Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2652 от 23.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13071/2021
Вид
Решение № 2652
Подписан
23.05.2023
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2652 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. В.ева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20211100513071 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. В. Д. срещу Решение № 20148667/29.06.2021 г., постановено по гр. д. № 74297/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав. Съдебното решение се обжалва в частите, в които бракът между страните е прекратен по вина на жената, упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца е предоставено на бащата, в частта за определеното местоживеене на трите деца, разписания режим на лични отношения и присъдената издръжка. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът в първоинстанционното производство П. М.

Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в последната. Наведени са подробни съображения, поради които жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, 1 приема за установено следното:

С Решение № 20148667/29.06.2021 г., постановено по гр. д. № 74297/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав, на основание чл.49, aл.1 СК, сключеният на 02.09.2006 г. граждански брак между П. М. Д. и Л. В. Д. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената, постановено е последната да носи след прекратяване на брака брачното си фамилно име Д., родителските права по отношение на родените от брака деца Е.П. Д., родена на **** г., М.П. Д., родена на **** г., и В.П. Д., роден на **** г., са предоставени на бащата, местоживеенето на трите деца е определено на постоянния адрес на П. М. Д. в гр.София. Със съдебното решение ползването на семейното жилище с административен адрес гр.София, ж.к. **** е предоставено на бащата, разписан е режим на лични отношения на майката едновременно с децата Е., М. и В. всяка първа, трета и поселена седмица за времето от петък вечерта в 17:00 часа до неделя в 17:00 часа с преспиване, петнадесет дни през лятото и по три дни през зимната и пролетната ваканции, Л. В. Д. е осъдена да заплаща на всяко от трите деца, чрез техния баща, месечна издръжка в размер на 162,50 лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни изменения по нейната дължимост, да заплати по сметка на СРС сумата от 702 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка и 40 лева окончателна държавна такса за прекратяване на брака, както и сумата от 1 555 лева в полза на П. М. Д., представляваща деловодни разноски по делото. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение серия УС № 380931/02.09.2006 г. на Столична община – район „Средец“ се установява, че страните са сключили граждански брак на 02.09.2006 г. и съпругата е приела след брака да носи фамилното име на съпруга си -Д..

От приетите от СРС три броя удостоверения за раждане се доказва в производството, че от брака на страните са родени децата им Е.П. Д., родена на **** г., М.П. Д., родена на **** г., и В.П. Д., роден на **** г.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Л. В. Д. е заявила, че желае да й бъдат предоставени родителските права по отношение на трите деца, а на бащата да се определи режим на лични отношения, който е близък до този по изпълняваните привременни мерки съгласно споразумението между страните като същият може да бъде разширен съобразно предложения от нея проект на споразумение от 2022 г., приложен на л.82 от делото на СГС. Счита за удачно децата да редуват родителя, при когото да прекарват ваканциите. Споделя, че предложеният от нея режим би бил най – подходящ, тъй като децата са свикнали с подобен, приемат го със спокойствие и е удобен за тях.

Намира, че драстична промяна би причинила безпокойство у децата. Посочва, че работи през делничните дни в часовия диапазон от 08:30 часа до 15:00 часа.

При изслушването от въззивния съд въззиваемия П. М. Д. прави искане нему да бъде предоставено упражняването на родителските права, тъй като е по – добрият родител.

2

Изказва притесненията си, че децата са отчуждавани и манипулирани от тяхната майка, която използва зависимостта им и ги въвличала в родителския конфликт. Споделя, че въззивникът е биела децата, неглижирала ги, не ги прегръщала. Доверява, че живее сам, работи в консултантско дружество на плаващо работно време. В последното открито съдебно заседание пред въззивния съд същият изразява съгласие за споделено родителство над децата.

При изслушването си пред първоинстанционния съд детето Е. е заявило, че желае да живее при майка си заедно с брат си и сестра си, но да се вижда по – често с баща си, без да се спазва точен график.

Пред въззивния съд детето Е. споделя, че на 11.05.2022 г. не успяла да си отключи входната врата на жилището, в което до този момент, след раздялата на родителите си, живеела със своята майка. Баща й я поканил да влезе в апартамента, където я заключил за около час под надзора на баба й по бащина линия и не допуснал майка й вътре. Последното разстроило детето, което е категорично, че не желае да се върне в дома си, ако баща му остане в него и не желае да контактува с този родител. Твърди, че баща й има контролиращо поведение по отношение на нея, счита, че той проверява телефонната й кореспонденция с майка й и баба й по майчина линия и подозира, че я е следил с камера. Посочва, че при осъществяване на режима на лични контакти с него й вменявал надзор над двете по – малки деца.

При изслушването си от въззивния съд детето М. посочва, че иска да живее с майка си, брат си и сестра си в своя дом в столичния квартал „Свобода“. Не желае да живее с баща си и да се вижда с него, тъй като той заключил сестра й против нейната воля. Споделя, че Е. е любимият й човек и това заключване много е разстроило сестра й. Отрича да е била удряна от родителите си или да е виждала някой от тях да удря брат й В..

Не е спорно между страните и се установява по делото от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че на 06.12.2018 г. по молба на Л. В. Д., депозирана в лично качество и като процесуален субституент на децата Е., М. и В., срещу П. М. Д. е издадена по гр.д. № 77138/2018 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав заповед за незабавна защита на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, с която последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на въззивника в настоящото и децата на страните, отстранен е от семейното жилище, наложена му е забрана да доближава майката и жилището на по – малко от сто метра, както и децата, освен в детски контактен център при разписан режим на лични контакти с подрастващите всеки четен петък от месеца за времето от 17:00 часа до 20:30 часа и всяка нечетна сряда от месеца от 17:00 часа до 20:30 часа. С издадената заповед Д. е задължен да посещава специализирани програми за лица, извършители на домашно насилие, а Д. и трите деца са насочени към програма за възстановяване.

От доклад изх. № 24/13.05.2019 г. на „Център за индивидуални и фамилни психологични консултации“ и „Детски контактен център“ към Фондация „Център Отворена врата“ и приложените към него протоколи се установява, че в периода 26.01.2019 г. – 3

06.05.2019 г. между бащата и децата са проведени тринадесет срещи по определения със заповедта за незабавна защита от 06.12.2018 г. режим на лични отношения. За тези срещи Д. е идвал винаги навреме и стриктно е спазвал правилата на центъра. По време на супервизираните срещи е наблюдавана силна емоционална привързаност между този родител и децата, констатирани са добри родителски умения на същия, илюстрирани от баланс между проявите на обич, грижа и задоволяване на потребностите на децата и упражняване на адекватен авторитет, изразяващ се в формулиране на изисквания към децата, умело поставяне на граници на позволеното и стимулиране в насока училищни постижения и задаване на активни жизнени цели в бъдеще. От приложените протоколи от супервизираните срещи, продължили до 27.11.2019 г. се установява, че двете по – малки деца трудно се разделят с Д. в края на срещите. Въззиваемият е участвал активно в специализирана програма за извършители на домашно насилие в периода 14.12.2018 г. – 10.04.2019 г., в която трайно се е идентифицирал с ролята на жертвата в брачната връзка, а не като извършител на домашно насилие.

С решение № 20059724/06.03.2021 г., постановено по гр.д. № 77138/2018 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав, е издадена заповед по чл.15, ал.2 ЗЗД, с която Д. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. В. Д., а в останалата част, включително по отношение на децата на страните, молбата за защита от последната е отхвърлена. Съдебният акт е потвърден с решение № 989/29.04.2022 г. по в.гр.д. № 6198/2021 г. по описа на СГС, ГО, II брачен въззивен състав и е влязло в законна сила на 29.04.2022 г.

На 21.06.2019 г. по гр.д. № 34058/2019 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав е издадена заповед за незабавна защита на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, с която Л. В. Д. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на въззиваемия в настоящото и децата на страните и е наложена забрана да не възпрепятства контактите на П. М. Д. с децата на страните. С влязло в законна сила на 15.01.2020 г. решение № 282252/22.11.2019 г. по гр.д. № 34058/2019 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав е издадена срещу Д. заповед за защита от домашно насилие, с която на същата е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН като е задължена да се въздържа от насилие спрямо децата Е., М. и В. във връзка с осъществен на 28.05.2019 г. акт на домашно насилие, изразяващ се в извеждане на децата М. и В. против волята им от салон, където същите са желаели да гледат представление с участието на сестра им Е. в присъствието на своя баща и баба по бащина линия.

В изготвения от АСП, Д „СП“ – Връбница, на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет, социален доклад изх. № ПР/Д-С-ВР/9-001/07.03.2019 г. е отразено, че пред социален работник децата М. и В. са споделили за използвани от майка им физически наказания за корекция на поведението чрез „силни шамари по дупето“ и „влачене за яката“. Детето Е. е отрекло за упражнено по отношение на нея физическо насилие от двамата родители, но е потвърдила, че е ставала свидетел на физически наказания, налагани от страна на майката по отношение на другите две деца.

4

В изготвения за нуждите на въззивното производство социален доклад на АСП, Д „СП“ – Връбница изх. № ПР/С-С-ВР/16-002/28.01.2022 г. се установява, че след раздялата на страните основни грижи за трите деца се полагат от майката, тъй като по отношение на бащата е издадена заповед по чл.18, ал.1 ЗЗДН. Д. задоволява базисните потребности на децата и отглежда същите в семейното жилище. Бащата се вижда с децата по постигнато между страните споразумение по привременни мерки и по време на престоя им при него са задоволени базисните им потребности. Д. живее в собствено жилище, в което се поддържат добри хигиенни и битови условия, обособена е самостоятелна стая за детето Е., децата М. и В. поделят обща стая с отделни легла. Двамата родители са в силно конфликтни отношения, което се отразява негативно на трите подрастващи. Констатирана е привързаност на бащата към децата. Същият е декларирал пред социален работник месечен доход в размер на 1 000 лева. Образувал е изпълнително дело за принудително събиране на присъдената му по привременни мерки издръжка, макар децата да живеят с майката.