Определение № 152 от 19.03.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Враца, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500104 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С Определение № 45/29.01.2025г. постановено по гр.д.№ 568/2024г. по описа на РСОряхово е оставена без уважение молба вх.№ 73/07.01.2025 г. депозирана от ответника „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Г. С., чрез пълномощника си адв. М. К. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 216/23.12.2024г. по гр.дело № 568/2024г. в частта за разноските, като неоснователна.

Против този съдебен акт е подадена частна жалба вх.№ 523/05.02.2025г. от „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК ***, чрез пълномощника му адв. М. К..

В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът е присъдил разноски, които са несъразмерни с изхода на спора, поради което моли въззивния съд са измени първоинстанционното решение в тази му част.

Навеждат се теоретични доводи относно същността на правото на разноски, като се акцентира, че при намаляване размера на иска, производството за горницата следва да бъде прекратено и на противната страна да бъдат присъдени разноски съразмерно за тази част, което в случая не е извършено от районния съд.

В жалбата се посочва, че в случаите на изменение петитума на предявения иск, чрез намаляване, което представлява десезиране на съда с част от предмета на спора, приложение намират правилата на чл. 232 ГПК - оттегляне на иска и чл. 233 ГПК- отказ от иска, като цитира съдебна практика на ВКС. Сочи, че в случая искането на ищеца за изменение(намаляване) на иска е направено във второто съдебно заседание, без съгласието на ответника, поради което следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 233 ГПК.

Следователно в тази хипотеза следва бъдат присъдени поисканите разноски на ответника, а разноските на ищеца да бъдат изчислени само върху уважената част на претенцията му, спрямо първоначално предявената такава.

Освен това съдът, въпреки направеното от ответника възражение за прекомерност, присъденото адвокатското възнаграждение е в размер, изчислен съгласно първоначално 1 предявения иск, както и държавната такса.

На следващо място в жалбата се сочи, че цитираната съдебна практика в атакуваното определение не е приложима в случая, предвид разпоредбата на чл. 78 ГПК, тъй като качеството „потребител“ не освобождава ищеца от отговорност от заплащане на разноски на противната страна, съобразно изхода на спора.

Моли съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдените в полза на ищцовата страна такива, както и да присъди на ответника разноски за разликата от 455,00 лева до пълния първоначално предявен размер от 5548,49 лева.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е постъпил отговор вх.№ 755/26.02.2025 г. депозиран от П. Н. С., чрез пълномощника му адв.Л. А..

В отговора е посочено, че жалбата е неоснователна, като изложените в нея доводи не кореспондират с приложимия материален и процесуален закон, а атакуваното първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно.

Сочи, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на размера на предявения иск, чрез неговото намаляване съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, като поведението на ищеца, в качеството му на потребител на услугите на ответника е добросъвестно.

Излагат се съображения, че изменение на иск по чл.214 ГПК, макар да се съчетава с други процесуални институти, не представлява оттегляне или отказ от иска, а е законово регламентирано процесуално право на ищеца да измени иска си в определен срок и определени параметри. С оглед уважаване на това процесуално искане, не се дължат разноски от страна на ищеца.

В отговора са сочи, че ищецът има качеството на потребител, а спорът е за съществуването на задължения към кредитна институция, произтичащи от признатите от съда за изцяло недействителни договор за потребителски кредит. Поради това присъждането в тежест на ищеца на процесуални разноски, съобразно уважената част от искова по чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от Директивата право на ефективен съдебен контрол. В подкрепа на това становище се позовава на практика на СЕС и на ВКС.

Прави се искане за отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно

Съдът след като се запозна с молбата, писменият отговор и становищата на страните, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият въззивен състав взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата на чл.81 от ГПК вменява в задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнася и по искането за разноски.

Отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско правоотношение, уредено 2 от процесуалния закон, и има обективен (безвиновен) характер. Тази отговорност е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото.

В случая гр.дело № 568/2024г. по описа на РС Оряхово е образувано по искова молба на П. Н. С., действащ чрез пълномощника си адв. Л. А., с която против МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Г. С., са предявени следните обективно и субективно съединени искове:

1/ Иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/22.11.2022 г. сключен между П. Н. С. и ответника „МАКРОАДВАНС“ АД гр. София, като противоречащ на закона/ЗПК/.

2/ иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на същото дружество да върне сумата от 5548,49 лева, от която: представляваща недължимо платена лихва в размер на 1444,49 лв. и недължимо платена неустойка по договора за кредит в размер на 4104,00 лв.

В хода на съдебното производство е постъпила молба вх.№ 4523/25.11.2024 г. от ищеца П. С., чрез пълномощника му адв.Л. А., с която се прави искане да бъде допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск срещу „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК ***, ***, като същият да се счита предявен за сума в общ размер на 455,00 лева вместо 5548,49 лева, както и на предявения иск по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху недължимо платена сума за лихва и неустойка, като същия се счита предявен за сумата от 455,00 лева.

С протоколно определение № 356/26.11.2024г.,районният съд е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение, чрез намаляване на предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК ***, гр. София, да заплати на ищеца недължимо платена сума в размер на 455,00 лева, вместо за сумата 5548,49 лева по Договор за потребителски кредит № ***/22.11.2022 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане.

С Решение № 216/23.12.2024г. по гр.дело № 568/2024г. по описа на РС Оряхово, първостепенния съд е уважил исковите претенции на ищеца и му присъдил разноски в пълен размер.

В срока за обжалване на така постановеното решение е постъпила молба вх.№ 73/07.01.2025 г. от ответника „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК ***, гр. София, чрез пълномощника му адв. М. К., за изменение на Решение № 216/23.12.2024г. по гр.дело № 568/2024г. в частта за разноските, като съдът да намали присъдените в полза на ищеца такива, предвид допуснатото изменение на размера на предявеният иск по чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД, чрез намаляването му и да присъди на ответника разноски за разликата от 455,00 лева до 5548,49 лева.

След извършена размяна, в срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от адв.Л. И. А. – САК на молбата по чл.248 ГПК, с която изразила становище за неоснователност на молбата.

С обжалваното Определение № 45/29.01.2025г. постановено по гр.д.№ 568/2024г. по описа на РС-Оряхово, първостепенния съд е оставил без уважение молбата на ответника „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Г. С., чрез пълномощника си адв. М. К. за изменение на Решение № 216/23.12.2024г. по гр.дело № 568/2024г. в частта за разноските, като неоснователна.

Изложени са мотиви, че в случая ищецът е потребител, а спорът е за съществуването на 3 задълженията му към кредитна институция, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на основание чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Присъждането в тежест на ищеца на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. Цитира практика на ВКС и на СЕС.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение е правилно и законосъобразно като краен извод.

С направеното изменение исковата претенция следва да се счита за предявена в размера съобразно извършеното процесуално действие от ищеца/в случая изменение на размера,чрез намаляване на първоначално предявените искове/.Макар и да се съчетава с други процесуални институти,изменението на иска не представлява оттегляне или отказ от иска. Намаляването на исковата претенция не води до прекратяване на делото или отказ от иска, а е процесуално действие, което не променя съществото на исковата претенция, а само обема или стойността й. Изменението на иска чрез намаляване (чл. 214, ал. 1 от ГПК) не е равнозначно на оттегляне или отказ от иска. Тези две процесуални действия имат различни правни последици. Намаляването на иска е начин за адаптиране на исковата претенция без да се премахва искът напълно, докато оттеглянето и отказът водят до прекратяване на производството и отмяна на правото за разглеждане на същия иск в бъдеще.

В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищеца не се отказва от спорното право по смисъла на разпоредбата на чл.233 ГПК, а искането и по съществото си представлява изменение на иска по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК- намаляване на неговия размер. Това процесуално действие ищецът може да извърши само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция./Определение № 591/20.07.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2540/2021г. на 4-то г.о./

Не се касае и за частично прекратяване на производството по делото пред РС-Оряхово, с оглед разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК. След уважаване на процесуалното искане на ищеца за изменение на предявените искове, чрез намаляване на техния размер, съдът е уважил с постановеното си решение исковете в пълен размер, поради което не се дължат разноски, направени от ответното дружество в хода на исковото производство пред първоинстанционния съд. Аналогията с разпоредбата на чл.74 от ГПК е неприложима.

В случая ищецът П. Н. С. е „потребител“, а главният спор е относно действителността на сключени с ответното дружество „МАКРОАДВАНС“ АД гр. София договор за банков кредит от изхода на който се обуславя и разрешаването на спора по предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на недължимо плащане по този договор.

Първоинстанционният съд е постановил Решение № 216/23.12.2024г. по гр.дело № 568/2024г., с което е прогласил нищожността на сключения между страните договор и е уважил предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като решението не е обжалвано от ответника.