Решение № 3460 от 06.10.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3460

Плевен, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20267170700728 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2 б.“л“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от А. П. Е. от гр.Плевен, чрез адв. В. Е., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0906-000247/01.07.2026г. издадена от С. С. – мл.автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОДМВР Ловеч, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“л“ от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от един месец /30дни/, като е отразено, че предварителното изпълнение на мярката е по силата на закона.

В жалбата са наведени доводи за нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че не са налице материалноправните предпоставки на приложената норма за издаване на процесната заповед. Сочи се, че нормата на чл.171 т.2 б.“л“ от ЗДвП изисква изрично собственикът да е превишил скоростта „при управление“ на превозното средство, т.е. деецът и адресатът на мярката да съвпадат. Посочва се, че хипотезата не обхваща случаите, в които превозното средство е управлявано от друго лице, тъй като за тях законодателят е предвидил отделни състави /чл.171 т.2 б.“и“ и б.“м“ от ЗДвП/, които органът не е приложил и които при това не се отнасят до превишена скорост. Посочва се още, че превишението е под законоустановения праг, тъй като нормата изисква превишение над 50км/ч., а процесното превишение е 41км/ч. Твърди се също, че оспорващата не е собственик на превозното средство, като такъв е „Е. и Ц. Експрес“ ООД, което е самостоятелен правен субект, различен от физическото лице, негов управител. Счита се, че качеството „законен представител“ не превръща представителя в собственик и не позволява спрямо него лично да бъде приложена мярката. Сочи се още, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма, тъй като не е индивидуализирана мярката, както и е налице противоречие в срока. Счита се още, че са допуснати съществени процесуални нарушения, поради това, че не е била уведомена по реда на чл.26 от АПК за започнатото административно производство, не са изпълнени задълженията по чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като органът не е събрал доказателства за собствеността на МПС, както и не са налице доказателства за техническата годност на средството за измерване на скоростта. Сочи се и несъответствие с целта на закона. В заключение се моли заповедта да бъде обявена за нищожна, алтернативно за нейната отмяна и се иска спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

С определение от 25.08.2026г. е оставено без уважение искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед.

От ответника не е представен писмен отговор по жалбата, но с писмото за изпращане на административната преписка е изразено становище за законосъобразност на заповедта, както и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.Е., в която се поддържа подадената жалба, а процесната заповед се счита за незаконосъобразна, като отново се сочи, че оспорващата не може да бъде адрес на мярката, тъй като не е собственик на МПС. Претендират се разноски.

Ответникът, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. С писмена молба от 30.09.2026г. се твърди законосъобразност на заповедта.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от доказателствата по делото заповедта не е било възможно да бъде връчена по надлежния ред, поради което на същата е отразено, че адресатът на акта отказва да получи препис от заповедта с отразена дата 03.08.2026г. и подпис на двама свидетели. Препис от оспорената заповед обаче е връчена надлежно на А. Е., чрез адв.Е., на 21.08.2026г. /л.12-гръб/, поради което от тази дата започва да тече и срокът за обжалване. Жалбата е подадена направо в съда на 24.08.2026г. Предвид изложеното и с оглед факта, че не е налице задължителност на административното обжалване, жалбата депозирана пред съда се явява в срок. Ето защо и като подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване и пред компетентния съд, жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С АУАН бл.№ 847039 от 01.07.2026г., съставен от В. Д.-мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ловеч, на И. В. Ц. е вменено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 23.03.2026г. в 16:55/01часа в гр.Ловеч, [улица], с посока на движение към гр.Левски, е управлявал товарен автомобил Д. Д. с рег.№[рег. номер], собственост на „Е. и Ц. Експрес“ ООД, със скорост 91км/ч. при максимално разрешена за населено място 50км/ч., съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП; превишението от 41км/ч., след приспаднат толеранс от минус 3км/ч., е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с №1250b60, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал №1250b60/0024863, радар ARH CAM S1 с №1250b60; АУАН е съставен за нарушение №58440 на ЕЦОН, в присъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от водача на МПС.

Във връзка с горното, на 01.07.2026г. от С. И. С. – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ловеч е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0906-000247/01.07.2026г., с която спрямо оспорващата А. Е. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“л“ от ЗДвП, с която е разпоредено временно спиране от движение на ППС за срок от един месец, а именно 30дни. В заповедта е посочено като фактическо основание съставеният АУАН №847039 от 01.07.2026г. против И. Ц. за това, че на 23.03.2026г. в 16:55/01часа в гр.Ловеч, бел.“Освобождение“ №10, с посока на движение към гр.Левски, е управлявал товарен автомобил Д. Д. с рег.№[рег. номер], собственост на „Е. и Ц. Експрес“ ООД, със скорост 91км/ч. при максимално разрешена за населено място 50км/ч., съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП; превишението от 41км/ч., след приспаднат толеранс от минус 3км/ч., е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с №1250b60; като е отразено, че ЗППАМ се издава на А. Е., в качеството и на законен представител на „Е. и Ц. Експрес“ ООД, собственик на товарния автомобил.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

Установява се още, че собственик на товарен автомобил Д. Д. с рег.№[рег. номер] е „Е. и Ц. Експрес“ ООД, за което обстоятелство не се и спори между страните.

Установява се, че на 08.06.2026г. е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП от А. Е., с която се декларира, че на дата 23.03.2026г. МПС с рег.№[рег. номер] се е управлявал от И. Ц..

Видно от доказателствата е също, че на дата 25.06.2026г. е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП от И. Ц., с която се декларира, че на дата 23.03.2026г. автомобил с рег.№[рег. номер] е управляван от него.

По делото е приложен снимков материал от констатираното нарушение, от който е видно на дата 23.03.2026г. в 16:55/01часа в гр.Ловеч управление на МПС /без четлив рег.№/ със скорост 94км/ч., при максимално разрешена за населено място 50км/ч.

Видно е също, че въз основа на АУАН бл.№ 847039 от 01.07.2026г. е издадено НП №26-0906-000480 от 28.08.2026г., с което на И. Ц. е наложена глоба в размер на 306,78евро и лишаване от право да управлява МПС за два месеца, на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, което е влязло в законна сила на 03.08.2026г. по чл.189 ал.10 т.4 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На л.44 от делото е приложена Заповед №295з-293/30.01.2025г, с т.1.11 от която младши инспектори на длъжност „младши автоконтрольори“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ловеч са оправомощени да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП с мотивирана заповед, за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Ловеч.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и е посочен АУАН бл.№ 847039 от 01.07.2026г. По делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка е необходимо да се посочи, че поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че на дата 08.06.2026г. оспорващата е подала декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, което води до извод, че е била запозната с констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2 б.“л“ от ЗДвП, съгласно която временно се спира от движение пътно превозно средство на собственик, при управлението на чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 km/h или извън населено място с над 50 km/h – за срок един месец.

С тази правна норма законодателят е приел като самостоятелна материалноправна предпоставка за налагането на мярката лицето, спрямо което тя се прилага, да притежава качеството собственик на превозното средство. Съгласно чл.143 ал.1 от ЗДвП, регистрацията на превозното средство се извършва на името на неговия собственик. От доказателствата по делото се установява, че собственик на процесния товарен автомобил е „Е. и Ц. Експрес“ ООД, представлявано заедно и поотделно от управителите А. П. Е. и Р. Т. Е..

От горното се налага извода, че като субект на ПАМ по чл.171 т.2 б."л" от ЗДвП законът определя собственика на моторното превозно средство, без значение физическо или юридическо лице е, като не предвижда възможност когато е юридическо лице мярката да се наложи на неговия законен представител.

Иначе казано, оспорващата А. Е. не е надлежен адресат на процесната ЗППАМ. Административният орган е приложил посочената мярка спрямо законния представител на търговското дружество-собственик на МПС, което е физическо лице и е различен правен субект от юридическото лице, собственик на товарния автомобил. Поради това, като е приложил мярката спрямо ненадлежен адресат, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което оспореният административен акт следва да бъде отменен.