Решение № 2749 от 11.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1491/2024
- Вид
- Решение № 2749
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 20.10.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за чужденците в Република България
- чл.48, ал.1, т.3 · Закон за чужденците в Република България
- чл.21, ал.2, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2749 гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ Р.ОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: С. П. Г.А при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело № 20241110201491 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Р. (...........) срещу наказателно постановление (НП) №303 от 18.07.2023 г., издадено от ЗА началник на Главно полицейско управление (ГПУ) - София към Регионална дирекция гранична полиция (РДГП) – „А. – Г. д. „Гранична полиция“ (ГДГП) – Министерство на вътрешните работи (МВР), с което за нарушение по чл.34 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБК) й е наложено административно наказание на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв.
С жалбата се твърдят нарушения по връчване на акта и НП, като не е спазена процедурата по чл.58, ал.1 от ЗАНН, като в случая не била приложима нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно. В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката доразвива съображенията, като се твърди, че нарушението не е точно и ясно описано, с което е нарушено правото на защита, не можело да се установи по категоричен начин, че лицето е получило акта при отказ, тъй като не е посочен точния адрес на свидетеля, подписал 1 акта в това си качество, счита, че следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
За жалбоподателката в съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата и в съдебно заседание основания, които поддържа, относно липсата на идентификационни данни на лицето, което присъства и е подписало отказа, както и е неясно лицето, удостоверило превода. Поддържа се основанието за намаляване наказанието до минимален размер. Претендират се разноски, за което се представя списък и договор за процесуално представителство.
За въззиваемата страна редовно призована не се явява представител, като са депозирани писмени бележки, в които се излагат аргументи по същество и се прави възражения за претендирания размер на адвокатското възнаграждение от жалбоподателката, които следвало да се редуцират до минимално определения размер.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.06.2023 г. около 15:00 часа на ГК „ПП“ – А. С. при излизане от страната с полет FZ 1758 за Дубай се е явила гражданката на Непал М. Р.
(...........), родена на 26.08.1992 г., притежаваща паспорт №12000187, издаден на 01.12.2020 г. При извършената й гранична проверка се установило, че лицето притежава разрешение за продължително пребиваване №............. в Република България, валидно до 22.10.2022 г. и към момента е превишила разрешения й престой с 230 (двеста и тридесет) дни.
Копирани били документа й за самоличност, визата, поставена върху същия и отразяваща влизането на лицето в страната, както и разрешението за продължително пребиваване.
На 09.06.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от старши полицай Г. Ц. Г. при РДГП-ГКПП-А. С. оправомощен съгласно т.I.1 от заповед № ...................г. на министъра на вътрешните работи, на М. Р. (..............), за това, че на 09.06.2023 г. около 15:05 часа на ГКПП-А. С. при осъществяване на гранична проверка за излизане от страната с полет FZ 1758 за Дубай М. Р. (RAI MUNA), гражданка на Непал, е притежавала разрешение за продължително пребиваване №..............., валидно 2 до 22.10.2022 г. и е бил превишен разрешения й престой с 230 дни. Горното нарушение е квалифицирано като такова по чл.34 от ЗЧРБ. АУАН е връчен без отбелязване на подпис. Оформен е като при отказ, с подписа на свидетеля Ф..
Липсва отразяване, че е връчен екземпляр от акта на нарушителката. В АУАН е вписано, че същият е бил преведен и разяснен на английски от С. Иванова, която се е подписала.
Изготвена е ДЗ от полицай Г. по случая.
Приложени са заповед №3282з-1405/22.05.2017 г. на директор ГД „ГП“ за преназначаване на свидетеля Г. Ц. Г.. Акт за встъпване на същия. Заповед №................ г. на директора на ГД „ГП“ за утвърждаване на специфична длъжностна характеристика и формуляр на същата, както и протокол от 01.06.2017 г. за връчването й на свидетеля Г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН, оправомощено въз основа т.II.1 на № 8121з378/06.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи - началника на ГПУСофия при РДГП-А., ГДГП-МВР, който е определен да замества титуляра на тази длъжност със Заповед №............... г. от 29.05.2023 г. до отпадане на необходимостта. Като в него е идентично описанието на нарушението и неговата правна квалификация. НП не е връчвано на жалбоподателката.
Свидетелят Г. твърди, че не си спомня случая, но при предявяване на АУАН твърди, че той го е съставил. Свидетелят Ф. също твърди, че няма спомен за случая, но той е отразил отказа на нарушителя да подпише акта, както и че си спомня, че лицето е отказало да подпише акта.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, които се кредитират като пълни и непротиворечиви. Съдът не имал предвид при постановяване на съдебния си акт ксерокопия на чужд документ за самоличност предвид липсата на превод на български на същия.
От така изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление, доколкото липсват доказателства за 3 връчването на атакуваното НП се приема, че жалбата е в срок, като същата се явява и основателна по следните съображения:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административно-наказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа акта за установяване на административно-наказателно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, счита, че същите са незаконосъобразно съставени и при допуснати съществени процесуални нарушения от административнонаказващия орган.
В административнонаказателното производство, завършило със съставянето на атакуваното наказателно постановление, е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, водещи до неговата незаконосъобразност.
От една страна в АУАН е допуснато нарушение на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, а в НП нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липсва описание на нарушението и посочване на момент на извършването му, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Както в АУАН, така и в НП е отразено, че „…е превишила разрешения й престой с 230 дни.” Макар и на пръв поглед достатъчно конкретно, така описаното деяние не дава възможност да се прецени кога е изтекъл срока на пребиваване и кога за чужденеца е възникнало неизпълненото задължение да напусне страната.
Административното нарушението по начина, по който е описано, се изразява в „превишаване” на законоустановения срок за пребиваване. Според нормата, която се сочи като нарушена: чл.34 от ЗЧРБ, с това деяние, всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му, а оставането след изтичане на този срок се санкционира по чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ с налагане на административно наказание „глоба” в размер от 500 лева до 5 000 лева. Вероятно волята на наказващият орган е била да санкционира подведената под административнонаказателна отговорност жалбоподателка за това, че не е напуснала страната, останала е в нея, след изтичане на срока за пребиваването й. Следвало е обаче, в тази връзка, да се посочи и момента на извършване на деянието – кога за чужденеца е възникнало неизпълненото задължение да напусне страната. В наказателното постановление липсва 4 посочване от кога следва да започне да тече срокът, на разрешения престой на чужденеца в страната ни и същият за какъв период е бил, съгласно посоченото разрешение.
Посочването на точната дата на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и задължителен реквизит, както относно АУАН, така и при издаване на НП.
Липсата на пълно и ясно описание на нарушението, непосочването на датата на извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават представляват абсолютни основания за отмяна на атакуваното НП, доколкото препятстват адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя, като е ограничена възможността му да разбере нарушението, което му се повдига в неговата цялост и пълнота.
Ето защо в случая е налице нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият има право да научи всички обстоятелства и факти във връзка с повдигнатото му обвинение за извършено административно нарушение, за да може ефективно да организира защитата си.
По време на осъщественото административно производство не е бил назначен преводач, съгласно изискванията на чл.84 от ЗАНН, съгласно който за неуредените в него случаи се прилагат нормите на НПК, във вр. с чл.21, ал.2, изр.2 от НПК. Касае се за осъществена проверка на непалска гражданка, която е осъществена от български инспектор. По делото няма доказателства, че жалбоподателката владее български език писмено и говоримо, както и че при установяване на нарушението е присъствал назначен преводач. Вписаното на бялото поле на гърба на акта: „Превел и разяснил на английски език“ не сочи, че е осъществено от лице, което е имало качеството на преводач в административнонаказателното производство. Липсва акт за неговото назначаване и липсват данни за три имена, възраст и т.н. на същото.
Поради горното не са спазени императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов ред на нарушителя, поради факта, че същият не е български 5 гражданин, не владее български език и е следвало административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НПК - да назначи преводач. Всички документи са изготвени на български и в този вид са поднесени на жалбоподателя за запознаване с тях.
В този смисъл е и текста на чл.6, т.3, б. „а” от КЗПЧОС, който гарантира на лицата, обвинение в криминално деяние да получат незабавно и в подробности информация за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език /в този смисъл е и решението на ЕС по делото Йозтюрк срещу ФРГ/.
На следващо място АУАН не е бил предявен на жалбоподателя, нито му е бил връчен препис от същия. Горният факт се установява от отразеното в АУАН, а именно липсва в същия, както и в разписката срещу получател отказ.
Двете графи не са оформени по надлежен ред, а именно този предвиден в ЗАНН. В случая при предявяването на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, която предвижда, че „Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта“. Като в случая в АУАН отказ не е удостоверен по надлежен ред. На следващо място липсват данни, че е връчен препис от същия на жалбоподателя, доколкото разписката за връчване на препис не е оформена съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН, в която разпоредба е предвидено, че: „При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.“ Единствено е вписано, че отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел, който е единствено с посочени три имена, без посочен точен адрес на същия, както и свидетел при кой от двата отказа се явява, че е присъствал.