Определение № 1283 от 18.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283 гр. Стара Загора, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

АТ.с Д. АТ.сов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от АТ.с Д. АТ.сов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500731 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.121 от ГПК вр. чл.274, ал.1 т.2 от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител: Т.И.В. - управител, действащ чрез юрк. М.М., срещу определение № 2539/24.09.2024 г. по гр.д.№ 2327/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставен без уважение отводът на частният жалбоподател за местна неподсъдност на делото.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се претендира неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който бъде уважен отводът за местна неподсъдност на делото като производството по него бъде прекратено и бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В законоустановения срок ответникът по частната жалба – Т. И. А., не е подал отговор.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които тя препраща, и е допустима, т.к. е 1 подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Т. И. А. е сезирала Районен съд – Стара Загора с искова молба, с която е предявила срещу „Е.М.“ ЕООД иск по чл.439 от ГПК за оспорване на съдебно признато вземане за дължими и неплатени суми по договор за банков кредит, сключен между ищцата и „Обединена българска банка“ АД – праводател на ответното дружество по силата на договор за цесия.

С отговора си на исковата молба „Е.М.“ ЕООД е поискало прекратяване на производството по делото поради местната му неподсъдност на Районен съд – Стара Загора и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд, в чийто район се намира седалището на ответника.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил искането за неоснователно, като е приел че Районен съд – Стара Загора е местно компетентен по реда на чл.113 от ГПК да разгледа и да се произнесе по подадената искова молба.

Този правен извод на съда е правилен и съответен на закона.

Разпоредбата на чл.113 от ГПК предвижда, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липсата на настоящ адрес – по постоянния.

Няма спор между страните, че настоящия адрес на Т. И. А. е в съдебният район на Районен съд – Стара Загора.

Безспорни са между страните и обстоятелствата, че ищцата е кредитополучател по договорът за банков потребителски кредит, сключен с „Обединена българска банка“ АД, а „Е.М.“ ЕООД е частен правоприемник на кредитора по силата на договор за цесия.

Твърдения за тези факти се съдържат в подадения от „Е.М.“ ЕООД отговор на искова молба и наличието на доводи в частната жалба, че в исковата си молба ищцата не е изложила обстоятелства в насока, че търси искова защита в качеството си на потребител, представляват недопустим по смисъла на чл.3 от ГПК опит за въвеждане на спор относно вече признати факти.

Неоснователен е и доводът за преклудиране на искането за прилагане на 2 местната подсъдност по чл.113 от ГПК, т.к. с подаването на исковата молба пред съда по настоящия си адрес ищцата на практика е заявила искане в този смисъл.

Спорният за страните въпрос е дали искът по чл.439 от ГПК за оспорване на изпълнението на съдебно признато вземане представлява иск на потребител.

Разпоредбата на § 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

С оглед на това искът на потребител следва да бъде всеки иск на попадащото в дефиницията на § 13 т.1 физическо лице, с който то цели да защити свои права, респ. да оспори свои задължения, произтичащи от сключеният в това му качество договор.

Задълженията на Т. И. А., чието съществуване се оспорва с предявеният иск, са възникнали на основание сключеният между нея и „Обединена българска банка“ АД договор за банков потребителски кредит, по който тя има качеството на потребител по смисъла на 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Ето защо предявеният от нея иск за защита от принудително изпълнение по чл.439 от ГПК представлява иск на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК, т.к. посредством този иск тя се брани срещу реализирането по принудителен ред на вземанията на кредитора по договора за банков кредит, отричайки тяхното съществуване поради погасяването им по давност.

Без значение са обстоятелствата, че вземанията на кредитора по договора за банков кредит са били вече съдебно признати и искът се предявява от длъжник в изпълнително производство.

Искът на Т. И. А. е предявен пред съда по настоящия й адрес, а тази подсъдност дерогира подсъдността по чл.108, ал.1 от ГПК.

Предвид изложените съображения се налага извода, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

3

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът по частната жалба има право на разноски в настоящото производство.

Такива обаче не се присъждат, т.к. не са били поискани.

Обжалваемост:

Съгласно указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.9в, предл.2-ро, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените мотиви и на основание чл.277, чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2539/24.09.2024 г. по гр.д.№ 2327/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставен без уважение отводът на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител: Т.И.В. - управител, действащ чрез юрк. М.М., за местна неподсъдност на делото.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4