на брой, съда няма да обсъжда, защото не намира за необходимо това- тъй като съгласно съдържанието на исковата молба, налице е признание на ищците, че след образуването му по него са извършвани същински изпълнителни действия- такива, които могат да прекъснат теклата за вземанията погасителна давност, последното от които е от датата 01.02.2013г. Това е молбата на АСВ ООД № 01716 от същата дата, с която е поискано ЧСИ да наложи запор върху тр.възнаграждение на В., което той получава в „Тетбрюле 2“.

На 30.04.2013г. от АСВ АД е представен пред ЧСИ изпълнителен лист, съгласно който В. дължи на „Кредибул“ЕАД парични суми, за присъединяването му към вече образуваното изп.дело № 2173/2012г. на ЧСИ Ст.Н. с рег.№ 805, с район на действие Бургаски окръжен съд.

С писмо, връчено му на 16.11.2012г. В. е уведомен от „Креди бул“, че задълженията му към него по договор за паричен заем вече са собственост на АСВ.

На 25.08.2015г. АСВ депозира пред същия ЧСИ искане за налагане запор върху банкова сметка на В. Р.. На същият ден запорното съобщение е изпратено до ТБ Инвестбанк.

На 17.03.2016г. е поискано същото изпълнително действие, но насочено върху банкова сметка в „УниКредит Булбанк“. От същият ден е и запорното съобщение на съдебния изпълнител /ЧСИСтанимира Н./ до банката.

На 01.09.2016г. до „Тетбрюле 2“ООД е изпратено запорно съобщение за трудовото възнаграждение Вал.Р.. На 07.09.2016г. е изпратено и напомнително и от същия този ден е отговора на дружеството.

На 06.04.2017г. АСВ е поискало съдебния изпълнител да извърши справка за налични банкови сметки на Вал.Р. с цел запорирането им.

3

На 06.07.2017г. е поискано да се изпрати напомнително до работодателя на това лице /Тетбрюле 2/.

На 02.02.2018г. АСВ отново е поискало съдебния изпълнител да извърши справка за налични банкови сметки на Вал.Р. с цел запорирането им. След пет дни съдебния изпълнител е изпратил запорно съобщение до ПИБ АД, с което се налага запор върху банкова сметка на същото лице.

На 10.07.2018г. АСВ е поискало съдебния изпълнител да извърши справка за регистрирани в КАТ МПС на Вал.Р.. След това, на 17.07.2018г. ЧСИ е наложил запор върху притежавано от това лице автомобил- ВАЗ 2107.

На 28.11.2018г. АСВ е поискано да се изпрати напомнително до работодателя на това лице /Тетбрюле 2/, което е сторено на 10.12.2028г.

На 11.01.2019г. АСВ е поискало съдебния изпълнител да извърши справка за наличие на трудов договор и за банкови сметки на С. Г., с цел запорирането им.

На 24.01.2019г., по искане на АСВ, е наложен запор върху банкова сметка на С. Г. в „ПИБ“АД.

На 30.03.2021г. АСВ е поискало съдебния изпълнител отново да извърши справка наличие на банкови сметки на Вал.Р., с цел запорирането им.

20.04.2021г. ЧСИ /отново Ст.Н./ е наложила запор- със съобщение изх.№ 9937 по изп.дело № 2173/2012г., върху банковите сметки на Вал.Р. в „ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ“.

На 21.02.2022г. АСВ е поискало съдебния изпълнител да предприеме следното изпълнително действие- опис на движимо имущество на Вал.Р., но такъв е отказан, защото последния е с постоянен и настоящ адреси извън района на компетентност на този съдебен изпълнител.

С писмо изх.№ 9013/ 11.04.2022г. ЧСИ Ст.Н. изпраща изп.дело 2173/2012г. на ЧСИ Г.Г. с район на действие Сливенски окръжен съд, за предприемане на действия по опис на движимо имущество на длъжниците.

На 28.04.2022г. ЧСИ Г.Г. е получила отговор от „Тетбрюле 2“, че Вал.Р. получава трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата.

На 21.12.2012г. АСВ е поискало от ЧСИ /Г.Г./ извършването на справка за регистриран в НАП трудов договор на Вал.Р., като е поискано и налагане на запор върху 4 получаваното трудово възнаграждение. Също и за наличие на банкови негови сметки и налагане на запор върху тях.

На 05.01.2023г. ЧСИ е изготвила запорно съобщение по изп.дело № 967/2022г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което С. Г. получава при работодателя „Лемприер уул“ЕООД.

Останалите документи въобще не е необходимо да се обсъждат, тъй като исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е подадена в Сливенски районен съд на 28.02.2023г.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове, с които две физически лица целят да установят, че не дължат на ответното дружество парични суми, за които назад във времето са издавани изпълнителни листи. Хронологично първият от тях е от 07.04.2011г. и въз основа на него е образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител в гр.Сливен. Претенциите си ищците основават на тезата, че след това твърде рядко са извършвани т.н. от тях същински изпълнителни действия, поради което е настъпвала както перемпция, така и след нея е текла в тяхна полза, погасителна давност, с която- общата/ петгодишна, са погасявани задълженията им.

Според ищците, последното същинско изпълнително действие е от 01.02.2013г., от който момент е започнал да тече двугодишния срок, след който настъпва т.н. перемпция. Т.е., в случая тя е настъпила на 01.02. 2015г. Изявлението на ищците, че на 01.02.2013г. е било извършено същинско изпълнително действие съда приема като признание на факт и тъй като той не е оспорен от ответника, „му се доверява“. Съдът е съгласен, имайки предвид доказателствата по настоящото дело, че в продължение на две години не са били извършвани тези т.н. същински действия, което означава, че през 2015г. е настъпила перемпция, макар и не точно на посочената от ищците дата, но малко по-късно. А това означава да е настъпило прекратяване на изпълнението по силата на закона, макар да не е бил постановен нарочен, в този смисъл, акт на съдебен изпълнител.

Съдът обаче не е съгласен с изложеното в исковата молба, че всички извършвани след това действия- било същински, било то несъщински, макар и във висящ изпълнителен процес, са били незаконосъобразни и невалидни. Според съдията-докладчик обаче, всички те, макар и сторени след настъпила по закон перемпция, запазват действието си и прекъсват погасителната давност, ако са от естеството/вида, посочени в нарочно тълкувателно решение на ВКС, които могат да прекъсват погасителната давност.

Тъй като ищците, респ. длъжниците са двама, съда ще проследи изпълнението по 5 отношение на всеки от тях поотделно:

За В. Р.: по негово признание, на 01.02.2013г. спрямо него е било предприето от съдебен изпълнител същинско изпълнително действие. Т.е., теклата до него момент, в негова полза, погасителна давност, е била прекъсната. Всъщност, и без признанието съда би направил такова заключение, тъй като на тази дата е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, а това е действие, което прекъсва давността. От следващият ден е започнал да тече нов давностен срок, който, при 5-годишна погасителна давност, изтича на 02.02.2018г.

Преди тази дата обаче давността е била прекъсната- на 25.08.2015г., с наложен, по искане на кредитора/взискател, от ЧСИ запор върху банкова сметка на В. Р.. От следващият ден е започнала да тече нова давност, но тя е прекъсната със запора от 17.03.2016г. върху банкова сметка на Р., в друга банка /„УниКредит Булбанк“/.