Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1932 от 29.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10218/2023
Вид
Решение № 1932
Подписан
29.04.2024
В сила
13.06.2024
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.198о, ал.1 · Закон за водите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 1932 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330110218 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба по чл. 422 ГПК от „ВиК“ ЕООД срещу С. А. А..

Ищецът твърди, че ответникът има неплатени задължения към ищеца за предоставяне на ВИК услуги за периода 13.01.2020 г. – 08.02.2023 г. на стойност 865,55 лв. Поради неплащане в срок била начислена и мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2020 г. – 31.01.2023 г. в размер на 97,78 лв за имот, находящ се в ***. Моли от съда да установи дължимостта на тези вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Отчетът в имота е извършен при липсващо измервателно устройство и съгласно общите условия са начислявани по 5 куб. м. на всеки обитател, като начислението е извършено за двама обитатели.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок чрез особен представител, с която оспорва предявения иск. Твърди, че няма представени доказателства за възникване на валидно облигационно отношение, нито ответникът да е ползвал услугите на ВиК. Не се доказало, че същият е потребител на ВИК услуги, нито за процесния период да е ползвал тези услуги, да е живял в имота или да го е ползвал, нито пък относно броя на обитателите в имота. Счита, че ищецът не е доказал дължимост на процесните суми за сочения период, а са ангажирани само справки и компютърни разпечатки, които са частни документи, съставени от ищеца, които удостоверяват единствено, че са издадени от ВИК и авторството на подписалото го лице. Ето защо моли за отхвърляне на иска. Не възразява по доказателствените искания на ищеца и приемането на писмените доказателства към исковата молба, но счита, че 1 те не доказват иска.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими, тъй като след издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми, длъжникът по ч.гр.д. № 13070/2022г. по описа на ПРС и ответник в настоящото производство е получил заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а заявителят е подал настоящата искова молба в законовия 1-месечен срок от съобщението.

Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника, отчитането на имота при условията на липсващо измервателно устройство, че имотът се обитава от двама обитатели, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на доставените услуги) и на обезщетението за забава.

По наличието на облигационно отношение съдът намира следното. Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото. Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване. От приложеното писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че за процесния недвижим имот не е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ. При това положение, не се установява ответникът да е собственик или ползвател на недвижимия имот. Извод за обратното не може да се направи от приложените писмени доказателства, които представляват едностранно съставени от ищеца документи, нито от обстоятелството, че към 1980г. и към 2001г. ответникът е посочил този адрес за настоящ, респективно поС.ен. При опитите да бъде призован ответникът на адреса, на който се твърди, че е потребена вода, се връщат сведения, че лицето не живее на адреса. Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извод за недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги.

Поради недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са предоставяни такива именно на 2 ответника. Поради изложеното същият не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и исковете подлежат на отхвърляне.

Не се доказва също настъпването и на други юридически факти от фактическия състав на главния иск – не се доказва, че имотът се обитава от двама обитатели. Съдът изрично указа на ищеца, че не сочи доказателства по тези факти, но такива не бяха ангажирани.

Подлежи на отхвърляне и искът за обезщетение за забава като акцесорен на главния.

При този изход от спора, ищецът няма право на разноски, а ответникът не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от З ЗД , за признаване за установено в отношенията между страните, ч е С. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми, за които е издадена Заповед № 1371/28.02.2023г. по ч.гр.д. № 2937/2023г. по описа на 16 гр.с. на ПРС, а именно:

865,55 лева – главница, представляваща задължение за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода от 13.01.2020 г. до 08.02.2023 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.02.2023г., до окончателното плащане, както и 97,78 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.03.2020 г. до 31.01.2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3