Разпореждане № 16600 от 15.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 16600 гр. София , 15.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

....................... като разгледа докладваното от ....................... Частно гражданско дело № 20211110150936 по описа за 2021 година

Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата 459.80 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, сумата 9 лева разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от 1250 лева, чието плащане е разсрочено на вноски. Сочи се, че кредитополучателят е сключил договор за поръчителство,срещу възнаграждение, чието плащане е разсрочено с плащането на месечните вноски.

За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.

Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона.

Съдът намира, че уговореното в договора за поръчителство , заобикаля закона, поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.

Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът дължи възнаграждението за поръчителя, независимо от плащанията / дължи ежемесечна сума 27,19 лева, а не го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението по договора за поръчителство съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя. Същевременно, тъй като 1 възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва 41,72 % ГПР, както и дали това възнаграждение е включено. Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че длъжникът ще дължи възнаграждението на поръчителя.

Като аритметично се сборува 41,72 % годишен процент на разходите и сумата от 505.78лева възнаграждение по договора за поръчителство, е видно, че така полученият общ годишен процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава.

Същата възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10 процентни пункта.

Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за поръчителство, в частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. От своя страна, разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея.

На основание чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността не влияе върху валидността на целия договор.

Тук е моментът да се посочи, че съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение искът се отхвърля на това основание, за посочената част, както и за лихвата за забава върху възнаграждението, която е аксцесорна и следва главното задължение, защото се дължи за забава.

Относно претенцията за разходи. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора.

При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. В представения договор тази такса не фигурира, поради което и се налага извод, че таксата не е предвидена в договора.

Поради изложеното, заявлението за нея следва да се отхвърли за сумата 459.80 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, сумата 9 лева разходи за извънсъдебно 2 събиране на вземането и за държавна такса над сумата 28,15 лева.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на 459.80 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, сумата 9 лева разходи за извънсъдебно събиране на вземането и за държавна такса над сумата 28,15 лева.

Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3