Решение № 183 от 29.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500364 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 5375/19.05.2025г. от Прокуратура на Р.България против решение 167/3.04.2025г., постановено по гр.д.636/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик , в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати на К. С. В., ЕГН **********,от грВ., обл.П., ул."Б.М." №* сумата от 50 000,00лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 252 ал.

2 във връзка с ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена на 05.04.2022 г. от Окръжен съд гр.Пазарджик по НОХД № 853 по описа за 2016 година ,потвърдена с решение №174 от 30.11.2022г.на Пловдивския Апелативен съд по ВНОХД №225/2022г. , ведно със законна лихва върху главницата считано от 30.11.2022г г. до изплащането ,КАКТО И сумата от 1 000 лв. ,представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане.По съображенията ,изложени във въззивната жалба жалбоподателят счита решението в тази му обжалвана част за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон като заявява искане същото да 1 бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявените от В. искове бъдат отхвърлени или присъдените обезщетения бъдат намалени.

Постъпила е жалба вх.№ 5472/21.05.2025г. от К. С. В. ,представляван от адв.Л. К. против същото решение в частта ,в която е отхвърлен предявения от него иск против Прокуратура на Р.България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 252 ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена на 05.04.2022 г. от Окръжен съд гр.Пазарджик по НОХД № 853 по описа за 2016 година ,потвърдена с решение №174 от 30.11.2022г.на Пловдивския Апелативен съд по ВНОХД №225/2022г. над уважения размер от 50 000 лв. до пълния предявен такъв от 200 000 лв.В тази част счита решението за неправилно и е заявил искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявеният от него иск бъде уважен изцяло.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащи на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на исковете.

Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от К. С. В. против Прокуратурата на Република България за присъждане на сума в размер на 200 000,00лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение за извършено от ищеца тежко умишлено престъпление от общ характер,за което впоследствие бил признат за невиновен ,както и сумата от 1000,00лв.обезщетение за имуществени вреди,претърпени в резултат на същото незаконно водено наказателно производство против ищеца,представляващи заплатен адвокатско хонорар за процесуално представителство в наказателното производство.

Ищецът е твърдял след 1989г. да е започнал да развива частен бизнес на територията на гр. В. с ресторантьорство и търговия като изградил име на 2 сериозен търговец и бизнесмен с отлична репутация.Твърдял е на 11.06.2010г.,около 8 часа сутринта, в дома му и в офисите на фирмите му на територията на гр. В.,както и в дома на счетоводителката му да се е провела полицейска операция,която го поставила в изключително стресова ситуация.От офисите на фирмите му били иззети компютри и счетоводна документация,което на практика блокирало търговската му дейност.

Последвал период от време ,през който не бил търсен от разследващите органи ,но до него стигала неофициална информация,че го разследват за незаконна банкова дейност, което много го тревожило. На 31.01.2014г. по ДП №70/2010г.по описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура Пазарджик му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

252,ал.2 във вр.с ал.1 от НК за извършена в периода месец юни на 2003г.до месец юни на 2010г.включително,на незаконна банкова дейност и бил задържан за 72 часа ,а на 03.02.2014г.с определение по ч.н.д. №56/2014 г. по описа на ОС Пазарджик била наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.С определение по в.ч.н.д.№56/2014г.по описа на АСПловдив мярката била потвърдена и била приведена за изпълнение в избата на сградата на МВР Пазарджик, където тогава бил следствения арест- без прозорци и свеж въздух, без санитарни условия. На 02.04.2014 г. внесъл искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.На 07.04.2014г.било насрочено съдебното заседание като малко преди заседанието разбрал,че майка му е починала на 03.04.2014г.вследствие мозъчен инсулт. Посочил е в тази връзка да се е почувствал виновен за смъртта й ,защото тя била изключително притеснено заради задържането му, да е бил поискал разрешение да присъства на погребението й,но не получил такова и това го съсипало. Посочил е също така ,че като разбрал,че няма да изменят мярката му за неотклонение колабирал в съдебната зала и получил мозъчен инсул,не могъл да отиде на погребението на майка си и това го съсипало.Понататък е твърдял на 02.07.2014г. съдът да е изменил мярката поради здравословни причини в домашен арест, а на 01.08.2014г.същата била изменена в подписка.

Престоял с най-тежката мярка за процесуална принуда в рамките на 182 дни и през този период претърпял мозъчен инсулт като от условията в ареста получил и ХОББ,заболял от панкреатит поради невъзможността да спазва диета ,цялостно се влошило здравословното му състояниеа. В хода на досъдебното производство му била наложена и друга мярка за неотклонение 3 забрана да напуска пределите на страната,което продължило около 9 години , в резулатат на което не могъл да пътува ,родил му се внук в чужбина ,който поради тази причина не могъл да види.

Твърдял е на 22.11.2016г. да е бил внесен обвинителния акт ,да било образувано НОХД №853/2016 г по описа на ОС-Пазарджик,съдебното следствие по което продължило 5 години и 5 месеца. На 05.04.2022 г. ПОС била постановена присъда, с която бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение и бил оправдан и същата била потвърдена с решение №174 от 30.11.2022 г.по ВНОХД №225/2022 г.

Твърдял е случилото се да е добило широк обществен отзвук, окончателно било разрушено името му, хората в града и бизнес партньорите му го отбягвали,изпаднал в депресия ,започнал да злоупотребява с алкохол.,загубил работата си,повдгинатото обвинение провокирало действия от страна на КОНПИ ,не можел да приеме факта, че като човек, който през целият си съзнателен живот бил градил име и кариера и е спазвал законите на страната, бил обвинен в тежко престъпление от общ характер, а мисълта за затвор го докарала до нервен срив. Разболял се трайно-високо кръвно налягане,хипертонично сърце,сърдечна недостатъчност,заболявания на белите дробове,смесено тревожно- депресивно разстройство, заболяване на панкреаса,остър кръвоизлив на дванадесетопръстника , което наложило спешното хоспитализиране в гр. В.,а впоследствие в МБАЛ „Света София“ в гр. София ,където спасили живота му. Заболяванията му довели до трайна неработоспособност, което е констатирано от медицинските органи в размер на 66.5% .

Твръдял е и че бил ангажирал адвокат, който да го защитава в хода на наказателното производство, за което заплатил адвокатски хонорар в размер на 1000 лв.

За така описаните неимуществени и имуществени вреди,пряка последица на незаконно воденото против него наказателно производство ищецът е претендирал обезщетение в размер съответно на 200 000 лв. за неимуществените ,и 1 000 лв.за имуществените вреди

Ответникът, от своя страна ,е спорил исковете .Заявил е от формална гледна точка да е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди, тъй като ищецът е 4 претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно водено против него наказателно производство , приключило с оправдателна присъда.Настоявал е обаче да липсват доказателства за претърпените имуществени и неимуществени вреди от ищеца ,както и е оспорил търсеното обезщетение за неимуществени вреди като завишено и несъобразено с принципа на справедливост ,заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безспорно ,а и да се установява от материалите по НОХД №853/2016г.по описа на ПзОС и приложените към него ДП №70/2010г.по описа на Окръжна следствена служба Пазарджик, ЧНД №56/2014г.по описа на ПзОС ,ЧНД №130/2014г.по описа на ПзОС,ЧНД №219/2014г.на ПзОС, твърдяната от ищеца фактическа обстановка в исковата молба относно образуваното против него ДП ,взетите мерки за неотклонение ,продължителността на наказателното преследване в досъдебната и съдебна фаза,неговото съдържание и интензитет, извършените процесуално следствени действия и резултата него.

Всъщност изнесената от ищеца и приета за безспорна фактология касателно незаконно воденото против ищеца наказателно производство не е оспорена и с въззивните жалби.Оплакванията в същите се отнасят единствено до размера на присъденото обезщетение като ищецът счита същия за занижен противно на становището на ответника ,който го счита за завишен.

Съдът ,на база събраните доказателства ,писмени и гласни ,е приел несъмнено В. да е претърпял неимуществени вреди,които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и да подлежат на обезщетяване.При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е отчел възрастта на ищеца – 55 г.към момента на образуването на ДП – в активна възраст,развиващ успешен бизнес ,изградил име и авторитет в родния си град.Взел е предвид тежестта на повдигнатото обвинение , взетите мерки за неотклонение ,продължителността на наказателното производство,негативния начин ,по който същото се е отразило на психиката на ищеца и цялостно на живота му ,обстоятелството ,че поради същото ищецът прекратил трудовата си дейност.Във връзка с влошеното здравословно състояние съдът е приел единствено полученият на 07.04.2014г.мозъчен инсулт по време на процеса за изменение на мярката за неотклонение да е в причинна връзка с

5 наказателното производство доколкото това е станало в тежък и драматичен за ищеца момент ,когато узнал за смъртта на майка си и за невъзможността да присъства на погребението й поради отказ да бъде изменена мярката му за неотклонение „задържане под стража“. Отчел е забраната да напуска пределите на България да е попречила на контактите на ищеца и съпругата му с тяхната дъщеря и семейството й,и на-вече с първородния им и единствен и до сега внук през един дълъг период от време, както обстоятелството наказателното производство да е станало причина за образуване и на производство по реда на ЗОНПИ.

При преценка на горното съдът е приел обезщетение в размер на 50 000 лв. да е справедливо и достатъчно , за да репарира неимуществените вреди ,поради което в този размер е уважил иска ,а за разликата над 50 000 лв. до 200 000 лв. го е отхвърлил.Уважил е и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – заплатения адвокатски хонорар за защита в досъдебното и съдебно наказателно производство.

Както се каза недоволни от този резултат са останали и двете страни като ищецът обжалва решението в неговата отхвърлителна част ,а ответникът – в частта , в която исковете са уважени.