Решение № 285 от 18.12.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. С., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20232200100109 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявения от Д. В. Д. против „ЕОС Матрикс" ЕООД, отрицателен установителен иск, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 110 ЗЗД, да се да признаете за установено, че ищецът не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД сумата в размер на 42 225 лева, представляваща придобито от ответника вземане по Договор за цесия от 14.11.2016 г. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:

Между ищеца и „Първа инвестиционна банка" АД е бил сключен Договор за кредит от дата 14.02.2007 г., съгласно който ищецът се задължил да погаси към банката в качеството й на кредитор кредита по изготвен погасителен план за срок от 5 г., с краен падеж на задълженията по договора 14.02.2012 г. След посочената дата не са настъпили факти и обстоятелства по смисъла на чл. 116 ЗЗД, прекъсващи срока на погасителна давност и вземанията са били погасени по давността на 14.02.2017г.

Между „Първа инвестиционна банка" АД и ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД е бил сключен Договор за цесия от 14.11.2016 г., съгласно който банката прехвърлила на дружеството като цесионер вземането си към ищеца, произтичащо от Договор за кредит от дата 14.02.2007г.

1

От страна на цесионера „ЕОС Матрикс" ЕООД било изпратено уведомление за извършената цесия до ищеца, в което е било посочено, че към 08.05.2018г. задължението възлиза на 34 813.13 лв.

Въпреки че процесното вземане било погасено по давност, срещу ищеца продължавали да се отправят покани и след изтичането на давността, с остър тон за плащане на дълга чрез чести телефонни обаждания, включително чрез заплахи; били изпращани множество писма, от което можело да се заключи, че ответното дружество „ЕОС Матрикс" ЕООД продължава да претендира и да предприема действия по събиране на процесното вземане, въпреки погасяването му по давност. Спрямо ищеца неправомерно била упражнява косвена принуда, което обуславяло интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск.

През декември 2020 г., от страна на „ЕОС Матрикс" ЕООД по куриер до ищеца било изпратено едностранно подписано Споразумение за отстъпка и отсрочване на паричното задължение, със съдържание за признаване на вземането от ищеца и отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Това Споразумението не било подписвано от ищеца. Чрез редица други действия ответника настоявал за това, ищецът да извърши плащане на вземането по посочения договор за цесия.

Видно от справка от ЦКР на БНБ с № БНБ-13725/31.01.2023г., ищецът бил подаван в ЦКР ежемесечно от 31.01.2018г. до момента като длъжник към „ЕОС Матрикс" ЕООД по задължение, представляващо придобито вземане по кредит, с дата на разрешаване 14.11.2016г. (което реално е датата на договора за цесия) и с размер на дълга от 42 225.00 лева (четиридесет и две хиляди двеста двадесет и пет лева) към 31.21.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който освен възраженията за местна неподсъдност и недопустимост на предявеният иск, същият се оспорва и като неоснователен.

Оспорва се погасяването по давност на вземането спрямо ищеца като се поддържа довод, аргументиран с правилото на чл. 118 ЗЗД, че е погасено само правото на кредитора да претендира вземането, но не и самото вземане, още повече, че с исковата молба не се отричало съществуването на материалното правоотношение, от което то произтича.

2

Длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение и плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане. В този смисъл твърдението на ищеца, че не дължи сумата по прехвърленото вземане било неоснователно.

При твърдения за погасяването по давност на вземането такъв иск се явявал допустим, но неоснователен - вземането продължавало да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред.

В с. з. страните не се явяват.

Ищецът е подал молба, с която иска делото да се разгледа в негово отсъствие.

Ответникът също е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между ищеца и „Първа инвестиционна банка" АД е бил сключен Договор за кредит от дата 14.02.2007 г., съгласно който ищецът се задължил да погаси към банката в качеството й на кредитор, кредита по изготвен погасителен план, за срок от 5 г., с краен падеж на задълженията по договора - 14.02.2012 г.

На 08.05.2019 г. ответникът е изпратил до ищеца уведомление за това, че на 14.11.2016 г. между „Първа инвестиционна банка“ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* е сключен договор за цесия, съгласно който банката е прехвърлила на ответното дружество вземания към свои длъжници, в това число – вземания срещу ищеца, произтичащи от договор за кредит, с дата 14.02.2007 г., като размерът на задълженията към 08.05.2018 г. е бил 34 813.13 лв., включващ главница и всички допълнително начислени лихви и разноски.

В същото уведомление е посочена банкова сметка, по която ищецът би могъл да изплати задълженията, като ищецът е бил предупреден, че ри неизпълнение в указания срок, ответникът ще пристъпи към принудително изпълнение. Със същото уведомление, ищецът е би предупреден на основание чл. 20 ЗЗЛД, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД обработва личните му данни, получени от цедента - „Първа инвестиционна банка“ АД.

В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърденията на 3 ищеца относно сключването на договора за цесия то 14.11.2016 г., съобразно което и с оглед на представените с исковата молба писмени доказателства, и конкретно – справка от ЦКР на БНБ с № БНБ-13725/31.01.2023г. за кредитна задлъжнялост, издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР, е видно, че ответникът ЕОС „Матрикс“ ЕООД се е легитимирал пред БНБ въз основа на договор за цесия от 14.11.2016 г. като кредитор спрямо ищеца, за вземане в размер на 32 492 лв., с балансова експозиция – 42 225 лв., в т. ч. лихви, такси и др. разходи.

Предвид вписването на ответника в ЦКР на БНБ като кредитор спрямо ищеца, по договор за прехвърляне на вземания от 14.11.206 г. и с оглед неизпълнението от ответника на указанията по чл. 190 ГПК – да представи намиращите се у него договор за кредит, правата по който са му били прехвърлени, на основание чл. 161 ГПК съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че вземанията произтичат от сключен между него и „Първа инвестиционна банка" АД Договор за кредит от дата 14.02.2007г.

Неизпълнението на указанията от страна на ответника, да представи на основание чл. 190, ал. 1 ГПК намиращият се у него договор за кредит, сключен между ищеца и „Първа инвестиционна банка“ АД, наред със съдържащото се в отговора на исковата молба твърдение, че е погасено по давност правото на ответника на принудително събиране на вземанията, но не и самите вземания, дава основание на съда да приеме с съгласно чл. 190, ал. 2 във вр. с 161 ГПК за доказано твърдението в исковата молба, както твърдението на ищеца, че се касае за потребителски кредит, така и, че крайният падеж на задълженията по договора за кредит е настъпил на 14.02.2012 г.

Видно е от приложените с исковата молба Писмо с изх. №

2344764/27.08.2019 г. от „ЕОС Матрикс" ЕООД; Писмо с изх. № 587212109/10.06.2020г. от „ЕОС Матрикс" ЕООД; Писмо от 01.12.2020г. от „ЕОС Матрикс" ЕООД; Брошури от „ЕОС Матрикс" ЕООД - 2 бр.; Писмо с изх. № 187026/28.11.2022 г. от „ЕОС Матрикс" ЕООД, че ответникът е настоявал ищецът да изпълни задълженията си извънсъдебно.

През декември 2020г. от страна на „ЕОС Матрикс" ЕООД по куриер до ищеца е било изпратено едностранно подписано от „ЕОС Матрикс" ЕООД Споразумение, за отстъпка и отсрочване на паричното задължение, със 4 съдържание за признаване на вземането от ищеца и отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Това Споразумението не било подписвано от ищеца.

От ответника не се твърди и по делото не са представени доказателства, ответникът да е предявил иск или молба за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК за вземанията; не е предприемал действия на принудително изпълнение въз основа на издадени в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД изпълнителни основания. До подаването на исковата молба ищецът не е правил признание за съществуване на вземанията по договор за кредит от 14.02.2007 г.

Ищецът бил подаван в ЦКР ежемесечно от 31.01.2018 г. до момента като длъжник към „ЕОС Матрикс" ЕООД по задължение, представляващо придобито вземане по кредит, с дата на разрешаване 14.11.2016 г. (което реално е датата на договора за цесия) и с размер на дълга от 42 225.00 лева (четиридесет и две хиляди двеста двадесет и пет лева) към 31.21.2022г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага изводът, че предявените отрицателни установителни искове са основателни и доказани и като такива следва да се уважат.

С отговора на исковата молба практически е заявено признание за погасяването на вземанията по давност, съгласно чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, което, преценено съгласно изискването на чл. 175 ГПК налага извод за основателност на предявените искове. С оглед изложеното по-горе, твърденията на ищеца относно възникването и погасяването на вземанията, произтичащи от договор за кредит, сключен между ищеца и „Първа инвестиционна банка“ АД на 14.02.2007 г., съгласно който ищецът се задължил да погаси към банката в качеството й на кредитор паричните задължения по изготвен погасителен план, за срок от 5 г., с краен падеж на задълженията по договора - 14.02.2012 г. Считано от падежа на последното задължение, вземанията са погасени по давност съгласно чл. 110 ЗЗД – за задълженията за погасяване на главница и чл. 111, б. „в“ ЗЗД – за лихви и други периодични плащания. По делото не се наведени и не се доказват предвидените в хипотезите на чл. 116 ЗЗД, се явяват доказани, като от страна на ответника не се представиха доказателства, установяващи съществуването на задълженията като непогасени съм настоящия момент.

Спорът по настоящото дело се свежда основно до въпроса за 5 допустимостта на предявените искове, при липсата на предприети от кредитора действия за установяване на вземанията по съдебен ред и/или предприемането на действия за принудително изпълнение.

Възражението на ответника е неоснователно.

Наличие на висящо към момента на подаване на исковата молба процесуално правоотношение в изпълнително производство е предпоставка на иска по чл. 439 ГПК, който обаче не е единственият предвиден в закона отрицателен установителен иск, с който ищецът може да търси защита със сила на пресъдено нещо. За длъжника винаги е налице правен интерес да установи в своя полза липсата на едно претендирано от ответника вземане, произтичащо от определено материално правоотношение, с което със сила на пресъдено нещо да постигне непосредствена и произтичаща от съдебното решение защита на имуществения си патримониум.

В конкретния случай, в исковата молба е посочена непосредствената цел – защита срещу претенциите на ответника за вземане, което ищецът твърди, че е погасено по давност. В тази връзка, от една страна съдът съобразява, че институт на погасителна давност не се прилага служебно и позоваването й е възможно само в исков съдебен процес. От друга – с исковата молба, с представените с нея писма е удостоверен факта на предявените от ответника извънсъдебни претенции за спорното вземане.

Нормата на чл. 118 ЗЗД установява наличие на основание, респективно невъзможност за длъжника да претендира на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД връщане, на платеното задължение, по отношение на което са изтекли сроковете на погасителна давност, но не установява право на кредитора да претендира извънсъдебно вземането си и който под страха от наказателна отговорност, съгласно чл. 323, ал. 1 НК е длъжен да се въздържа от осъществяване не по установения ред на свои съществуващи или предполагаеми права.